Решение № 257 от 13.10.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. *********, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *********, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20213130101583 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по съдебна делба във фазата на извършването й.

По делото се постановява решение № 150/04.07.2022 г. по гр.д. № 1583/2021 г. по описа на ПРС, влязло в сила към момента, с което се допуска делба на следните недвижими имоти: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.****, община *********, обл. *********, представляващо УПИ VI -190 в кв.47 по плана на с. **** от 1981г. при граници: улица, УПИ VII-194, УПИ Х-193 и УПИ V-189, с площ 900.00 кв.м., с номер преди регулацията – пл. № 190 с площ 970 кв.м., ВЕДНО с построената в УПИ VI -190 в кв.47 ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 92кв.м. между съсобствениците и при квоти в съсобствеността за всеки от тях, както следва: 1/3 ид.ч. за М. М.

Д., ЕГН **********, с адрес с.****, общ. *********; 1/3 ид.ч. за И. М. Б., ЕГН **********, с адрес гр.*********, общ. *********; 1/3 ид.ч. за Г. М. Д. , ЕГН **********, с адрес с. ****, общ. *********, като съсобствеността между страните е възникнала, както следва: по наследяване от М.М. И.ов, ЕГН **********, бивш жител на с. ****, който от своя страна е придобил право на собственост върху дворното място по силата на правна сделка – покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 104, том II, дело №729/1968г. от 3.09.1968г., на основание чл.34 ЗС.

След стабилизиране на решението и в хода на делбата във втората фаза, съделителката И. М. Б. почива на 18.08.2022 г., поради което съдът с определение № 701 от 05.09.2022 г. конституира нейните наследници И. В. Б., М. В. Б. и В. В. Б.. Последната се отказва от наследството на покойната И. М.

Б., вписан под № 734/2022 г. в особената книга, водена в ПРС, поради което 1 производството по отношение В. В. Б. се прекратява от съда с протоколно определение от 26.01.2023 г., влязло в сила на 02.02.2023 г.

Процесуалните представители на съделителя М. М. Д. и Г. М. Д. заявяват претенции по сметки по реда на чл. 346 от ГПК с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС и възлагателни претенции по чл. 349 от ГПК за възлагане в дял на делбените имоти. Молят се за уважаване на исканията.

По отношение на способа за прекратяване на съсобствеността:

От значение за определяне начина на прекратяване на съсобствеността върху делбения имот е произнасянето на възлагателната претенция на С.С.Л. с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК. Искането за възлагане е самостоятелно процесуално правомощие и елемент от заявения иск за ликвидиране по съдебен ред на една спорна съсобственост на конкретна вещ.

Всеки съделител има право да поиска да получи възлагане на имота, предмет на делбата, като заплати дяловете на останалите съделители след доказване съществуването на материалноправните предпоставки, формулирани като безусловни изисквания на закона - в този смисъл т. 12 от ТР 1/2004 г. на ОСГК на ВКС

Съгласно чл. 349, ал. 2 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при открИ.е на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.

Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.

Във връзка с приложението на този институт, съдът следва да съобрази задължителните указания, дадени в т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК. Основно изискване на закона е делбеният недвижим имот да има характер на жилище. В случая, съдът приема, че процената къща безспорно има характер на жилище, тъй като по своето предназначение е служил за задоволяване именно на жилищните нужди на съделителите М. Д. и Г. Д., отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и т. З0 от ДР на ЗУТ. Жилищният имот е и реално неподеляем, тъй като съобразно броя на съделителите и квотите им в съсобствеността, не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ. Тези два юридически факта съдът приема за доказани по категоричен начин от приетата по делото, без възражения на страните, съдебно-техническа експертиза, на която съдът дава пълна вяра.

От приетите по делото писмени доказателства справки – от имотния регистър към Агенция по вписванията за Г. М. и М. М. е видно, че съделителите не притежават друг жилищен имот.

По делото се разпитва като свидетел дъщерята на съделителя М. Д. – С.

