Решение № 855 от 25.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 855 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211000503338 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 265185/03.08.2021 г., постановено по гр. д. № 10287/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 13 състав, ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е осъден да заплати на Д. С. А., на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 84 000 лв., представляваща обезщетение за немиуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие смъртта на съпруга й В. Г. А., настъпила на ******** г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.09.2020 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 200 00 лв., като неоснователен. ответникът е осъден да заплати на адв. С. К. Н., на основание чл.38 ЗАдв., сумата от 3 050 лв. – адвокатско възнаграждение , а по сметка на СГС сумата в размер на 3 350 лв., както и 231 лв. – за експертиза, платени от бюджета на съда. Ищцата е осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК – юрисконсултско възнаграждение и разноски в размер на 445 лв.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищцата Д. С. А.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че решаващият съд е нарушил принципа на справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД, както и нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД при определяне на принос от страна на пострадалия. С внезапната смърт на нейния съпруг, ищцата е загубила най - близкия си човек за нея, нейният любим съпруг. Мъката по него била безгранична и щяла да трае до края на живота й. Непрекъснато приемала успокоителни. Преди смъртта му били здраво и щастливо семейство.

1

Поддържа, че търпи и ще продължава да търпи и за в бъдещи неимуществени вреди. Счита, че неправилно решаващият съд е приел принос от страна на пострадалия в завишен размер. Не са изложени мотиви как е определен приносът на пострадалия. Поддържа, че пешеходецът не е задължен да се съобразява с движението на автомобилите. За разликата от участвалите в движението МПС, пешеходецът не е в състояние да ги увреди, а най - много би могъл самия той да пострада. С оглед на това счита, че не може да бъде наказателно или граждански отговорен за своите действия. Приемайки, че са нарушени определени правила от ЗДвП, следва да се прецени къде се намира пешеходецът, какви са неговите субективни действия във връзка с движението на пътното платно, дали е имал намерение за пресича или само се е движил в края на пътното платно. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства в тази насока. Излага съображения, че съдът е приел нарушаване на чл.113, т.1 ЗДвП, но не са обсъдени доказателства в тази насока. Не е изследван и въпросът следва ли пешеходецът да се съобразява с движението на автомобила и ако скоростта на автомобила е била много висока, то дори и да се съобрази пешеходеца с движението на автомобила, времето на реакция е било съвсем минимално и пешеходецът не е могъл да реагира. С оглед на това счита, че изводът на решаващия съд за наличието на принос е необоснован и неправилен. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.

По делото е разпитан един свидетел, който бил близък със семейството от 3 години. Въз основа на тях обаче не се установява преживят от ищцата психологически шок, непреживяемост, употреба на успокоителни. Не са изложени и не са установени конкретни факти относно връзката между ищцата и нейния съпруг. Излага съображения, че в първоинстанционното производство не е установен механизма на ПТП, не са установени действията на водача на лекия автомобил и на пешеходеца, така че конкретни елементи от поведението на участник в транспортния инцидент в условията на закономерно следствие на определен вредоносен резултат, за да се определи неговата противоправност. Счита, че изводите на решаващия съд относно техническите причини за настъпване на транспортния инцидент са необосновани и неправилни. Поддържа, че по делото не е установено, че причина за възникване на ПТП е нарушение от страна на водача на лекия автомобил на нормите на ЗДвП. От ангажираните по делото доказателства е установено, че ударът е настъпил в лентата за движение на лекия автомобил и на място, на което няма пешеходна пътека. Установено е също така, че ударът е бил непредотвратим за водача на лекия автомобил от момента на започване на пресичането на пътното платно от пешеходеца. Вещото лице е приело, че лекият автомобил и пешеходецът ще се разминат в хипотезата, в която водачът не е отклонил движението на МПС в ляво, запазвайки праволинейно движение и едновременно е предприел спиране. При отклоняване на автомобила вдясно, без да спира, автомобилът ще премине зад пешеходеца, без траекториите на движението им да се пресичат. Експертното заключение е оспорено от ответника. Счита, че недоказано по делото е обстоятелството, че ПТП е настъпило по причина от действия на водача на МПС. , осъществени в 2 нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което счита, че присъденото обезщетение е недължимо от ответника. Пешеходецът е длъжен да се съобрази с движението на автомобилите, на основание чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП, поради което доводите на жалбоподателката в тази насока счита за неоснователни. Поддържа, че воденото наказателно поризводство се явява процесуална пречка за развитието на производството по делото. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Излага съображения, че по делото не е доказано пълно и главно твърдението за настъпване на деликт поради незаконосъобразни действия на водача на лекия автомобил, които представляват нарушение на правилата за движение по пътищата. Поддържа, че не е изяснена фактическата обстановка, при която е настъпило ПТП. От ангажираните по делото доказателства не се установява описаната в исковата молба фактическа обстановка относно настъпилото ПТП, поради което е заявено искане за спиране на производството по делото до приключване на наказателното производство с окончателен съдебен акт. Счита, че поведението на пешеходеца е причината за настъпване на произшествието, тъй като внезапното му преминаване на необозначено за това място и в непосредствена близост от наближаващо превозно средство е причина за настъпване на ПТП.

