Определение № 320 от 30.03.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 320 гр. Габрово, 30.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20254200500184 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България" ЕООД, чрез юрк. Г.А., против разпореждане № 501 от 28.02.2025 г., постановено по ЧГД № 316/2025 г., по описа на Районен съд – Севлиево, в частта в която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление по чл. 410 от ГПК против длъжника Д. Т. И. с ЕГН ********** от гр. С. за сумите от: 106,28 лв. неплатено договорно възнаграждение за периода от 20.11.2023 година до 20.10.2024 година; 157,95 лева лихва за забава от 21.11.2023 година – дата на изпадане на длъжника в забава до 20.10.2024 година – дата на предсрочна изискуемост;

50,26 лева – законна лихва, дължима от 20.10.2024 година – дата на изтичане на погасителния план до 26.02.2025година.

В жалбата се твърди, че съдът неправилно е преценявал валидността на договора. Посочва се, че заповедният съд неправилно е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е отхвърлил заявлението в частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение за законна лихва за забава, тъй като 1 искането на дружеството за присъждане на законна лихва за забава не представлява и не произтича от неравноправна клауза на договора и същото не противоречи на закона и добрите нрави. Моли се, да се отмени разпореждането и да се постанови да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите : 106,28 лв.- неплатено договорно възнаграждение за периода от 20.11.2023 година до 20.10.2024 година; 157,95 лева лихва за забава от 21.11.2023 година – дата на изпадане на длъжника в забава до 20.10.2024 година – дата на предсрочна изискуемост; 50,26 лева – законна лихва, дължима от 20.10.2024 година – дата на изтичане на погасителния план до 26.02.2025година.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. С., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника Д. Т.

И., ЕГН: ********** от гр. Севлиево, ж.к. „Димитър Благоев“ бл. 3, вх. Д, ет.

6, ап. 18, за следните суми: 500 лв. главница по договор за кредит; 106,28 лв. неплатено договорно възнаграждение за периода от 20.11.2023 г. до 20.10.2024 г.; 200 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 20.10.2024 г.; 240 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо до 20.10.2024 г.; 30 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 05.12.2023 г.; 400 лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 19.02.2024 г.; 157,95 лева лихва за забава от 21.11.2023 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 20.10.2024 г. – дата на предсрочна изискуемост; 50,26 лева – законна лихва, дължима от 20.10.2024 г. – дата на изтичане на погасителния план до 26.02.2025 година. Вземането произтича от договор за потребителски кредит № 40021148911 от 02.11.2023 г.

Първоинстанционният съд е приел, че освен за главницата, заявлението следва да се отхвърли в останалата му част, тъй като са налице основанията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави, основава се на неравноправни клаузи в договора сключен с 2 потребител или е налице основания за това. По отношение на претендираните възнаграждения по допълнителен пакет е приел, че с уговорките в него, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона и същите са нищожни, като противоречащи на императивни изисквания на закона, като същите противоречат и на изискванията на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1 от ЗПК, за което е изложил подробни доводи.

Постановеният отказ в обжалваната част е правилен и законосъобразен.

Въззивният съд констатира, че договорът, на който заявителят основава правата си досежно процесните вземания е недействителен, тъй като ГПР надхвърля максимално допустимия размер съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Разходите на потребителя само за така наречените допълнителни услуги ФАСТ и ФЛЕКСИ са нищожни, тъй като не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, а са такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира, предвид императивната забрана на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, и същите са на стойност почти равна на тази на предоставените заемни средства, поради което посочения в договора ГПР от 48,36 % не е действителния. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и води до недействителност на договора за кредит в неговата цялост по смисъла на чл. 22 от ЗПК. В случая, в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Горното е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита. Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, т.е. единствено главницата и не се дължат лихви и други разходи по кредита.

3

Поради изложеното първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен в обжалваната част и следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 501 от 28.02.2025 г., постановено по ЧГД № 316/2025 г., по описа на Районен съд – Севлиево, в частта в която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя „Профи Кредит България" ЕООД заявление по чл. 410 от ГПК против длъжника Д. Т. И. с ЕГН ********** от гр. С. за сумите от: 106,28 лв. неплатено договорно възнаграждение за периода от 20.11.2023 г. до 20.10.2024 г.; 157,95 лева лихва за забава от 21.11.2023 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 20.10.2024 г. – дата на предсрочна изискуемост; 50,26 лева – законна лихва, дължима от 20.10.2024 г.

– дата на изтичане на погасителния план до 26.02.2025 г., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4