Определение № 22685 от 14.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22685 гр. София, 14.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512647 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от Г. В. С. срещу определение от 12.09.2025 г. по гр.д.

№71704/2024 г. по описа на СРС, 159 състав, с което е оставена без уважение молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че ответникът е дал повод за завеждане на делото с извъпроцесуалното си поведение, като от издадените от него фактури, както и от представената по делото кореспонденция, е видно, че той е канил длъжника доброволно да изпълни погасените по давност задължения. Освен това, не е направил изрично признание на иска по см. на чл.237 от ГПК, а само на фактите по делото, поради което и разноските по делото следва да се възложат в негова тежест.

Ответникът по частната жалбата не депозира отговор в указания срок.

Въззивният съд намира следното:

Производството по гр.д. №********** г. е образувано по отрицателен установителен иск, предявен от Г. В. С. срещу „Софийска вода“ АД за липса на вземане поради липса на облигационна връзка между страните, както и поради погасяването му по давност. Ищцата твърди, че се претендират от нея суми, за които е изтекла погасителна давност. Същите са отразени в издадена от ответника фактура, както и в справка за дължими суми. Представени са и покани за доброволно изпълнение, отправени от ответника до наследодателя на ищцата В.С.. Извън горното, поддържа, че не е нито собственик, нито ползвател на имота, за който са начислени сумите за предоставени ВиК услуги. Това обуславя интереса й да предяви процесния иск.

С отговора на исковата молба ответникът заявява, че признава иска, като действително за процесните задължения е настъпила погасителната давност. Моли да не му бъдат възлагани разноските за производството на осн. чл.78, ал.2 от ГПК.

С решението по делото СРС е уважил предявения иск, като е възложил разноските в тежест на ищеца, прилагайки правилото на чл. 78, ал.2 от ГПК. Препращайки към мотивите от съдебното решение молбата на ищеца по чл.248 ГПК е оставена без уважение.

1

Определението е правилно, като съдът препераща към мотивите на СРС на осн. чл.272 от ГПК.

Съгласно чл.78 от ГПК разноските по делото се разпределят съобразно основателността на претенцията, предявена пред съда – при уважаване на иска, отговорността за разноски е за ответника, а при отхвърлянето му - разноските понася ищецът. С ал.2 на чл.78 ГПК е установено изключение, съгласно което ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В случая и двете предпоставки са се осъществили. Не се установява по делото ответникът да е оспорил претенцията на ищеца. Съгласно чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно – за да настъпи правопогасяващото й действие, е необходимо изрично позоваване от страна на длъжника. Ищецът нито твърди, нито представя доказателства преди предявяване на иска да е отправял изявление до ответника, с което да се позовава на погасителна давност. Поради това ответникът не е имал основание да преустанови претенцията си за плащане. Извънсъдебно поведение, представляващо оспорване на претендираните права, би било налице, ако въпреки отправено изявление за погасяване по давност, ответникът продължава да претендира плащане. Доколкото обаче възражението за изтекла давност се предявява за първи път с исковата молба, първата възможност на ответника да вземе становище по него е с отговора. Именно с отговора ответникът е заявил, че не оспорва факта на погасяването на процесното вземане по давност. По тези съображения следва да се приеме, че са налице и двете предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК и разноските по делото следва да останат в тежест на ищеца.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Г. В. С. срещу определение от 12.09.2025 г. по гр.д. №71704/2024 г. по описа на СРС, 159 състав, с което е оставена без уважение молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2