Определение № 14278 от 02.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14278 гр. София, 02.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Ивайло Св. Илиев като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500295 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по възражение, подадено от Д. Ц. И. против Заповед за изпълнение на парично изпълнение по чл. 410 от ГПК от 08.10.204 г., издадена по гр.д. № 57376/2024 г. по описа на СРС, 167 състав.

Във възражението си длъжникът поддържа, че е узнал за предприетите срещу него съдебни действия, за факта на осъждането му и за образуваното спрямо него изпълнително дело след разговор с кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД и след извършена справка на място в канцеларията на Софийски районен съд. Оспорва надлежността на връчването, доколкото от приложеното по делото съобщение за връчване на заповедта за изпълнение се установява, че лицето получило съобщението, не е нито представител, нито управител на работодателя „Топ Сървис“ ЕООД. Нещо повече, твърди, че от отразеното от връчителя в съобщението не може да се направи извод изобщо за качеството, което лицето има в дружеството работодател. За да аргументира нередовността на връчването цитира и препраща към разпоредбите на чл.44, ал.1 ГПК, чл.46, ал.2 ГПК и чл.49 ГПК, които уреждат основанието, условията и процедурата за връчване чрез работодател, които в случая не биле налице. Основното възражение е, че не са надлежно удостоверени както качеството на лицето, получило съобщението, което, според длъжника, следва да е управител на дружеството, така и начина на връчване, че лицето се задължава да предаде съобщението.

Отделно посочва, че не е надлежно идентифициран работодателя в съобщението. Излага подробни съображения за ненадлежност на уведомяването за образуваното изпълнително дело и връчването на съобщения във връзка с развитието на последното.

Заявителят „Профи Кредит България“ ЕООД е депозирал отговор в срок, в който излага съображения за неоснователност на подаденото възражение. Счита, че възражението по чл.414а ГПК не следва да бъде разглеждано, доколкото по делото има издадена заповед за изпълнение, надлежно връчена и получена от длъжника, който в предвидения преклузивен 1 срок не е подал възражение по реда на чл.414 ГПК, правна последица от което е и издаване на изпълнителен лист по делото. Оспорва да е опорочена процедурата по връчване чрез работодател, каквито възражения са посочени в депозираното възражение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД намира следното:

Производството по гр.д. № 57376/2024 г. по описа на СРС, 167 състав е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД против Д. Ц. И.. Със Заповед за изпълнение на парично задължение от 08.10.2024 г. е разпоредено на длъжника да заплати сумата от 2091,13 лева, представляваща главница по Договор за кредит № 400130248870/28.10.2022 г., ведно със законната лихва за период от 27.09.2024 г. до изплащане на вземането, 644,89 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 15.04.2024 г. до 03.04.2024 г., 173,21 лева, представляваща мораторна лихва за период от 03.04.2024 г. до 26.09.2024 г., както и разноските по делото.

Съобщението, към което е приложена заповедта за изпълнение, е изпратено до постоянния и настоящ адрес на длъжника, като е върнато в цялост и с удостоверение по чл.

47, ал. 1 от ГПК. Връчителят е удостоверил, че при посещението си на адреса на 27.11.2024 г. е залепил уведомление на входната врата на ап. 23 и в пощенската кутия, тъй като установил, че лицето не живее на адреса по сведение на съсед.

При извършена справка съдът е установил, че Д. Ц. И. има сключен трудов договор с „Топ Сървис“ ЕООД и препис от заповедта е изпратена на адресът на управление на дружеството. Връчителят е удостоверил, че съобщението е получено от Р.Г. – управител. На 14.05.2025 г. е издаден изпълнителен лист.

Съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 423, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Възражението по чл. 423 от ГПК, с което Софийски градски съд е сезиран е предявено в законоустановения срок в предвидената от закона форма от длъжник в заповедното производство, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно чл. 47, ал. 1 от ГПК, когато длъжникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.

2

Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.

Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. В конкретния случай, при посещение на постоянния и настоящ адрес на длъжника, връчителят е изпълнил задълженията си, както и е удостоверил, че по сведение на съсед Д. Ц. И. не живее на адреса. Районният съд е изпълнил задължението си по чл. 47, ал. 3 от ГПК като е проверил служебно местоработата на ответника и е разпоредил връчване на съобщението със заповедта чрез работодател. По делото не се установяват обстоятелства, от които въззивният съд да направи извод, че заповедта не е връчена чрез работодател, доколкото не са ангажирани доказателства за това във връзка с направеното оспорване от жалбоподателя.

По изложените съображения въззивният съд приема, че заповедта за изпълнение е редовно връчена надлежно, поради което и възражение не следва да бъде прието за разглеждане от съда.

Предвид на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение пред въззивния съд по чл. 423, ал. 1 от ГПК, подадено от подадено от Д. Ц. И. против Заповед за изпълнение на парично изпълнение по чл. 410 от ГПК от 08.10.204 г., издадена по гр.д. № 57376/2024 г. по описа на СРС, 167 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3