Решение № 78 от 15.07.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Раднево, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20265520100474 по описа за 2026 година

Предявени са субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на А. И. Б., действащ чрез пълномощника адв. М. от АК-Пловдив, срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № ***** от 10.10.2023г., с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 1000 лв. Твърди, че съгласно чл. 4.1 от договора следвало да сключи договор за поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД като обезпечение по договора за кредит. Твърди, че на 10.10.2023г. сключил с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати възнаграждение в размер на 735.61 лева. Твърди, че е заплатил по договор за потребителски кредит № ***** от 10.10.2023г. към „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 76.69 евро за лихва, а към „Ай тръст“ ЕООД по договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 255.65 евро. Твърди, че договора за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за което развива съображения. Твърди, че договора за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – нарушаване на добрите нрави при нееквивалентност на престациите, чл.

26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – заобикаляне на закона при 1 надвишаване на лимита на ГПР и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК – неравноправност на клаузите при нарушаване на принципа за справедливост и добросъвестност, за които също развива съображения.

Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят сумите както следва: ответникът „Кредисимо“ ЕАД сумата от 76.69 евро, недължимо платена по нищожен договор за кредит, а ответникът „Ай тръст“ ЕООД сумата от 246,71 евро /след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК с протоколно определение от 02.07.2026 г./, недължимо платена по нищожен договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху главниците. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, действащо чрез юрисконсулт Т., в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че действително е сключен процесния договор за кредит с № ***** от 10.10.2023г., като била отпусната на ищеца сумата от 1000 лева. Твърди, че не оспорва, че във връзка с обезпечаване на вземането по процесния договор за кредит е сключен договор за поръчителство, по силата на който трето лице „Ай Тръст“ ЕООД е встъпило като поръчител за задължението на ищеца. Твърди, че не оспорва твърдението на ищеца, че договорът за кредит понастоящем е погасен и „Кредисимо“ ЕАД няма финансови претенции спрямо него, произтичащи от правоотношението, като твърди, че договорът за кредит е погасен предсрочно, предвид което ищецът не е дължал и заплатил в цялост уговорената с него договорна възнаградителна лихва. Твърди, че не оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с договор за потребителски кредит № ***** от 10.10.2023 г. същият е заплатил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 76.69 евро, която е разпределена за погасяването на вземания по кредитното правоотношение, различни от вземането му за главница. Развива съображения за липса на нищожност на договора за кредит на претендираните от ищеца основания.

Твърди, че съгласно договора за кредит ищецът не бил длъжен да сключи договор за поръчителство, нито това било задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да се включва в ГПР, не е включено в ГПР, а в ГПР били включени само главница и договорна лихва. Твърди, че договора за поръчителство бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, по който договор те не били страна и не възниквали за тях права и задължения за получаване на възнаграждение. Развива съображения за действителност на договора за кредит и на клаузата на чл. 4.1 от договора за кредит, 2 предвиждаща спорната между страните клауза за сключване на договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД. Твърди, че към момента на сключване на договора за кредит не е знаел възнаграждението по договора за поръчителство и няма как да го включи в ГПР. Твърди, че евентуална нищожност на клаузата за поръчителство или на договора за поръчителство не се отразяват на действителността на договора за кредит като цяло. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ай тръст“ ЕООД, чрез юрисконсулт С., в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че не оспорва наличието на сключения договор за кредит при посочените в исковата молба условия, както предсрочното доброволно погасяване на кредита от страна на ищеца. Твърди, че не оспорва и наличието на договор за поръчителство с посочено в него възнаграждение за услугата. Твърди, че предсрочното погасяване на кредита не е наложило изплащане на цялата договорна лихва за кредита и на цялото възнаграждение по договора за поръчителство, а само дължимите такива до погасяването. Твърди, че ищецът е платил общо по договора за поръчителство сумата от 246,71 евро, а не 255,65 евро. Развива съображение за липса на нищожност на договора за поръчителство на претендираните от ищеца основания. Твърди, че съгласно договора за кредит ищецът не бил длъжен да сключи договор за поръчителство, нито това било задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да се включва в ГПР. Излага съображения за валидност на договора за поръчителство и наличие на валидно задължение по него, което е погасено от ищеца до датата на предсрочното погасяване на кредита. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 02.07.2026 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № ***** от 10.10.2023 г., като била отпусната на ищеца сумата от 1000 лева, сумата била усвоена от ищеца и се бил задължил да върне общо сума с възнаграждение в размер на 1233.14 лева 3 на 12 месечни вноски при уговорени ГПР в размер на 48,21 % и ГЛП в размер на 40 %, като ищецът заплатил на ответника суми по кредита и го е погасил изцяло предсрочно и доброволно, като е върнал цялата главница и е платил още 76.69 евро, която е разпределена за погасяването на вземания по кредитното правоотношение, различни от вземането му за главница; възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в ГПР, а в ГПР били включени само главница и договорна лихва; в чл. 4.1 от договора за кредит е уговорена опция за сключване на договор за поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД като обезпечение по договора за кредит и такъв ищецът сключил с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД и било уговорено възнаграждение /чийто размер е спорен между страните/, като е заплатено от ищеца възнаграждение за сумата от 246,71 евро.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест на фона на отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти, като е възложил на ищеца да докаже по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД твърденията си за нищожност/недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство на сочените основания.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит и договора за поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

