Акт от 23.04.2021, Окръжен съд - Сливен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ гр. Сливен, 23.04.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание проведено на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА при секретаря Соня Василева и с участие на прокурора

……………… като разгледа докладваното т.д. № 134 по описа на СлОС за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

В исковата молба се твърди, че на 12.04.18г. водачът на л.а. марка „Пежо“, модел „406“ с ДКН *******, Р.М. управлявал превозно средство по автомагистрала Тракия в посока от гр. Бургас към гр. София, като на км. 267 водачът нарушил правилата за движение по пътищата и напуснал активната лента за движение, навлязъл в аварийната лента на магистралата, където реализирал удар с л.а. марка „Рено“, модел „Клио“ с ДКН *******, който бил спрял в същата с включени аварийни светлини. Вследствие настъпилото ПТП била причинена смъртта на пътниците в л.а. марка „Рено“, модел „Клио“, а именно Е. М.А. и нейната дъщеря Е.Е.А..

Твърди се, че произшествието е настъпило по изключителна вина на водача Р.М.С., който грубо нарушил правилата за движение по пътищата. Вследствие настъпилото ПТП и в непосредствена причинна връзка с последното на Е. М.А. и нейната дъщеря Е.Е.А. били причинени несъвместими с живота увреждания довели до настъпването на тяхната смърт. Твърди се, че прекият деликвент е извършил деянието виновно поради непредпазливост. Водачът не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати. Смъртта на Е. и Е. била внезапна, а болката от загубата им непреодолима. Вследствие на трагичния инцидент ищците Е. и М. губят едновременно дъщеря и внучка. Прекарала целия си живот в бащината къща, Е. била отгледана от двамата си родители с много любов и всеотдайност. Момичето имало прекрасни и топли отношения с родителите си, разбирали се прекрасно и се подкрепяли взаимно. Твърди се, че Е. била много близка със своите родители, помагала им във всичко и била тяхна опора в трудни моменти. Родената от нея внучка Е. била кръстена на баба си. Е. отглеждала малката си дъщеря Е. в дома на своите любящи родители, които й помагали винаги щом ставало дума за внучката им. В очите на бабата и дядото Е. била най- прекрасното дете на света – красива и нежна, изпълнена с радост. Въпреки невръстната си възраст, Е. обичала своите баба и дядо, които полагали големи грижи за малкото дете, помагали в осигуряването на издръжката. Твърди се, че Е. била бременна и очаквала второ дете. На 12.04.18г. светът на Е. и М. рухнал, като в един миг загубили най-скъпото в живота си – своите дъщеря, внучка и нероденото бебе. След толкова трагична загуба животът на Е. и М. се сринал и бил напълно променен. Този инцидент оставил дълбока душевна празнота и в двамата родители, която с нищо не могли да заменят. Емоционално ищците били опустошени, а болката по загубата на детето и внучката им с всеки изминал ден ставала все по-голяма. Всеки шум, потропване, ги карал да се обръщат с надежда към входната врата в очакване починалите да се завърнат у дома. Атмосферата в дома им станала мрачна, самотна и всичко това довело до депресия. Те се затворили в себе си, не искали да се виждат с никого и не излизали навън. Започнали да имат проблемен и непълноценен сън, вечер трудно заспивали и често се будели през нощта. Това ги направило нервни, раздразнителни и лесно раними. Станали много емоционални, изпаднали в шок, който прераснал в тежка депресия. Този ужасяващ случай предизвикал у ищците остра стресова реакция и душевно разстройство, които обърнали живота им.

Чувството на скръб и отчаяние достигнало и ищците Е. и А. – баба и дядо на починалата Е. и прабаба и прадядо на малката Е.. Трагичният инцидент им отнел най-близките хора, за които непрекъснато се грижели и подпомагали по всякакъв начин – материален и морален. Новината за смъртта на двете млади момичета ги съкрушила изключително много, като инцидента им причинил страдания и болка, като ги докарал до степен на безсилие. Трудно приели факта, че никога повече няма да видят внучката си Е. и да поиграят с малката Е.. Ищците Е. и А. се твърди, че били много близки с починалите Е. и Е.

