Решение № 380 от 10.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Русе, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20244520106025 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 отЗЗД.

Ищецът М. П. Ц. твърди, че на 12.06.2024 г., около 23.30 часа в гр. Русе, Н. Н. управлявала личния си автомобил, марка „Шкода", модел „Фабия" с рег.№ Р0148ВС.

Движението й се осъществявало по бул. „Н.Б.", по посока към ул.„С. С.". Тогава по неизвестни причини Н. губи контрол над автомобила си, отклонява се надясно и катастрофира в паркиран автомобил, марка „Мерцедес", модел „Ц350", с рег.№ P0001КH, собственост на ищеца. Самият той бил наблизо и видял какво се е случило.

Н. Н. слязла от автомобила и след като видяла какво е причинила, не оспорила вината за стореното и пожелала да се попълни двустранен констативен протокол за ПТП. На мястото на виновното за произшествието лице тя попълнила своите данни без да има възражения за отговорността си. На следващия ден Ц. занесъл двустранния констативен протокол за ПТП на представител на застрахователя "ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД. Била заведена щета № 43081712402224/13.06.2024 г., а служител на застрахователя извършил оглед и констатирал увреждания по задна враталява, лайсна задна врата-лява и лайсна задна врата-лява длн хром. Всички увредени елементи били за подмяна. В конкретния случай между страните липсвал спор относно основанието за плащане на застрахователно обезщетение и начина на обезщетяване, като спорът се разпростирал относно размерите на това обезщетение.

Застрахователят "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД не оспорвал съществуването на застрахователното събитие и отговорността си за покриване на щетите и изплатил обезщетение на стойност 420,32 лева. Според ищеца това била крайно недостатъчна 1 сума за отремонтиране на процесния автомобил, с оглед причинените му щети, приложената проформа фактура и реалната му пазарна стойност. Счита, че полагащото му се обезщетение следва да е в размер на 3609,73 лева, а след редуцирането му с вече изплатените 420,32 лева се равнява 3189,41 лева.

М. Ц. се позовава на разпоредбата на чл.432 от КЗ, поради наличието на договор за задължителна застраховка ГО между застрахователя и водача на МПС. По силата на договорната отговорност, застрахователят следвало да го обезщети за всички претърпени вреди. Отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение била функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахованото лице. Ищецът се позовава на чл. 386, ал. 2 от КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка е длъжен да съобрази размера на обезщетението с действителната стойност на причинените вреди, изчислена към деня на настъпването на застрахователното събитие, т.е. стойността на необходимите части, консумативи и труд, определена по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, като те не трябва да надхвърлят средната пазарна стойност на вещ от подобно качество.

С оглед факта, че претенцията била заведена пред застрахователя на 13.06.24 г., ищецът счита, че изискванията на чл. 380 от КЗ са спазени и е налице възможността за завеждане на пряк иск при условията на чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Моли да бъде постановено решение, с което "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД бъде осъдено да заплати на М. П. Ц. сумата 3189,41 лева, представляваща действително претърпени от него имуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.06.2024 г.

В отговора по реда на чл.131 ГПК ответникът оспорва основателността и размера на иска. Не оспорва наличието на действащ към датата на процесното ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен в „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД за л.а."Шкода Фабия", с рег.№ Р0148ВС. Не оспорва механизма за настъпване на имуществените щети на лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № Р0001КН, както и обстоятелствата около настъпването им. Въз основа на посочения застрахователен договор и предявена от пострадалото лице извънсъдебна претенция, „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД изплатило на М. Ц. сумата от 420,32 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените от ПТП имуществените вреди по лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № Р0001КН. Съгласно приложимите разпоредби на Кодекса за застраховане, застрахователното обезщетение трябвало да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Изплатеното от „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД обезщетение било в необходимия размер за отстраняване действителните вреди по процесния автомобил и извършените разходи за транспортиране, които били в пряка причинно-следствена връзка с ПТП.

