Решение № 222 от 12.10.2023, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. С., 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20232200500333 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №506/16.06.2023г. по гр.д.

№5715/2022г. на С. районен съд, с което е признато за установено по отношение на В. А. П., че Г. А. Т. е собственик по наследство и давностно владение на южната част от имот с идентификатор №*** с площ 762,45кв.м., целият имот по кадастрална скица с площ 4932кв.м., при граници: югоизток-път, изток - имот ***; запад - имот ***, север - имот ***. Постановено е скицата, изготвена от вещото лица Приложение 1 да се счита неразделна част от решението. С решението са присъдени разноски на ищцата в размер на 1031лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство В.

А. П. и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

С Решение №668/30.08.2023г. по гр.д. №5715/2022г. на С. районен съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №506/16.06.2023г., като в първия диспозитив на решението на стр. 14, ред 6 от горе на долу границата на изток да се чете *** вместо имот *** и на същия ред като граница на запад да се чете имот *** вместо имот ***. На ред 7 като граница на север да се чете имот *** вместо ***.

Въззивницата В. П. чрез пълномощника адв. Г. М. обжалва посоченото решение 1 изцяло като неправилно и незаконосъобразно, постановена при грешно тълкуване на фактите и обстоятелствата, събрани в хода на съдебното дирене, като и са нарушени материално-правни и процесуални норми. Счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, противоречи на изложената в мотивите на решението и е непълна, неправилна и не кореспондираща с доказателствения материал. Счита, че сделката по продажба само на 1 дка нива по нот. акт №9, том І, нот. д. №10/1970г. е нищожна, поради липа на предмет. Оттам следвала и нищожност на Решение № 868 от 22.09.1976 г. по гр.д.

№ 904/1976 г. на СРС, с което е допусната съдебна делба при равни дялове на бившите съпрузи К. В. С. и Н.В.И. и решението по извършване на делбата. По делото не се установило как се е трансформирал този „само един декар“ в имот от 2117 кв.м., предмет на делбата. Посочва, че е непонятно, как при покупко-продажбата на една трудно идентифицирана част от имот с площ от „само един декар нива“ през 1970 г., при делбата между бившите съпрузи през 1976 г. се образуват две части, при обща площ от 2 117 кв. м. овощна градина. Прави подробен анализ на свидетелските показания и счита, че въз основа на тях не се установило твърдяното от ищцата владение върху процесния имот.

Въззивницата посочва, че при изготвяне на СТЕ и при разпита на вещото лице в съдебно заседание се установило, че няма оформен имот на място съгласно съдебното решение от 1976 г., съответно няма трасирани на място граници. Не било възможно по скицата от решението да се отложат на терен границите на имот, поставен в дял на ищцата. Не се установило да е обособен и отразен върху плана от 1989 г. или върху кадастралната карта имота, предмет на иска. Нито в разписния лист към прана от 1989 г., нито в имотния регистър към кадастралната карта името на наследодателката или на ищцата не били записани като собственици на имота, предмет на иска. Такъв имот на практика никога не е обособяван и владян от ищцата. Посочва, че на място нямало материализирани границите на процесния имот и съответно такива не са заснети нито в пана и картата, нито от вещото лице и после да са отразени върху комбинираната скица. Неправилни били изводите на съда, че след смъртта на майка й ищцата предприела действия за отразяване на имота по кадастралната карта на гр. С.. Въззивницата сочи противоречия в заключението на вещото лице относно отразяването на имота по различните действащи планове. През периода от 1976 г. до настоящия момент не било налично нито едно писмено доказателство за наличие на имот на ищцата. Поради това не било и възможно да се установи владение върху несъществуващ имот. Не се събрали и доказателства, ищцата да е упражнявала непрекъснато владение не само върху обособен самостоятелен имот с граници, площ и местонахождение, но и да знанието на ответника не се установи да е стигнало нейното намерение да владее недобросъвестно имот. Площта на целия имот, собственост ответника е 4932 кв.м. Собствеността на имота в кадастралната карта е променена на В. П. и К. К., тъй като са налице документи за собственост и ненарушено владение. Към делото бил предоставен допълнително Нотариален акт №12, том II, дело №406 от 1979 година, установяващ, че Н.В.И. е придобил и е влязъл във владение на имота, придобит след делбата по решение №868/22.09.1976 г. по гр. д. 904/1976 г. К. В. С. нямала нотариален акт за своята част от делбения имот в гр. д. 904/1976 г. и претендирания имот никога не е съществувал.