С оглед на това счита, че принос на пострадалия под 70 % се явява необоснован. Излага съображения, че заявените в исковата молба неимуществени вреди не са доказани по делото. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с която я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че по делото е установено, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на лекия автомобил, която се е движила с превишена скорост, както и е предприема неправилни действия по управление на автомобила, като е променила траекторията си на движение и се е насочила към пешеходеца. В случай, че водачът на автомобила е управлявал същия с разрешената скорост за населено място и е продължила праволинейно движението си, не би се стигнало до съприкосновение между МПС и пешеходеца. Поддържа, че ПТП е настъпил в участък на пътя, където водачът е имал видимост към пешеходеца, имал е възможност да го възприеме като опасност, но въпреки това не е проявил необходимото внимание и е управлявал МПС с по – висока от разрешената за конкретния пътен участък скорост. Същевременно пешеходецът не е допринесъл за настъпване на инцидента. Водачът е могъл да премине зад пешеходеца, което не е сторил. Счита, че по делото са ангажирани доказателства относно претърпените неимуществени вреди. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

3

СГС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.432, ал. КЗ и чл.86 ЗЗД. Ищцата твърди, че съпругът й В. Г. А. е загинал в резултат на ПТП, настъпило на ******** г. в гр. София.

Пресичал ул. „Банско шосе“ в района на № 15, когато бил ударен от лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, рег. № ********, управляван от Е. В.

И., която се е движила по ул. „Банско шосе“, в посока от бул. „Европа“ към гр.

Банкя. Счита, че вина за настъпилия инцидент има водачът на лекия автомобил, която с действията си е нарушила правилата за движение по пътищата, като е управлявала автомобила с несъобразена скорост, не е била внимателна и предпазлива към пресичащия пешеходец и не го е пропуснала да премине. С внезапната смърт на съпруга й загубила най-близкия и скъп за нея човек. Той бил нейния другар и спътник в живота й. Мъката по него била безгранична и няма да го забрави до края на дните си. Все още не била преживяла смъртта на съпруга й. Била съкрушена. Непрекъснато приемала успокоителни. Не можела да преодолее психическия шок от смъртта на съпруга й. Преди инцидента били здраво и щастливо семейство. Мъката, страданията и болките, които изпитвала ежедневно не стихвали и нямало да стихнат до край на живота й. Животът й вече не бил същият. Твърди, че собственикът на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, рег. № ******** е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество за периода 28.08.2019 г. – 27.08.2020 г. моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 200 000 лв. – обезщетение за немиуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от ******** г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Оспорва, че единствена причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил. Счита, че причина за настъпилото ПТП са действията на пешеходеца, който е извършил пресичане на пътното платно на място, което не е предназначено за преминаване на пешеходци, в нарушение на чл.113 ЗДвП, тъй като пресичането е осъществено от място, от което не е бил видим от достатъчно разстояние за останалите участници в движението, пресичането е извършено внезапно и тичайки, както и на такова разстояние от автомобила, което е било недостатъчно за водача на МПС да предотврати настъпването на ПТП. Поддържа, че при обикновено внимание пострадалият пешеходец е могъл да възприеме пътната обстановка и другите участници в движението непосредствено преди да започне пресичане на необозначено за това място, като не е била налице пречка да съобрази поведението си пътната обстановка, разстоянието до наближаващия автомобил и да изчака неговото преминаване, с което да препятства възникването на опасност на пътя и осъществяването на ПТП. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли превяваните искове Претендира сторените по делото разноски.

Видно от представения по делото констативен протокол № К-230 на ******** г., около 07.20 ч., в гр. София, на ул. „Банско шосе“ № 15 е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, 4 рег. № ********, собственост на Е. В. И. и управляван от нея и пешеходец – В.

Разпечатката съдържа 26 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b02ed1a-5ca1-4612-8480-299741bf9877