2

Застрахователното обезщетение трябвало да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие и не следвало да води към неоснователно обогатяване на застрахованото лице от настъпилия деликт. С оглед горното, оспорва иска по размер. Заявява, че не са представени доказателства относно размера на претенцията – действително заплатена фактура за извършен ремонт.

Направени проучвания относно размера на претенцията нямали обвързваща сила за ответника и за съда. Представената калкулация от сервиза, официален на марката, не представлявала годно доказателство, че действително там е извършен ремонтът и на посочените цени. Липсвал документ – фактура или друга писмено доказателство, от което да е видно, че претендираните суми са равни на действително сторените разходи за репариране на вредите на процесния автомобил.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност.

Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на писмена застрахователна претенция от увредения и 4) застрахователят да не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.

В случая страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява наличието както на всички посочени предпоставки на чл.432 от КЗ, така и отправянето към застрахователя – настоящ ответник на застрахователна претенция от ищеца на 13.06.2024 г. По образуваната щета № 3

43081712402224 са изготвени опис-заключение и калкулация по претенция, като на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 420.32 лв.

Към исковата молба е приложена калкулация-ремонт от „Евро Старс“ ЕООД, според която разходите за ремонт на щетите по автомобила на ищеца с ДДС възлизат на 3609.73 лв.

По делото е разпитан свидетелят Т.П., според който автомобилът на ищеца е на повече от 30 години, но изключително поддържан преди пътния инцидент, без никакви повреди по него. М. веднага отстранявал всеки проблем по него. След катастрофата автомобилът бил ремонтиран, но с доста забележки вече по него.

По делото е приета САТЕ, като експертът е съобразил всички приложени писмени доказателства, ангажираните гласни такива и е извършил оглед на самия автомобил на ищеца. Според заключението, средната пазарна стойност на необходимите части, консумативи и труд за възстановяване на щетите по увредения автомобил възлиза на 2980.80 лв. с ДДС.

По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че „ДЗИ –Общо Застраховане“ ЕАД е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Шкода“, модел „Фабия“, с рег.№ Р 0148 ВС, както и че във връзка с настъпилото на 12.06.2024 г. пътнотранспортно произшествие ответното дружество е изплатило обезщетение на ищеца от 420.32 лв.

Доказани са всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, като основният спорен въпрос в производството е свързан с размера на претърпените имуществени вреди. При претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи такова по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като застрахователната сума не може да надвишава действителната /при пълна обезвреда/ или възстановителната /при частична обезвреда/ стойност на имуществото. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи, без прилагане на обезценка /в този смисъл е решение № 52/08.07.2010 г. по гр.д.№ 652/2009 г., I т.о на ВКС/. Съдът кредитира заключението по назначената автотехническа експертиза относно стойността на вредите, тъй като същото е неоспорено от страните. Според експерта действителната стойност на средствата, необходими за възстановяване щетите по лекия автомобил на ищеца към 12.06.2024 г. възлиза на 2980.80 лв. с ДДС.

4

Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съобразно горните съображения съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи за сумата 2560,48 лв., представляваща разликата между дължимото и заплатено от ответника застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 13.06.2024 г., а над нея до претендираните 3189.41 лв. искът следва да се остави без уважение като неоснователен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска, възлизащи на 260.91 лв. На ответника също се дължат разноски, съразмерно отхвърлената част от претенцията, възлизащи на 59.16 лв. След компенсация на двете суми, ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски от 201.75 лв.

В полза на пълномощника на ищеца, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер 496.89 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."Витоша" 89Б, да заплати на М. П. Ц., с ЕГН **********, на основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата 2560,48 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди по лек автомобил „Мерцедес Ц350", с рег.№ P0001КH, настъпили вследствие ПТП от 12.06.2024 г. в гр. Русе, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2024 г. до окончателното й заплащане, както и 201.75 лв. разноски по компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 2560,48 лв. до пълния предявен размер от 3189.41 лв.