М.ва М.. Свидетелката заявява, че наследодателт на страните М.М. И.ов живее в процесния имот до смъртта си през 2002 г., заедно със синовете си – съделителите М. Д. и Г. Д., както и с внучката си – св. С. М.. Къщата е 2 разделена на две с два отделни входа и санитарни помещения, като М. Д. ползва частта, в която има три стаи, а Г. Д. – частта, състояща се от стая два коридора и баня. Съдът, преценявайки възможността заинтересованост на свидетелката от изхода на спора, приема, че нейните показания отговарят на истината, тъй като счита, че е нормално да има преки впечатления относно тези събития. Показанията й в тази част са без вътрешни противоречия. С оглед това, следва да се приеме, че съделителите Г. М. и М. М. живеят в имота към момента на открИ.е наследството.

Съдът приема, че и двамата съделители отговарят на изискванията на чл. 349, ал. 2 от ГПК и като взема предвид, че единствено М. М., при проведената в о.с.з. от 14.09.2023 г. процедура по тайно наддаване, представя наддавателно предложение за изкупуване на имота за сумата от 26300.00 лева, формира правният извод за основателност на единствено на искането на М. Д. за поставяне в негов дял на делбения имот, а възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК на Г. М. следва да се остави без уважение.

Съделителят М. Д., че следва да заплати на останалите съделители припадащите им се части – 8730.00 лева на съдалителя Г. Д. и по 4365.00 лева на съделителите И. В. Б. и М. В. Б..

По отношение на претенциите по сметки на съделителите М. Д. и Г.

Д. с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС:

М. Д. претендира от останалите съделители следните парични суми за положена ПВЦ дограма в къщата: против Г. М. Д. за сумата от 666,67 лева; против И. В. Б. – за сумата от 333.33 лева; против М. В. Б. – 333.33 лева.

От разпита на свидетеля С. М.ва М. се установява, че през 2018 г. баща й М. Д. заплаща 2000.00 лева за монтиране на ПВЦ дограма на тересата на къщата, откъм частта, която ползва. Свидетелката заявява, че е очевидец при монтирането на дограмата и предаването на парите. Съдът дава пълна вяра на показанията на свидетелката в тази част с оглед на това, че поддържа постоянен контакт с баща си през всички години и посещава имота, поради което намира за нормално да е запозната в детайли относно извършването от баща й ремонти дейности. Наред с това показанията й за монтиранта ПВЦ дограма се подкрепят от приложения към СТЕ снимков материал. С оглед на това и като се вземат предвид изявленията на процесуалните представители на останалите съделители, че не оспорват извършените подобрения по вид и размер, съдът формира извод за основателност на предявените искове по чл.

30, ал. 3 от ЗС в посочения размер.

По отношение на претенцията на другия съделител Г. Д., същият предявява следните вземания: против М. М. Д. за сумата от 1118.33 лева; против И. В. Б. – 594.16 лева; против М. В. Б. – 594.16 лева, за заплащане на подобрения, изразяващи се в поставяне на ПВЦ дограма в къщата през 2018 г.; ремонт на банята – залИ.е на бетон през 2019 г.; ремонт на кухнята през 2019 г.; Поставяне на оградна мрежа на цялото дворно място през 2019 г.; ремонт на покрива през 2020 г., подробно описани в молба (л.92), представена в първото о.с.з. 13.12.2023 г.

