Определение № 878 от 10.11.2023, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 521/2023
- Вид
- Определение № 878
- Подписан
- 10.11.2023
- В сила
- 10.11.2023
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ПОЛЯ ДАНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 878 гр. Ловеч, 10.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500521 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980 против разпореждане № 2007/19.09.2023 г., по ч.гр.д. № 653/2023 г. на РС Тетевен, в частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против И. Ц. И. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 341.87 лв. – общ размер на начислени неустойки и мораторна лихва върху тях.
Жалбоподателят оспорва извода на съда, че процесният договор подлежи на разваляне по реда на чл. 87 от ЗЗД, при което „А1 България“ ЕАД не е спазило установения ред, а именно, че длъжникът не е уведомен за прекратяването на договора и в тази връзка за „А1 България“ ЕАД не е възникнало право.
Посочва, че прекратяването на процесния договор е породено на основание чл. 54.12 от ОУ, който гласи: „Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на A1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 (сто двадесет и четири) дена.“ Позовава се на решения № 86/10.05.2016 г. по т. д. № 595/2015 г. на ВКС, № 202/26.07.2012 г. по гр. д. № 1145/2011 г. на ВКС и № 1181/12.10.1999 г. по гр. д. № 511/1999 г. на ВКС, в които е прието, че разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД не е императивна, а диспозитивна, каквито са по принцип нормите на облигационното право, т.е. страните могат да уговарят по между си прекратяване на договорните правоотношения по ред, различен от този, предвиден в чл. 87 от ЗЗД.
Излага, че в цитираната клауза на ОУ изрично е предвидено 1 прекратяването на индивидуалния договор като възможност за доставчика изправна страна, като е предвидено автоматично разваляне/прекратяване при настъпване на определени обстоятелства, поради което наличието на тази клауза в Общите условия, изключва приложението на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Изтъква, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т. ч. приложимите Общи условия, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Счита, че клаузите за дължимост на трикратен абонамент не създават неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не излизат извън обезщетителната си функция.
По отношение на отказа да се издаде заповед относно разликите в цените на устройство без абонамент и с абонамент сочи, че мобилният оператор е направил отстъпка от стандартната цена на устройството, като клаузата за разлика и претендираната сума на основание тази клауза целят да обезщетят мобилният оператор за направените ценови отстъпки с оглед очакваното изпълнение на задълженията от страна на потребителя за договорния срок. Излага, че неустойките са начислени поради срочния характер на договора, с който длъжникът се е обвързал и заради който е получил преференциални цени за същите услуги, които при безсрочни отношения би получавал на други цени, а отстъпката в ценообразуването е именно заради срочността на ангажимента на абоната. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваната му част и за издаване на заповед за изпълнение за сумите, за които районният съд е отхвърлил заявлението.
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в едноседмичния преклузивен срок по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване. Атакуваното разпореждане е връчено на 2 7.09.2023 г., а частната жалба е подадена на 28.09.2023 г. чрез ССЕВ. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с него е отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 653/2023 г. по описа на РСТетевен писмени доказателства и доводите на жалбоподателя, Ловешкият окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Заявителят „А 1 България“ ЕАД е подал пред РС Тетевен заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу И. Ц. И. за следните дължими суми по Договор за електронни съобщителни услуги и устройство 2 на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М ******* за периода от 20.10.2021 г. до 05.05.2022 г. на обща стойност 1 135.69 лв., от които неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги на стойност 207.32 лв., неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на стойност 586.50 лв. , неустойки в размер на 341.87 лв. и 165.14 лв. мораторна лихва върху цялата сума, като са описани издадените месечни фактури за предоставени услуги.
С разпореждане № 1746/29.08.2023 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението да посочи в т.12 от заявлението уведомен ли е длъжникът, по какъв начин и на коя дата за предсрочното прекратяване на договора за съобщителни услуги и продажба на изплащане, да посочи в т.9 от заявлението мораторната лихва в размер на 165.14 лева за какъв период е начислена с посочване на начална и крайна дата и върху каква сума е начислена; да посочи в т.12 от заявлението начина на изчисляване на претендираните неустойки в общ размер на 341.87 лева; как е формиран общия размер на задължението от 1 135.69 лв. - дължима сума ежемесечно, лихва и/или и други задължения по договор № М******* за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, какъв е срока на договора и кога е прекратен.
