Определение № 26302 от 06.10.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26302 гр. София, 06.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело № 20221110109832 по описа за 2022 година

По делото , след извършената размяна на книжа и депозиране на отговор от страна на ответника, е постъпила молба от ищеца , с която оттегля предявения иск.

С определение № 19015/28.07.22г. преди първо по делото съдебно заседание производството по делото е прекратено на основание направеното оттегляне на исковата молба от ищеца.

В срока за обжалване на прекратителното определение е постъпила молба от ответника ФИРМА , с която е направено искане по реда на чл. 248 ГПК за присъждане на разноски по производството за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360лева .

В срока за отговор по молбата по чл. 248,ГПК ищецът по производството-Х. Т. М. , чрез адв. И.Николов от САК изразява становище за нейната неоснователност.

Като разгледа молбата по чл. 248,ГПК и съобрази доводите и становищата на страните по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Разноските в производството могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК, само когато е доказано действителното им извършване. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път.

Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В този смисъл – задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

В настоящия случай от страна на ответника са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360лева, доколкото това е удостоверено в договора за правна защита и съдействие и има характер на разписка за платената сума. Ето защо, възраженията на ищеца за липсата на доказателства за действително направени разноски са неоснователни.

1

Същевременно, основателно е възражението на ищеца на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване размера на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ответника до минималния размер от 300лева , доколкото не е налице фактическа и правна сложност на делото, и производството по него е приключило без провеждане на открито съдебно заседание, поради оттегляне на иска.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248, ал.1,ГПК ОПРЕДЕЛЕНИЕ №19015/28.07.22г. , постановено по настоящото гр.д. № 9832/2022г. по описа на СРС, 69 състав , като ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.4,ГПК, вр. с чл. 78, ал.5,ГПК Х. Т. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА ФИРМА , ЕИК 201284228 сумата от 300 лева, представляваща разноски по производството за заплатено от ответника адвокатско възнаграждение

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2