2

Посочва, че действията по отразяване на имота по кадастралната карта на гр. С. не са фактически действия по установяване на владение. От показанията на разпитаните по делото свидетели не можело да се установи, че майката на ищцата след развода със съпруга си и след разделянето на имота с решение по делбено дело е обработвала и ползвала поставения в неин дял имот. Няма установен начален момент на владението. В материалите по делото и от разпита на свидетелите и вещото лице не намирал потвърждение изводът на съда, че първо е имало обособен самостоятелен имот, годен да бъде владян и че имотът на К. С. е бил ограден от всички страни. В заключение, въззивницата заявява, че не се установило в хода на съдебното дирене, че владение върху имота /неустановено и същият да е съществувал на място и да е бил годен да се владее/ е осъществено. Не се установил и началния момент. Не се установило, че до знанието на ответницата е достигнало намерението за своене на чужд имот. С оглед изложеното, въззивницата моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковата претенция. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – ищцата в първоинстанционното производство Г. А. Т..

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата Г. Т. чрез пълномощника адв. Е. Х., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемата намира постановеното първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди. Посочва, че от събраните по делото доказателства се установило, че независимо от закупеният по време на брака между К. С. и Никола Вангелов имот от един декар, двамата бивши съпрузи са владели имот от около 2 декара, които впоследствие, след развода си, са били поделени от решението на съда по гр.д.№ 904/1976г.на СРС. Това решение е имало действие между двамата бивши съпрузи и тъй като никой от тях не е спорил относно обема на техния семеен имот, решението за разделянето на този имот е правно основание за следващото владение на всеки един от тях. Майката на ищцата е ползвала източния имот, получен при делбата, като овощна градина, в която е имало череши, кайсии, отглеждали са дини, пъпеши, тикви. Тъй като К. С. не е обитавала и не е ползвала постоянно имота, тя не е била отразена като собственик. Това е и причината, свидетелите на ответника да не са я виждали да ползва имота след делбата. Посочва, че намалението на площта на имота е в резултат на прокарания път от юг, който в североизточна посока е отнел част от този имот.

Пътя бил прокаран след делбата от 1976г., в решението по която двата имота, възложени на бившите съпрузи, на юг граничат с ДЗС.Сега и двата имота на юг граничат с път. От момента на обособяването на двата имота през 1976г. всеки от двамата бивши съпрузи е започнал владение на своя реален дял, посочен в решението за делба. Искът за делба бил доказателство за това, че двамата бивши съпрузи са се считали за собственици на имот от 2 дка, т.е. в по- голяма площ от закупения. Въззиваемата намира за неоснователно е възражението за нищожност на договора за продажба от 1970г., тъй като имотът, предмет на 3 продажбата не бил идентифициран и не представлявал реално обособен имот. В случая не се касаело за невъзможен предмет, за да се приеме, че сделката е нищожна по чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД. По времето, когато ответницата е получила от майката си чрез дарение два декара - по един от нива и един от ливада, продала е на К. Вангелова един декар нива, както и по времето, когато съдът е извършил делбата на овощната градина между двамата бивши съпрузи и Никола Вангелов се е снабдил с нотариален акт за собственост на възложения на него дял от общия имот, нито един от тези имоти не е бил обособен в отделен имот, тъй като за тази местност не е имало кадастрален план. Това не правило всички тези сделки нищожни. Един недвижим имот се индивидуализирал със своето местоположение, граници и площ. Несъстоятелно било и твърдението, че решението за извършената делба също било нищожно. Основания за нищожност на решението не били установени – незаконен състав, не е изготвено в писмена форма, не било подписано, не е разбираемо и др.

Посочва, че правният интерес от предявяването на този иск бил акта на СГКК-С. за заличаване наследодателката на ищцата по възражението на ответницата, след като първоначално я е вписал като съсобственик в имот №***. Освен това, в отговора на ответницата тя претендира да е собственик на целия този имот, въпреки, че не се представили доказателства на какво основание притежава имота, извън нотариалния акт за дарение от 1967г. Нямало спор, че тази овощна градина е създадена от бившите съпрузи и се е намирала в южната част от имота на ответницата, част от който е продала на майката на ищцата. След делбата всеки един от съделителите е установил владение върху своята част, считайки се за собственик на предоставения му от съда дял. Макар, че майката на ищцата е посещавала епизодично градината си, най-вече за да обира плодовете от нея, нейният имот е бил ограден в циментови колове и мрежа, с което тя е манифестирала владението си като собственик. Никой не е оспорвал владението й върху този имот. С напредване на възрастта й тя е престанала да обработва мястото. Едва в хода на образуваното дело съпругът на ответницата е премахнал северната тЕ. ограда на този имот. Останалите огради продължавали да съществуват. След отмяната на ЗСГ и съществуващата в него забрана за придобиване по давност на недвижими имоти, т.е. от 1990г. до смъртта на наследодателката през 2019г. бил изтекъл давностния срок и наследодателката е придобила южната част от имот ***, с площ от 762.45 кв.м. още през 2000г. Придобитото тогава право на собственост не било изгубено, тъй като не било придобито от друг. Ответницата притежавала документ за собственост само на 1 дка и не доказала на какво основание е придобила другата част от имота. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивницата В. А. П., редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Г. М., който поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея подробни основания и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Излага подробни съображения в писмена 4 защита.

В с.з. въззиваемата Г. А. Т., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Е. Х., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа изложеното в отговора на жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски.