Решение № 3240 от 26.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3240 гр. Пловдив, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330118509 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от С. Р. Д., ЕГН ********** против ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ.

На 01.07.2023 г. в гр. Пловдив претърпяла инцидент. На кръстовището между ул. „П.“ и бул. „Б“, като пътник на предна дясна седалка в МПС с ДК № ..., управлявано от с. й при зелен светлинен сигнал, ударено от МПС с ДК № ...... с водач, който, несъобразявайки се със забранителен за него червен светлинен сигнал, направил опит да се включи в движението по време, когато другият л.а. вече бил вътре в кръстовището, като му отнел предимството и настъпил удар. Бил съставен КП с пострадали лица.

ГО на виновния водач към момента на произшествието била застрахована при ответника.

На ищцата били нанесени телесни увреди – контузия на гръден кош, други повърхностни травми на корема, долна част на гърба и таза, били извършени медицински прегледи, изследвания, проведено лечение и предписани медикаменти.

Преживяла силен психически стрес, емоционално неразположение, изпитвала тревожност, главоболие, световъртеж, силни болки, неудобства, дискомфорт, изпадала 1 в депресивни състояния. Ежедневието и поведението й вкл. на работното място се променили по начин, който не можела да контролира, била временно нетрудоспособна, а впоследствие не можела да изпълнява нормално и без проблем трудовите си задължения. Посетила специалисти – невролог, психиатър, психолог, с поставени диагнози - мозъчно сътресение и разстройство на адаптацията, с тревожно – депресивна симптоматика и паметови нарушения, с необходимост от приемане на лекарствени медикаменти и предписана терапия.

След отправено искане до застрахователя бил получен отказ за плащане.

С оглед горното се моли за присъждане на обезщетения от 15 000 лева – за неимуществени и 1418,70 лева – за имуществени вреди – разходи за лечение, консултации при специалисти и закупуване на лекарства, ведно със законната лихва върху сумите, считано от постъпване на исковата молба в съда - 13.12.2023 г. до окончателното погасяване и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор. Признава наличието на ГО.

Било предявено искане, но поради липса на достатъчно данни относно изложените твърдения от пострадалата, не било платено обезщетение. Оспорва – настъпване на сочените неим. вреди, в т.ч. – вследствие на ПТП да са причинени описаните телесни травми и здравословни състояния; причинно – следствената връзка с механизма; проведено лечение и неговата продължителност; търпени и продължаващи психични и психологически травми; затруднение при изпълнение на служебните задължения; да е бил нарушен емоционалният статус на ищцата, при което и да са били необходими посещения при специалисти и предписани лекарствени медикаменти; сочената продължителност на периода на възстановяване; претендирания размер на обезщетението като силно завишен и несъответен на сочените увреди; имуществените вреди да са във връзка с ПТП; релевира възражение за съпричиняване, поради липса на правилно поставен предпазен колан. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на тези на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на преките искове в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от описаните в ИМ физически травми, като ги установи, както и сочените имуществени такива в размер на направени разходи за лечение, лекарства и консултации при специалисти, както и размерите на обезщетенията.

2

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, да установи възраженията си в отговора, вкл. за съпричиняване на резултата, а – при установяване на горните елементи от фактическия състав на вземанията – да докаже, че е погасил претендираните обезщетения.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за частично основателни по следните съображения:

На основание чл. 153, вр. с 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на МПС с ДК № .... е била застрахована при ответника, съгласно валидна, действаща и покриваща съответния риск застрахователна полица /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 3706/25.03.2024 г. – л. 56-58/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Относно настъпване на ПТП.

В КП с пострадали лица /л. 5-6/ е отразено настъпването на инцидента на сочената дата, при който участник 1 – Н. П. – водач на МПС с ДК № .......... навлиза и преминава на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим и отнема предимството на преминаващия на зелен сигнал участник 2 – Н. Д. – водач на МПС с ДК № ..., като допуска ПТП с него. Вписани са данни за ищцата като пострадало лице с отразени травми – контузия на глава и корем.

Съставени са АУАН и НП на виновния водач, влязло в сила /л.80,81,86/.

За механизма на произшествието.

КП е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на инцидента.

По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно участниците, факта на причинени увреди на ищеца, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило обстоятелства, които лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.

Водачът Д. /с. на ищцата/ в показанията си /л.100-101/ заявява, че м. му се е возила на дясната седалка до него, когато при преминаване на зЕ. вълна по бул. „Б.“ в гр. П., идвайки от гр. П., със средна скорост от 50-55 км в час, отляво се появила кола, при което се блъснали челно между предната и задната врата на пасажерската страна на автомобила, който бил управляван от мъж. Очевидци казали, че мъжът от другия автомобил е преминал на червен сигнал.

Разпитан е и М. Г. /очевидец/, който заявява, че се е движел по бул. „Б“, когато 3 искал да пресече, но за него светел червен сигнал. В този момент се опитал да премине автомобил на зелен за него сигнал на светофара – с движение под 50 км в час, но автомобил, който се движел по ул. „П.“ при червен такъв, както и за свидетеля – пешеходец, преминал с по-висока скорост и се ударил в лекия автомобил, който се движел по бул. „Б“. Чул се силен удар. И двата л.а. били управлявани от мъже. От дясната страна на автомобила, опитал се да премине на зелен сигнал, стояла жена, която след инцидента била извадена от колата от две момчета, които й помогнали да седне. След като дошла линейка, медиците я качили, за да я прегледат.

Показанията и на двамата свидетели се кредитират като ясни и последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства, няма пречка да бъдат ценени, вкл. при съобразяване на чл. 172 ГПК – относно показанията на св. Д.

С оглед горното, за механизъм на ПТП се приема този, при който водачът на МПС с ДК № ....., при неспазване на червен светлинен сигнал, е преминал през кръстовището, когато по това време водачът на МПС с ДК № .... е преминавал на зелен светлинен сигнал, при което е отнел предимството на последния.

Единствена причина за настъпване на произшествието е противоправното поведение на водача на МПС с ДК № ......, който е нарушил правилата за движение по пътищата, като при управление на МПС е нарушил задължението по чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Не е проявил достатъчна грижа и внимание, вменени като задължения по закон при изпълнението на тази правнорегламентирана дейност, отличаваща се с повишена степен на обществена опасност.

Горното обуславя извод за провеждане на пълно и главно доказване на един от елементите от фактическия състав на претенцията – противоправно поведение от страна на посочения водач, който е предизвикал инцидента, в резултат от който е пострадала ищцата. Вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото няма данни, които да оборват законовата презумпция.

Що се отнася до възражението за съпричиняване.

Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че, за да е налице принос на увредения, е необходимо поведението му да нарушава предписани правила и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.

По делото не са ангажирани доказателства, които да обосноват законосъобразен и мотивиран извод за наличие на съпричиняване на резултата от страна на пострадалата. Няма такива за конкретно нарушение на предписани правила от нейна страна, които не само да са осъществени, но и да са довели до настъпване на инцидента, който да е освен всичко и тяхно следствие. Следва да се посочи, че въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, с доклада по делото, ответникът не 4 ангажира каквито и да е доказателства в тази насока, в т.ч. за неправилно поставен предпазен колан.

За да е налице съпричиняване, е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка. Ето защо, приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки, застъпени в т.7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г.

ВКС, II т.о.; Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о и др. Такъв принос не се установява, нито конкретно нарушение на предписано правило, което от своя страна да е довело до настъпване на инцидента, поради което и възражението за съпричиняване не се споделя. То е защитно по характер и следва да бъде установено пълно и главно от заявилата го страна, т.е да е доказано по един категоричен и безспорен начин /Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о./, каквото доказване не бе проведено. При липсата на категорични доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между конкретно поведение на пострадалия и вредоносния резултат, не би следвало да се намалява дължимото обезщетение за вреди.

Установява се и е отделено за безспорно, че гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника, при което същият е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете, тъй като рискът при застраховка „Гражданска отговорност” включва опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния стриктен смисъл - чл. 45 ЗЗД. Изискването на чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 380 КЗ е спазено, въпреки искането към застрахователя, отправено писмено преди процеса, плащане не е постъпило.

Относно неимуществените вреди.

От заключението на експерта – медик по приетата СМЕ, която съдът кредитира като ясно, обосновано и задълбочено изготвена, защитена със съответни научни познания и аргументи и устно, се установява, че в причинна връзка с инцидента – на ищцата са причинени – контузия на главата с по-късно установено мозъчно сътресение, болков синдром в областта на шията, гръдния кош, поясната област и десните ръка и крак. Било е назначено медикаментозно лечение със сомазина, вертигохил, нолпаза, дексофен. Контузиите по главата, тялото и крайниците с мозъчно сътресение са протекли в остър следтравматичен период от 7-10 дни и постепенно отшумяване на болките и главоболието в рамките на 20-30 дни. Експертът е уточнил, 5 че не се установяват данни за затегнато или усложнено протичане на телесните травми при ищцата, като не следва към настоящия момент да са налице остатъчни явления за телесното й здраве. За медикамента „ремирта“ е посочил, че представлява антидепресант, като действието му се следи от психиатър. За тироид-стимулиращия хормон - че променените му нива не са от травматичен или посттравматичнен произход, като лечението на промените в нивото на хормоните на щитовидната жлеза е в прерогативите на ендокринолозите.