– правели им подаръци, празнували заедно празниците като истинско семейство.

Болката и мъката, която изпитвали четиримата ищци прераснала в депресивно състояние, което довело до развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство.

Твърди се още, че за л.а. марка „Пежо“, модел „406“ с ДКН *******, при управлението на който виновно е причинено процесното ПТП има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Бул Инс“ АД, като полицата е валидна от 30.12.17 г. до 20.12.2018г.

Претендира се осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди на Е.Ц.А. и М.А.М., съответно от по 200 000 лв., вследствие смъртта на дъщеря им Е. М.А., настъпила при ПТП на 12.04.2018 г., причинена по вина на ответника Р.М.С., както и частични искове съответно по 26 000 лв. от общо 200000 лв. за всеки от първите двама ищци, заради причинената в същото ПТП смърт на тяхната внучка Е.Е.А..

Претендира се осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищците А.М.И. и Е.А.И. вследствие внезапната смърт на тяхната внучка Е. А. съответно по 26 000 лв. от общо 200000 лв. за всеки от тях.

Претендира се и законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от 21.12.2018г. до окончателното изплащане на сумите.

Всеки от четиримата ищци претендират заплащане от втория ответник водачът Р.М.С. на сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от възникване на ПТП - 12.04.18г. до датата на изтичане на срока за уреждане на отношенията по претенциите от застрахователя - 21.12.18г.

Исковата молба е връчена редовно на ЗД „Бул Инс“ АД, като в законно установения срок е депозиран писмен отговор.

В същия се навеждат възражения по основателността на предявените искания. Твърди се, че липсва влязла в сила присъда, наказателно постановление или друг акт установяващ по категоричен начин установяващ вината на причинителя на ПТП. Сочи се, че образуваното ДП № 476/2018г. към момента се води срещу неизвестен извършител, който факт говори, че по отношение на С. няма повдигнати обвинения за престъпления от общ характер във връзка с процесното ПТП. Същият не е привлечен към наказателна отговорност, няма влязла в сила присъда, а наказателно постановление или друг акт не е издаван. Предявените искове се оспорват както по основание, така и по размер, като се твърди, че същите са неоснователни и недоказани. Оспорва се механизма на възникналото ПТП. Оспорва се наличието на виновно и противоправно поведение на водача на процесния автомобил - Р.С., оспорва се и механизма на получаване на уврежданията и причинно-следствената връзка между процесното ПТП и получените увреждания, както и между поведението на застрахования водач и смъртта на починалите.

Твърди се, че смъртта се дължи единствено и само на противоправното поведение на лицето управлявало превозното средство, в което са пътували починалите, а именно З.С.. Твърди се, че с действията си З.С. е станал причина за смъртта на Е. и Е., като е нарушил правилата за движение по пътищата и в частност разпоредбите на чл. 58 и чл. 59 от ЗДП, тъй като в лентата за принудително спиране на автомагистралите нямат право да спират, респективно паркират пътни превозни средства или в случай, че това стане следва да се предприемат действия по обезопасяване на спряното МПС.

Оспорва се още твърдението в исковата молба, че ищците са претърпели и търпят неимуществени вреди, тъй като вредите подлежат на доказване, а по делото не са ангажирани такива доказателства. Оспорва се твърдението, че починалата Е. А. е отглеждала дъщеря си в дома на своите родители и е прекарала целия си живот в техния дом. Това не отговаря на действителната фактическа обстановка, тъй като Е. и З. са съжителствали на семейни начала, както към момента на инцидента, така и преди това, но не и в къщата на ищците Е. и М., а във Великобритания. Твърди се, че ищците и починалите на са живели в едно домакинство, не е изградена постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. С оглед на това се твърди, че ищците не попадат в кръга от лицата легитимирани да получават обезщетения за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък.

