Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1237 от 24.09.2024, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 2603/2024
Вид
Решение № 1237
Подписан
24.09.2024
Състав
Ася Трифонова Ширкова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19 ал.1 т.4 б."б" · Закон за водите
  • чл.13 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19 ал.1 т.2 · Закон за пътищата
  • чл.31 · Закон за пътищата
  • чл.410 · Кодекс за застраховането
  • чл.410 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • §1 т.19 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1237 гр. ***, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20244430102603 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.410 КЗ.

Пред ПлРС е постъпила искова молба от ЗАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.*****а“ №2, представлявано от изп.директори М.И. и К.В., чрез юрк. Н.К. против О.П. представлявана от ***, в която се твърди, че на 31.01.2020г. ищецът сключил застраховка “Каско и злополуки” с „Уникредит Лизинг“ ЕАД клон ***, по силата на която застраховал л.а. марка „БМВ 540 с ***** КС със срок на действие на застраховката 31.01.2020г. – 30.01.2021г, за което на застрахования била издадена застрахователна полица № **********/31.01.2020г. Твърди, че на 21.09.2020, около 15 часа в гр.***, на ул.„****, след преминаване на кръстовището с ул.“***ска епопея“, на около 10-15 метра от него, при движение в посока с ул.“****“, лек автомобил БМВ 540, с ДКН ЕН **** КС претърпял ПТП, при което автомобилът попаднал в несигнализирано и необезопасено препятствие на уличното платно – вдлъбната неравност на пътното платно, в която се намира шахта с издигнат над платното капак. Твърди, че на автомобила били нанесени щети по предна дясна гума.

Ищецът посочва, че ответникът като юридическо лице, собственик пътното платно носи обезпечително-гаранционна отговорност по чл.49 ЗЗД като възложител на вредите, 1 причинени виновно от съответните физически лица ри или по повод изпълнение на възложената им работа, чрез бездействия, а именно неизвършване на ремонт за изравняване на шахтата с нивото на пътното платно, както и обезопасяване на същата и неравностите около нея чрез предупредителни табели – пътни знаци, до приключване на ремонта. Сочи, че вследствие попадане в шахта на уличното платно бил увреден посочения лек автомобил , застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ в „ЗАД ***“. Ищецът твърди, че легалната дефиниция на понятието „препятствие на пътя“ е дадена в §1, т.19 от ДР на ППЗДвП. Твърди, че липсата на надлежна сигнализация на неравностите по пътя води до извод, че за водача на автомобила не е възникнало задължение по чл.20 ал.2 ЗДвП. Навежда доводи, че в дължима грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива. Сочи, че необозначената и несигнализирана неравност не представлява видимо препятствие то смисъла на чл.20 ал.2 ЗДвП.

Ищецът твърди, че дейностите по управление, изграждане и ремонт и поддържане на общинските пътища, съгласно чл.19 ал.1 т.2 и чл.31 ЗП се осъществява от кмета на съответната община. Тези дейности включват действия по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение. Във връзка с това и задължението дейността по поддържане на пътя в изправно състояние , незабавно сигнализиране на препятствията по него и тяхното отстраняване в най-кратък срок. Твърди се, че тези дейности ответникът като юридическо лице изпълнява чрез служителите си или други лица, на които е възложил извършването им. Твърди, че на основание чл.49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнение на възложената им работа, вследствие на техни виновни действия или бездействия. Твърди, че установената неравност и издигната шахта по пътното платно представлява препятствие на пътя по смисъла на §1 т.19 ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното платно и създава опасност за движението.

Ищецът твърди, че общината е собственик на общинските пътища, в чиито населени места се намират. Съгласно чл.31 ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините и като собственик на процесния пътен участък, ответната община е длъжна да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно.

Посочва, че причинените имуществени вреди са описани от експерти в хода на ликвидационната дейност по преписката. Вложените материали и труд възлизат в размер на 607,53 лева, а с плащането на дължимите суми ищцовото дружество е изпълнило задължението си в качеството на застраховател по застраховка „Каско и злополука“ на МПС да покрие щетите, причинени на пострадалото МПС. С регресна покана, придружена с ликвидационната преписка, получена на 09.11.2020г. поканили ответника да заплати сумата, но до момента не е заплатена. В заключение моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 607,53 лева главница, законна лихва от подувана не исковата молба и мораторна лихва върху главницата от 09.05.2021г. до 09.05.2025г. в размер на 207,47 лева.

2

В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск досежно основателността му. Счита исковата претенция за необоснована и недоказана – както по основание, така и по размер. Твърди, че приложените към исковата молба писмени доказателства относно механизма на настъпване на процесното ПТП нямат обвързваща съда доказателствена сила, за да бъде ангажирана отговорността на Община ***. Твърди, че няма нарушена цялост на пътното платно, а има шахта, която се стопанисва и поддържа по договор от ВиК ЕООД ***. Твърди, че този случай рискът следва да се изключи, защото застраховката не открива увреждания на гуми и джанти от бордюри, тротоари и други частни на пътя, а шахтите са елемент от пътната инфраструктура. Посочва, че ищецът следва да насочи претенцията си към ВиК. Моли съда да привлече като помагач ВиК ***.