С молба вх. № 3931/18.09.2023 г. заявителят „А 1 България“ ЕАД е уточнил размера на претендираните вземания за конкретните услуги и закупено устройство на изплащане, предоставени на потребителя, размера на неустойките, лихвите и периода за който са начислени. Посочил е, че длъжникът е уведомен на 08.01.2022 г. чрез кратко съобщение на мобилния му телефон, че на 12.01.2022 г. предстои прекратяване на услугите му, като съобщението е получено на същата дата.
Тетевенският районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 294/19.09.2023 г. за следните суми: 793.82 лв. главница , ведно със законна лихва за период от 28.08.2023 г. до изплащане на вземането, 153.67 лв. мораторна лихва за период от 05.11.2021 г. до 21.08.2023 г., както и държавна такса в размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.
С обжалваното разпореждане ТРС е отхвърлил заявлението досежно претендираната неустойка в размер на 341.87 лв., за разликата над определения размер на мораторната лихва и до сумата от 165.14 лв. и за разликата над определения размер на разноските и до сумата на претендираните разноски от 175.00 лв.
В мотивите си районният съд е приел, че постигната в договора предварителна уговорка, че при неплащане на задълженията договорът става предсрочно изискуем, вкл. и се дължи неустойка, не поражда действие, ако волеизявлението не е достигнало до длъжника. Изложени са съображения, че договорената по този начин неустойка при предсрочно прекратяване е 3 нищожна поради накърняване на добрите нрави, като е цитирана съдебна практика в тази насока.
С оглед изложените в заявлението и уточняващата молба обстоятелства, настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд за нищожност на клаузата за неустойка на посоченото основание. В т.12 от заявлението е отбелязано, че същата е дължима съгласно чл.54.12 от ОУ, в който е договорено, че договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължило повече от 124 дена. В случая заповедният съд е формирал извод за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави, изхождайки от постановките на ТР 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Относно нищожността на клауза за неустойка в търговските договори поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1 предл. трето ЗЗД/, в т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС е указано, че не е нищожна клауза за неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, а нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В това задължително за съдилищата тълкуване е възприето, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора. Договорът за предоставяне на мобилни услуги е такъв за периодично изпълнение, като задължение на абоната е да заплаща цената на предоставените му от мобилния оператор услуги ежемесечно. Уговарянето на неустойка, дължима от абоната при предсрочно прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни такси, излиза извън присъщите на неустойката обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции, тъй като абонатът ще дължи месечни такси, независимо от това дали мобилният оператор му предоставя услугата или не.
На следващо място по делото липсват и доказателства, че волеизявлението на заявителя за предсрочно прекратяване действието на договора е достигнало до длъжника, за да се приеме, че същият е прекратен предсрочно. Предсрочното прекратяване, на което се позовава заявителя т, се свежда до разваляне по чл. 87 ЗЗД на договора за далекосъобщителна услуга.
Развалянето настъпва след изтичане на дадения от кредитора подходящ срок за изпълнение, определен в предупреждението до длъжника.
Предупреждението в случая следва да се направи писмено, доколкото договорът е сключен в писмена форма. Отправянето на изявление до неизправната страна следва да достигне до нея, за да породи действие неустоечната клауза. Съдът е дал указания в тази насока, но в уточняващата молба от страна заявителя е посочено, че длъжникът е уведомен на 08.01.2022 г. чрез кратко съобщение на мобилния му телефон, че на 12.01.2022 г. предстои прекратяване на услугите му. С изложените твърдения не може да се направи извод, че до длъжника е изпратено писмено предупреждение за 4 разваляне на договора и същото е получено от него. Това е необходимо с цел осигуряване възможност на длъжника да прецен ени дали да възрази срещу вземанията по заповедта, както и заради установяването им в исковото производство, което не би могло да се проведе без излагане на фактически твърдения в исковата молба, идентични на тези в заявлението.
Въззивният състав намира за законосъобразни и изводите на ТРС относно размера на претендираната мораторна лихва, която е начислена върху главница, включваща и вземане за неустойка, което не се дължи поради нищожността на неустоечната клауза.
По изложените съображения ЛОС също приема, че е налице предвиденото в чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение за претендираната неустойка и мораторна лихва върху тази сума. Ето защо частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а разпореждането на ТРС в обжалваната част се потвърди като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно разпореждане № 2007 от 19.09.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 653/2023 г. по описа на РС Тетевен в частта, с която е отхвърлено заявлението на „А1 България“ ЕАД против И. Ц.
И. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 341.87 лв. – общ размер на начислени неустойки и мораторна лихва върху тях.
Разпечатката съдържа 30 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b02af7c-2c24-4133-ab07-6b5d90387589