Решение № 76 от 20.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. София, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000501176 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 6/22.02.2021 г. по гр.д. № 282/2019 г. на ОС – Видин е отхвърлен иска на В. Н. Ц. против И. Г. М. за заплащане на сумата 35 077 евро, дължима по договор за заем от 26.08.2007 г.

Ищецът В. Н. Ц. е депозирал въззивна жалба на 04.03.2021 г. чрез адв. С. Л., против първоинстанционното решение, с твърдения, че същото е немотивирано, незаконосъобразно и неправилно. Съдът изследвал хартията, на която е написан договора, а не неговото съдържание. Съдът неправилно не възприел изводите на вещото лице по изслушаната СГЕ, според което подписите, положени срещу реквизитите подпис на втория ред и заемателя в договора за заем били изпълнени от И.М. и така приел нещо различно от установеното, а освен това ответникът не бил оспорил подписа си. Съдът възприел заключението на СТЕ, че договорът е съставен от две части, залепени с тиксо и в двете части текстът бил отпечатан с различни принтери, който извод бил незаконосъобразен, а освен това посоченото било технически невъзможно. Жалбоподателят излага доводи, че самият договор за заем удостоверявал получаването на заемната сума чрез използваното глаголно време „взех“ и имал удостоверителен характер относно получаването на заемната сума. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен.

Ищецът В.Ц. е депозирал още една въззивна жалба лично, депозирана 08.03.2021 г., в която излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като оплакванията му са идентични с тези, изложени във въззивната жалба на процесуалния му представител. Обсъжда изслушаните експертизи пред първата инстанция и моли да бъде отменено обжалваното решение 1 като бъде постановено друго, с което искът му да бъде уважен.

Ответникът И. Г. М. е депозирал отговор на двете въззивни жалби с доводи за тяхната неоснователност и като е поддържал, че правилно ОС – Видин е отхвърлил иска, тъй като заемната сума не е предавана. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата молба ищецът В. Н. Ц. е твърдял, че сключил с ответника И. Г. М. договор за заем от 26.08.2007 г., с който договор ищецът предоставил в заем обща сума в размер на 35 077 евро на ответника. Падежът на заема бил 30.08.2016 г., но ответникът не върнал заемната сума на посочения падеж. Искал е ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 35 077 евро, заедно със законната лихва до окончателното издължаване. Искал е да бъде осъден ответника да заплати и лихвата за забава, уговорена в договора, но производството по акцесорния иск е прекратено и прекратителното определение на първата инстанция е влязло в сила.

Ответникът И. Г. М. е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорвал иска. Твърдял е, че никога не е искал заем от ищеца. Сумата по договора не била предадена реално. Не било ясно и какво означавала датата 30.08.2016 г. Правил е възражение за погасяване вземането по давност. Твърдял е наличие на забава на кредитора. Договорът бил нищожен поради липса на предмет и липса на съгласие.

Твърди че договорът противоречи на забраната по чл. 152 ЗЗД. Представеният договор не съдържал и съществените елементи на договор за заем. Липсвало изявление на заемополучателя лично, че е получил заемната сума и се задължава да я върне. Твърдял е, че след като ответникът отказал да подпомага ищеца финансово, ищецът представил изготвен от име на ответника договор напечатан на компютър, какъвто той не е писал, нито подписвал. Освен това ищецът заплашвал ответника със саморазправа, поради което било налице и основание за нищожност на сделката по чл. 30 ЗЗД. Ищецът започнал да създава неистински договори за заем и да подава искови молби срещу ответника, като настоящата била трета поред. Поскал е да бъде отхвърлен иска, а представения договор за заем да бъде прието, че е неистински.

Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, изслушани са заключения на СГЕ.

По делото е представен Договор за заем с дата 26.08.2007 г. г., в който е посочено, че И. Г. М. е взел заем в размер на 35 077 евро за период до 30.08.2016 г. от заемателя В. Н. Ц.. Срещу имената има положени подписи. Посочено е по-надолу, че договорът е само в два екземпляра и при връщане на цялата сума заемателят дава своя договор на задължения за унищожаване. Постигната е уговорка за мораторна лихва при закъснение на вноска с над 27 дни. Следва клауза под заглавие „Споразумение“, в която е посочено, че ако сумата не бъде върната в седмодневен срок след поискване, заемодателят има право да се снабди с изпълнителен лист и че за неуредените в 2 договора въпроси заемодателят може да се възползва от разпоредбите на гражданското законодателство. Следва ръкописно изписване името на И. Г. М. и негов подпис, както и печатно изписване името на заемателя В. Н. Ц. и негов подпис.

По делото е изслушано заключение на Съдебно-графическа експертиза, изготвено от вещото лице В. Н., който, след изследване оригинала на процесния договор за заем е посочил, че в долната част на изследваният оригинал, на разстояние 172 мм от горния край на листа, последният е прерязан и към него е прибавен отрязък хартия с дължина 595 мм. Двете части са прикрепени една към друга с помощта на залепваща лента тип „тиксо“ с дължина 370 мм. В горната част на листа и върху обратната му страна са открити хоризонтални ленти с грапава повърхност в бял цвят.