По делото е конституирано ВиК ЕООД, което оспорва претенциите и навежда доводи, че не следва да носи отговорност, тъй като «канализационната шахта» е пътно съоръжение и основен елемент на пъртана инфраструктура. Сочи, че капакът на канализационната шахта не е собственост, нито се намира под надзор на «ВиК» ЕООД.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от

Застрахователна полица

№

ЗАД „***“ е сключил договор за имуществена застраховка „Каско и злополуки“ на лек автомобил „БМВ 540“ с ДКН ЕН **** КС, собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД клон ***, със срок на действие 31.01.2020 до 30.01.2021г. Видно от полицата на лист 14, застраховката е сключена при клауза ПЪЛНО КАСКО. В Общи условия в раздел III е отразено в т.12 че по клауза „Пълно каско“ Застрахователят покрива пълна или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове. Тази клауза включва и причинена щета от сблъскване на МПС с други подвижни или неподвижни предмети, включен риск в клауза Частично Каско.

По отношение на направеното от ответника възражение, че не носи отговорност, защото застрахователят неправилно е изплатил обезщетение за непокрит риск, съдът приема, че е неоснователно. Ответникът се позовава на чл.16.8 от Общите условия, съгласно който текст застрахователят не покрива увреждане на гумите или джантите, освен ако не е получено в резултат на друга застрахователно събитие. Съдът приема, че в случая под „друго застрахователно събитие“ се има предвид настъпило ПТП в резултат на сблъскване на МПС с неподвижно препятствие на по пътното платно. Съдът приема, че възражението не е основателно и в частта относно отпадане на отговорността на застрахователя за щети нанесени от бордюри, тротоари и други части на пътя, които не препятстват използването им по предназначение, защото капакът на шахтата, дори да се приеме, че е „друга част на пътя“ препятства използването на пътя по предназначение.

Видно от приложеното копие на заявление на лист 16, собственикът на увредения автомобил е уведомил застрахователя в деня на настъпване на събитието – 21.09.2020г. В заявлението е описал начина на настъпване на ПТП, а именно, че на същата дата, около 15 часа, движейки се по улица ****, след кръстовището на ул.***ска епопея, на около 10 – 15 метра, попаднал на неравност на пътното платно вследствие на което спукал предна дясна гума. На същата дата собственикът на увреденото МПС е подал и декларация, която е приложена на лист 24 от делото.

По делото е изготвено заключение на вещо лице, което е съобразило събраните по 3 делото писмени и гласни доказателства и е посетил мястото на ПТП. От заключението се установява, че произшествието се състои от удар между движещо се превозно средство и ревизионна шахта. Водачът на увреденото МПС се е движил по път с възходящ наклон и след като заобикалил паркирали вдясно автомобили, ударил предна дясна гума в метален ръб на ревизионна шахта. В заключението е отразено, че ударът е започнал при първоначалният контакт на гумата в ръба на повдигнатия капак на шахтата. В първата фаза гумата се е деформирала, след което ръбът на металната шахта е направил страничен разрез на гумата. Заключението на вещото лица относно механизма на удара кореспондира със свидетелските показания. Вещото лице заяви, че е посетил мястото на настъпване, където е констатирал, че капакът на ревизионната шахта все още е над асфалтовата настилка и острият ръб на шахтата е на разстояние 6 см над асфалта. Срезът на гумата съвпада с начина, по който се е случило срязването. В заключението е отразено, че стойността на нанесената щета и 466,35 лева, което с включено ДДС е в размер на 559,62 лева. Вещото лице заяви, че за да избегне паркираните вдясно автомобили, водачът на МПС е трябвало да ги заобиколи и неизбежно да мине през пътната неравност от ревизионната шахта.

Видно от свидетелство за регистрация на МПС-част II, МПС БМВ с ЕН **** КС, негов собственик е Уникредит лизинг ЕАД. Не е спорно между страните, че автомобилът е управляван от К. Марчев, свидетел по делото и че същият притежава СУМПС.

Видно от Опис на щетите № № 25020030100387 с дата на събитието 21.09.2020г., претенцията е за предна дясна гума, което е наложило нейната подмяна. В приложения по делото Доклад по щета № 25020030100387 / 21.09.2020г е отразено, че стойността на гумата е 597,53 лева, като в направената калкулация ремонт е отразена същата стойност на щетата – 597,53 лева с ДДС.

С възлагателно писмо ищцовото дружество възложило на М КАР *** да извърши автосервизна услуга на автомобил с рег № ЕН **** КС, марка БМВ модел 5er- G30 Limousine – ab 03.17 50, собственост на Уникредит лизинг.

По делото е приложена фактура № 32806/21.10.2020г, издадена от МКАР ***, официален дилър на марката на увредения автомобил, за сума в размер на 597,53 лева, включваща ремонт по щета и механичен труд.

С Преводно нареждане от 26.10.2020г., застрахователят е превел сумата на сервиза, извършил ремонта.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Встъпването в правата на застрахования е уредено в чл.410 КЗ, съгласно който с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу:

1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или

2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от Закона за задълженията и договорите, или 3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл.50 от Закона за задълженията и договорите.

В случая се касае за втората хипотеза, при която ответникът отговаря в качеството си на възложител пред увредения. Отговорността е възникнала поради неизпълнение на 4 задължение за поддържане на пътя в изправност, като вредата не следва от обективното качество на вещта. Не е спорно, че пътят, на който е реализирано процесното ПТП, е общински по смисъла на чл.3 ал.3 Закона за пътищата, поради което и на основание чл.19 ал.1 т.2 и чл.31 ЗП ответникът в качеството му на юридическо лице е правния субект, на когото е възложено да осъществява дейностите по поддържането му, включително - да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението (чл.13 ЗДвП).