Твърди се също, че е налице съизвършителство, респективно двамата водачи С. и С. са причинили смъртта на двете лица Е. и Е. Апостолови и е налице солидарна отговорност между последните при условията на чл. 53 от ЗЗД по отношение на причинените имуществените и неимуществени вреди на ищците в настоящото производство. Предявените искове се оспорват и по размер като се твърди, че същият е прекалено завишен.

Депозиран е отговор и от ответника Р.М.С..

Оспорват се предявените срещу него искове, както по основание, така и по размер. Твърди се, че същите са неоснователни. Изразява се становище по предявените към застрахователното дружество искове. Направени са доказателствени искания, включително искане за конституиране на трето лице - помагач.

В с.з. ищците се представляват от процесуален представител по пълномощие, който поддържа изцяло исковите претенции и моли за уважането им. Представя подробни писмени бележки.

В с.з. ответното застрахователно дружество се представлява от процесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на исковите претенции и моли за отхвърлянето им.Представя писмени бележки.

В с.з. ответникът Р.С. не се явява и не представлява.

Третите лица помагачи в с.з. не се представляват.

От фактическа страна се установява следното :

На

12.04.2018г. на автомагистрала „Тракия“ в района на километър 267 е настъпил удар между два автомобила , съответно лек автомобил Рено, с рег. № В:?_?ВР, упправляван от З. А. С. и лек автомобил Пежо 406 с рег. № В1027ВС, управляван от Р.М.С..

Назначената по делото САТЕ, установява следния механизъм на процесното ПТП :

Скоростта на движение на лек автомобил Пежо преди ПТП, както и към момента на удара с Рено е била около 155 км/ч.

Опасната зона за спиране на автомобил Пежо при определената скорост за движение преди ПТП е около 210 метра.

В момента на удара автомобил Рено е бил в пълен покой.

Мястото на удара между автомобилите е в аварийната лента за движение.

Спирането на автомобила Рено е изцяло в зоната на аварийната лента за движение, като същият е бил разположен надлежно на платното за движение.

Водачът на лек автомобил Пежо е допуснал отклоняване на автомобила от собствената дясна лента към аварийната лента за движение. Навлизането на автомобила Пежо в аварийната лента е в резултат на отклоняване на вниманието на водача, с възможно заспиване и не се е дължало на възникнала внезапна техническа неизправност.

Водачът на автомобила Пежо е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като запази движението си в дясната лента за движение, без да я напуска.

Водачът на Рено не е имал техническата възможност да предотврати ПТП.

Основната техническа причина, довела до възникване на ПТП е технически неправилното поведение на водача на лек автомобил Пежо при допуснатото отклоняване на вниманието, както и възможно заспиване. Технически правилно е водачът на автомобила непрекъснато да наблюдава платното пред себе си и запази движението в дясната лента, без да я напуска.

След удара водачът З.С. се е намирал на предната лява седалка, Е. А. се е намирала на задната лява седалка, а Е. А. се е намирала в скута на Е. А..

Автомобилът

Рено не е бил оборудван със седалка за дете.

В случай, че детето се е намирало на специално закрепена детска седалка, не би се достигнало до ограничаване на уврежданията по него. Ударът на автомобила Рено е бил с нанесени незначителни деформации в задната му част и достигната зона на разположение на седалката.

При огледа на автомобила Рено не е констатирано наличие на техническа неизправност.

Автомобилът не е бил обезопасяван със светлоотразителен триъгълник. Наличието на светлоотразителен триъгълник би довело до възможно възприемане на аварирал автомобил на по-голямо разстояние. При наличие на светлоотразителен триъгълник и допуснатото отклоняване на автомобила Пежо, поради отклоняване на вниманието на водача, отново би настъпил удар.