Ответникът „Ай тръст“ ЕООД следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

По делото е приети като писмени доказателства договора за потребителски кредит № ***** от 10.10.2023г. и Приложение № 1 към него /л.30-32/ и общите условия за предоставяне на кредити на ответника „Кредисимо“ ЕАД /л.20-29/, както и договора за поръчителство от 23.08.2024 г. и Приложение № 1 към него /л.43-48/.

Независимо, че в договора за кредит не е изрично посочено, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за сключване на договора за кредит, на съда е служебно известно от всички съдебни спорове с тези страни, че винаги договорите за кредит са съпътствани от сключени от потребителите договори за поръчителство, с което в посочения текст на всички разпоредби на договора е уредена формална възможност, която въобще кредитодателят не предоставя на кредитополучателите, тъй като условията за нея са изключително неизгодни и не отговарят на целите за 4 предоставяне на тъй наречените бързи креди /самото одобряване е предвидено до 14 дни съгласно чл. 4-3 от договора за кредит/. В тази връзка съдът намира да посочи, че противоречи на човешката природа при сключване на договор за потребителски кредит, което логически означава физическото лице да няма парични средства и да са му нужни такива, да има възможност да не сключи договор за поръчителство с възнаграждение, равно или по-голямо от размера на потребителския кредит, и въпреки това да го сключва този договор за поръчителство. Интерес от договора за поръчителство има кредитодателят, а не кредитополучателят, поради което съдът въобще не може да се съгласи с аргументите на ответника „Кредисимо“ ЕАД, че ищецът съгласно чл. 3 и чл.

4-3 от договора за кредит е имал възможност да сключи необезпечен договор за кредит. Допълнителен аргумент в тази насока е следното: в случая е видно, че договорът за кредит е сключен при ГЛП от 40% е при ГПР в размер на 48,21 %, което означава, че необезпечен кредит би следвало да е с по-висока лихва, съответно ГПР, което означава, че същият би следвало да превиши максималния праг по ЗПК. Именно комплексът от всички тези преки и косвени доказателства, водят до единствен извод, че клаузите на договора за кредит за незадължителност на обезпеченията и застраховките са формални.

От приетия договор за кредит е видно, че в разпоредбата на чл. 4-1 е предвидено, че когато кредитополучателят посочи в заявлението, че ще предостави обезпечение, същият следва да представи Б. гаранция или договор за поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице, в срок от 48 часа от подаване на заявлението.

В изпълнение именно на това желание на ищеца А. И. Б., която е имала нужда от парични средства към онзи момент, принудили я да вземе кредит при ГПР в такъв висок размер за потребителски кредит, същата е сключила с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД договор за поръчителство, защото е имал нужда да обезпечи кредита си към „Кредисимо“ ЕАД и да се лиши от още 735,60 лв. /уговорен размер на възнаграждението за поръчителство, виж приложение № 1 към договора в диапазона около 65 лв. месечно/.

По делото е приет и договора за предоставяне на поръчителство от 10.10.2023г., сключен между ищеца и ответника „Ай тръст“ ЕООД и Приложение № 1 към него, от които е видно, че с въпросния договор е поето поръчителство от страна на „Ай тръст“ ЕООД за задълженията по процесния договор за кредит, срещу възнаграждение от средно около 65 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит /варира от 63,61 лева до 70,21 лева/, тоест за 12 месеца, които се дължат с месечните вноски по погасителен 5 план на договора за кредит, като общият размер на възнаграждението за целия срок на договора е 735,60 лв. /233,14 лв. по кредита плюс 735,60 лв. по поръчителството/. Размерът на възнаграждението за поръчителството е на стойност около 70 % от отпуснатия кредит от 1000 лв. Този договор за поръчителство е сключен съгласно чл. 3 и чл. 4 от договора за кредит, в които е предвидено, че договор за поръчителство се сключва по искане на кредитополучателя. Договорът за поръчителство е едното от предвидените две алтернативи за обезпечаване на кредита по чл. 4, ал. 1 от договора, като поръчителят следва да е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице /не може да е физическо лице/.