Съдът намира претенцията по чл. 30, ал. 3 от ЗС за неоснователна, тъй 3 като не се събират доказателства – нито писмени, нито гласни такива – за реализирани от съдетелителя Г. Д. подобрения. Нещо повече, от разпита на св. М. се установява, че не се извършват ремонти дейности от Г. Д. през годините – „В банята и къщата, която е в частта на Г. съм влизала преди 23 години, то тогава нямаше монтирана дограма. В банята не беше извършван ремонт. Тя е в същото състояние, откакто е построена къщата.“. Още свидетелката заявява в о.с.з., че докато е с вещото лице при огледа на имота, успява да влезе в банята, в частта, в която полза нейния чичо и установява, че банята не е ремонтирана; че няма подмяна на ПВЦ врата на банята; няма подменени челни дъски и керемиди. От показанията на св. М. се установяват индиции за извършен ремонт на пода в стаята и банята, ползвани от Г. М., които съдът намира за недостатъчни за пълно и главно установяване на тези спорни юридически факти, предвид липсата на допълнително събрани доказателства относно характера на извършените дейности, датата на извършването им, със собствен труд или чужд и т.н.

По разноските:

Всеки съделител следва да заплати държавна такса в размер на 4 на сто върху стойността на дяловете им, на основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси.

Съобразно стойността на дяловете в съсобствеността М. Д. следва да заплати сумата от 349.20 лева държавна такса; Г. Д. – 349.20 лева; И. Б. и М.

Б. – по 174.60 лева.

По отношение на предявените и приети от съда за разглеждане претенции по сметки по чл. 30, ал. 3 от ЗС от М. Д., същите са основателни, поради което останалите съделители следва да се осъдят да заплатя държавна такса в полза на РС-********* общо 50.00 лева, равняваща се на 4% върху сумата.

По отношение на предявения иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС от Г. Д., доколкото същият се отхвърля от съда, следва съделителят да се осъди да заплати държавна такса в размер на сумата от 92.27 лева.

Съделителят Г. Д. не е заплати сумата от 80.00 лева остатък от определеното в полза на вещото инж. Б. възнаграждение. Следва да се осъди да заплати тази сума в полза на бюджета на съда.

Разноските на страните по допусната и приета по делото съдебнотехническа експертиза остават за сметка страните на основание чл. 355 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАВЯ в дял на М. М. Д., ЕГН:********** с адрес: с. ****, Община *********, Област *********, ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.****, община *********, обл. *********, представляващо УПИ VI -190 в кв.47 по плана на с. **** от 1981г. при граници: улица, УПИ VII-194, УПИ Х-193 и 4

УПИ V-189 , с площ 900.00 кв.м., с номер преди регулацията – пл. № 190 с площ 970 кв.м., ВЕДНО с построената в УПИ VI-190 в кв.47 ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 92кв.м ., на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.

ОСЪЖДА М. М. Д., ЕГН:********** с адрес: с. ****, Община *********, Област ********* да заплати на Г. М. Д., ЕГН:********** с адрес: с. ****, Община *********, Област *********, сумата от 8730.00 (осем хиляди седемстотин и тридесет) лева, представляваща уравнение на дяловете в съсобствеността, заедно със законната лихва върху нея, считано от влизане в сила на решението за възлагане на имота до окончателното плащане, която сума да бъде заплатена при условията на чл. 349, ал. 5 от ГПК – в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане.

ОСЪЖДА М. М. Д., ЕГН:********** с адрес: с. ****, Община *********, Област ********* да заплати на И. В. Б. ЕГН: **********, сумата о т 4365.00 (четири хиляди тристашестдесет и пет) лева, представляваща уравнение на дяловете в съсобствеността, заедно със законната лихва върху нея, считано от влизане в сила на решението за възлагане на имота до окончателното плащане, която сума да бъде заплатена при условията на чл.

349, ал. 5 от ГПК - в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане.

ОСЪЖДА М. М. Д., ЕГН:********** с адрес: с. ****, Община *********, Област ********* да заплати на М. В. Б. ЕГН:**********, сумата о т 4365.00 (четири хиляди тристашестдесет и пет) лева, представляваща уравнение на дяловете в съсобствеността, заедно със законната лихва върху нея, считано от влизане в сила на решението за възлагане на имота до окончателното плащане, която сума да бъде заплатена при условията на чл.

Разпечатката съдържа 45 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b039e86-5593-43ef-96c5-1f7bb711c27c