Определение № 3819 от 14.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3819 гр. Варна, 14.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20253100501727 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на Г. С. С. срещу определение № 9208 от 07.07.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 15671 по описа за 2024 г. на Районен съд - Варна, дванадесети състав, в частта, с която е оставено без уважение направеното искане в молба с вх.№ 49149 от 03.06.2025 г. от длъжника Г. С. С. за присъждане на направените в заповедното производство разноски.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и недопустимост на определението в обжалваната му част. Изложени са доводи, че първоинстанционният съд не е проверил дали са налице предпоставки за обезсилване на заповедта за изпълнение относно всички вземания. Също така се сочи, че заповедта за изпълнение е издадена при непълно изпълнение на изискванията на член 410, алинея 3 от ГПК, като по делото не е представено заявлението на частния жалбоподател за встъпване в договорни правоотношения със заявителя; не е изпълнена разпоредбата на член 411, алинея 2, точка 2 от ГПК, доколкото не е обсъдено дали искането за признаване на вземането е признато от закона и отговаря на добрите нрави; не е спазен член 411, алинея 2, точка 3 от ГПК, тъй като не е обсъдено дали текст от Общите условия на договорите представлява неравноправна клауза. Съдът е бил длъжен при приета установена приложимост на член 415, алинея 1, 1 точка 1 от ГПК, да прецени, че не е подаден иск и да му присъди исканите разноски. Моли в тази връзка, ако бъде установено, че заявителят е предявил иск за дължимост на сумите по заявлението, да се обезсили определението в атакуваната му част, а ако не е предявил иск – да му бъдат присъдени разноски в размер на 360 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. Също така се иска присъждане на разноски за настоящото частно производство в размер на 159 лева, от които 15 лева заплатена държавна такса и 144 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.

В отговор на частната жалба „Електроразпределение север“ АД оспорва доводите в нея. Изразява становище, че същата е недопустима, необоснована и недоказана. Твърди, че с нарочна молба от 17.06.2025 г. дружеството е изпълнило изцяло указанията на съда, след което са дадени указания на длъжника /частния жалбоподател/ да заплати остатъка от задължението си – съдебните разноски по издадената заповед за изпълнение. Излага се, че с частната жалба се прави опит за обжалване по същество на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, което е недопустимо, а на обжалване подлежи само частта на определението, с която не е уважено искането на С. за присъждане на разноски. Намира се, че правилно съдът е счел, че длъжникът с поведението си е станал причина за образуване на заповедното производство и следователно дължи разноски. Иска се потвърждаване на определението в обжалваната му част и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по член 275, алинея 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на член 413, алинея 1 от ГПК, от лице с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по член 275, алинея 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по заявление от „Електроразпределение север” АД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Г.

С. С..

Въз основа на разпореждане № 51216 от 14.12.2024 г. е издадена по така подаденото заявление заповед № 7090 от 14.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК за следните парични вземания:

2 сумата от 1 669,93 лева - стойност на начислена електрическа енергия на основание извършена корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електроенергия, съобразно ПИКЕЕ с период на корекцията и на задължението 11.05.2024 г. - 08.08.2024 г. за обект с абонатен № 0112005069 и с адрес: област Варна, община Аксаково, местност „Сухата чешма“, СО „Могилите“, пл. №392, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /10.12.2024 г./ до окончателното плащане, както и сумата от 66,39 лева - лихва за забава за периода от 27.08.2024 г. - 09.12.2024 г., както и разноски в заповедното производство в размер на 34,73 лева - държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Срещу заповедта за изпълнение в предвидения в член 414, алинея 2 от ГПК преклузивен срок е постъпило възражение от длъжника.

На заявителя в съответствие с член 415 от ГПК е указано с разпореждане № 19750 от 14.05.2025 г. за възможността да предяви иск за установяване на вземането си, като изрично му е указан и срокът за това и последиците от непредставянето на доказателства за предявен иск. Съобщението с указанията на съда е редовно връчено на заявителя на 19.05.2025 г.

В указания от съда срок заявителят е депозирал молба от 21.05.2025 г., в която излага, че на 02.05.2025 г. е получил изпълнение на вземането за главница и лихва, предмет на издадената заповед за изпълнение по член 410 от ГПК, но не и на разноските по заповедта. Поддържа, че плащането е извършено в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, поради което за заявителя интересът от предявяване на установителен иск за съществуване на вземането е отпаднал. Предвид това е поискал да бъде издаден изпълнителен лист за сторените разноски в общ размер от 84,73 лева, от които сумата от 34,73 лева за заплатена държавна такса и сумата от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Препис от молбата на заявителя от 08.05.2025 г. е изпратена за становище на длъжника, както и за възможността да заплати останалата незаплатена сума, като в предоставения срок същият е депозирал становище, с което оспорва дължимостта на разноските и претендира разноски в заповедното производство.

При така установените обстоятелства първоинстанционният съд е намерил, че са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист за 3 присъдените със заповедта за изпълнение разноски.

На първо място следва да се отбележи, че на направените възражения в частната жалба, че длъжникът не е в правоотношение със заявителя, че искането противоречи на закона или на добрите нрави, както и, че се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице вероятна основателност за това, не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, доколкото предмет на същото е само частта относно разноските.

В разпоредбата на член 414а, алинея 3 от ГПК е предвидена възможност за длъжника, в случай че с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането, да възрази срещу дължимостта на разноски за производството. В конкретния казус длъжникът не е упражнил правото си на възражение по член 414а, алинея 3 от ГПК. Дори обаче да го беше сторил, то не би могло да се приеме, че не е станал повод за завеждане на делото, доколкото именно несвоевременното заплащане на дължими от него суми за начислена електрическа енергия на основание извършена корекция е причината за завеждане на заповедното производство. Длъжникът е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение по член 414а ГПК, а не преди депозиране на заявлението.

Също така следва да се отбележи, че в мотивите към точка 10в от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълк.д.№ 4 от

2013 г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските в случай, че е получил изпълнение на вземането от длъжника в периода след подаване на заявлението.

Изложеното сочи на извод за правилност и законосъобразност на определението в обжалваната му част, поради което същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото по частната жалба и на основание член 78, алинея 3 от ГПК и направеното в тази връзка искане ответникът по частната жалба има право на разноски. Претендираният размер на разноските възлиза на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, поради което в този размер разноските следва да се възложат в тежест на частния жалбоподател.

4

Мотивиран от така изложените съображения, Варненският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 9208 от 07.07.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 15671 по описа за 2024 г. на Районен съд - Варна, дванадесети състав, в частта, с която е оставено без уважение направеното искане в молба с вх.№ 49149 от 03.06.2025 г. от длъжника Г. С. С. за присъждане на направените в заповедното производство разноски.

ОСЪЖДА Г. С. С. ЕГН ********** от град Варна – ул. „Дубровник“ № 10 ап.93 да заплати на „Електроразпределение север” АД ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по частната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от член 274, алинея 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5