Същите са с плътна повърхност, като вероятно са положени с бял вещество тип „коректор“ и са осем на брой. Ръкописните текстове са изписани с по-тъмна и посветла химикална пасти. При визуално изследване и такова с увеличителна лупа с косо падаща светлина, при изследване във видимата люминисценция на химикалните пасти са установени наличие на извършени поправки, добавяния и заличавания в представения документ. Като пример е посочено ръкописното изписване на името „М.“, в което при буквата „в“, чиято долна част е в долната залепена част, а горната примковидна част е върху горния отрязък, се установява, че двете части на буквата са изписани с различни химикални пасти, поради което е заключил, че е налице дописване на горната част на буквата. Същото дописване е установил и при изследване на подписа на И.М., положен в по-голямата му част върху долния отрязък под текста на договора – дописване с различен химикал на примковидната част на буквата „в“, която е разположена върху горния отрязък на договора. Като краен резултат от изследването е посочил, че подписите, положени срещу реквизитите „подпис“, разположен на втория ред и „заемателя“ в документа „Договор за заем“ от дата 26.08.2007 г., сключен между И. Г. М. и В. Н. Ц. СА изпълнени от И. Г. М., като подписът срещу реквизита „подпис“, разположен на втория ред, е вариантен. В подписа срещу реквизита „заемателя“ има довписване в горната част на надредовия елемент на буквения знак „в“. Почерка, с който са попълнени отделните реквизити и почерка, отразен в цифровите знаци на договора, СА изпълнени от И. Г. М., кат опри почерка, с който е попълнен реквизита „заемателя“ се установява довписване в горните части на двата буквени знака „в“.

Изслушано е и допълнително заключение на СГЕ, в което вещото лице Н. е установил, че хартията на двата отрязъка, залепени един към друг с тиксо, е идентична; че използваният коректор е на водна основа, като е установил някои от заличените с него цифри и букви. Посочил е, че при съставянето на текста са използвани различни шрифтове - Times New Roman и Calibri, а така също и различни печатащи устройства – черно-бял лазерен принтер и матричен принтер. Така реквизитите „днес“, „взех заем“, „за период до“, подпис, ЕГН са със серифен шрифт Times New Roman, а останалата част от печатния текст е с безсерифен шрифт Calibri. Установил е добавки при графичните елементи на буквените знаци „Г“ и „в“ при съединяването на двата отрязъка.

Вещото лице е дал в допълнителното си заключение снимка на договор за заем между страните от 26.08.2007 г. за 35 077 евро, който е бил предмет на изследване от прокуратурата. От него се установяват съществени разлики с представения по делото договор, като на първо място след израза „за период до 30.08.2016 г.“ има текст „с месечно изплащане по таблицата в този договор“, като в представения по делото оригинал на договор за заем на мястото на този израз има бяла коректорна черта. След текста „за неуредените в договора въпроси….“ има няколко таблици с дати и суми, както и подпис на заемодател срещу някои от отделните вноски. Таблиците са разположени на първа, втора и трета страница.

3

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав приема от правна страна следното:

Договорът за заем е неформален, реален договор, при който едната страна – заемодател, предоставя на другата страна – заемател, определена сума пари или заместими вещи за временно ползване, която сума пари или вещи от същия вид, количество и качество заемателят се задължава да върне в уговорения срок. Ако срок на връщане не е уговорен, то приложима е диспозитивната норма на чл. 240, ал. 4 ЗЗД, според която в този случай заемателят дължи да върне сумата в 1-месечен срок от поканата.

Предвид това, че договорът е реален, той се счита сключен не в момента на постигане на съгласие на страните по него, а с предаването на заемната сума или заместима вещ.

От горното следва, че във фактическия състав на договора за заем се включва не само постигането на съгласие за сключването му, но и предаване на заемната сума. Ако същата не е предадена, няма сключен договор за заем. В тежест на ищеца, който се позовава на договор за заем, от какъвто извежда претенцията си за заплащане на дадената заемна сума е да докаже, че между него и ответника е постигнато съгласие за заема, заемната сума е предадена и е настъпил падежа на задължението за връщането й.

(така и в практиката на ВКС, напр. Решение № 69/24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г. на ВКС, III г.о.)

В случая е представен препис на договор за заем между страните, както и неговия оригинал във връзка с оспорване от страна на ответника истинността на договора и изслушването на Съдебно-графическа експертиза. От оригинала и изслушаните две заключения на СГЕ се установява, че оригиналният договор, от който е снет преписът, представен с исковата молба, е срязан на две части, залепени впоследствие с тиксо. Настоящият съдебен състав намира обаче за установено посредством СГЕ, че тези две части не са такива от един единен документ. Това е така предвид следното: В долната от двете части на договора се намират ръкописно изписано името на заемателя и негов подпис, и печатно изписване името на заемодателя и негов подпис. Горните части на буквата „Г“ и на двете букви „в“ в името И. Г. М. попадат в горния отрязък от договора. Тези горни части вещото лице е установило, че са дописвани с различна химикална паста. Т.е., тези горни части са изписвани допълнително и те не са се намирали върху горния отрязък при изписване на ръкописното име И. Г. М. върху долния отрязък. Следователно, долният отрязък от залепения договор не е естествено продължение от горния отрязък на един и същ лист хартия. Ако двата отрязъка са били части от един лист хартия и бяха отделени именно един от друг, то на горния отрязък щяха да са останали части от буквите „г“ и „в“, изписани със същата химикална паста като останалата част от името на И.М.. Щом тези горни части са изписвани с друга химикална паста, то значи те са дописвани върху горния отрязък, което пък означава, че са залепени две части от два различни листа хартия, като чрез дописването им е придаден вид на единен документ.