Решение № 49 от 24.11.2021, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. гр. Радомир, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20211730100431 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ от „М.п." ЕООД срещу ответника Д. СТ. Д. – починал в хода на процеса и заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си по закон ЦВ. Г. Д., СТ. Д. Д. и Г. Д. Д..

В исковата молба се твърди, че на 06.07.2017 г. между „Ф.Е.“ ООД (в несъстоятелност), от една страна като търговец (продавач) и Д. СТ. Д., от друга като купувач, бил сключен комбиниран договор за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги. По силата на сключения договор „Ф. Е.“ ООД се задължил да продаде на ответника активна нетна ел. енергия на цена от 86 лева за МВ/час и да предостави услугата „Отговорност за балансиране“, като поема за своя сметка отговорността за небалансите в потреблението му. „Ф. Е.“ ООД предоставило на Д. СТ. Д. и услугата „Прогнозиране на потреблението“, като изготвило прогнозни графици за доставка на ел. енергия до обектите на ответника. Съгласно предвиденото в договора клиентът ставал член на балансиращата група, на която координатор е търговецът.

За закупените и доставени количества ел. енергия до обектите на клиента, същият дължал на търговеца договореното възнаграждение, посочено в съответната фактура, изпратено на клиента и изчислено на база количествата, отчетени съгласно средствата за измерване в точките на присъединяване. Цената по договора не включвала допълнително начисляваните акциз, ДДС, такса „Задължение към обществото“, мрежови услуги за достъп и пренос или други такси и допълнителни задължения, които се дължат съгласно действащото 1 законодателство или актове на държавни органи. Тези суми се начислявали отделно във фактура, която продавачът издава на купувача.

В изпълнение на задълженията си по договора „Ф.Е.“ ООД продало и доставило ел. енергия съгласно прогнозните графици за снабдяване, като за месеците ноември и декември 2017 г. доставило на клиента договореното количество ел. енергия, което било измерено съгласно средствата за измерване в точките на присъединяване и било надлежно фактурирано по реда, предвиден в договора. Плащането на доставената ел. енергия се извършвало в срок до 14-то число на месеца, следващ месеца на доставка, но купувачът и към настоящия момент не е заплатил доставеното количество ел. енергия, на стойност 1597,13 лева.

Поради неизпълнение на задълженията си по договора, купувачът дължал на основание чл.

11, ал. 5 от договора неустойка за забава в размер на 479,19 лева.

Твърди, че процесните вземания били придобити от „М. п.“ ЕООД въз основа на постановление за възлагане № ....../06.01.2021 г. по т. д. № 3343/2017 г. на СГС, влязло в сила на 29.01.2021 г., с което вземанията на „Ф. Е.“ ООД (в несъстоятелност), произтичащи от доставка на ел. енергия, били възложени на „М. п." ЕООД.

Тъй като купувачът Д. СТ. Д. не изпълнил задължението си за плащане на процесните суми в срок, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № ../2021 г. на РС – Р.. В рамките на образуваното дело съдът издал заповед за изпълнение в полза на заявителя и ищец в настоящото производство за процесните суми, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящия положителен установителен иск.

С оглед изложеното, ищецът моли да бъде признато в отношенията между страните, че ответниците, като наследници на починалия в хода на производството техен наследодател Д. СТ. Д., дължат следните суми, произтичащи от комбиниран договор за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 06.07.2017 г., а именно: сумата от 1597,13 лева - главница за ползвана и незаплатена електрическа енергия за периода м. ноември и м. декември 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.02.2021 г. до окончателното ù изплащане, както и сумата от 479,19 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 14.01.2018 г. до 15.02.2021 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който са изразили становище за недопустимост на предявените искове, като считат, че същите са подадени след изтичането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

В случай, че съдът приеме исковете за допустими, намират същите за неоснователни, като в тази връзка твърдят, че Д. СТ. Д. не е получавал фактури за дължими суми за доставена ел. енергия и наред с това „Ф.Е.“ ООД (в несъстоятелност) не е доставяло ел. енергия на наследодателя на страните.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответниците чрез упълномощен представител оспорват предявените искове и молят съда да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло.

2

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „М.п.“ ЕООД е подало на 15.02.2021 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против общия наследодател на ответниците - Д. СТ. Д. за дължими суми по комбиниран договор за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 06.07.2017 г.

Въз основа на това заявление е образувано ч. гр. д. № ../2021 г. по описа на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ......./15.02.2021 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение.

По делото е представен договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE 1720658/06.07.2017 г., сключен между „Ф. Е.“ ООД и Д. СТ. Д., по силата на който „Ф.Е.“ ООД се е задължило да продаде на Д.

СТ. Д. активна нетна ел. енергия на цена от 86 лева за МВ/час и да предостави услугата „Отговорност за балансиране“, като поема за своя сметка отговорността за небалансите в потреблението му.

С постановление № ......./06.01.2021 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 717з от ТЗ, след като съдът е проверил и установил, че са спазени всички законови изисквания за това, е възложил върху „Мултипъл плюс“ ЕООД следните имуществени права от масата на несъстоятелността на „Фючър Енерджи“ ООД, а именно: вземания на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) към клиенти за доставена ел. енергия и допълнителни услуги, в общ размер на 1 635 182,24 лева, съгласно опис, изготвен от синдика и пазарна оценка. В приложената по делото пазарна оценка на вземания на „Ф.Е.“ ООД, произтичащи от фактури за доставена ел. енергия и допълнителни услуги на клиенти, вземането към Д. СТ.

Д. фигурира и е в размер на 1597,13 лева.

От приложените по делото 2 бр. писма, с изх. № ...../14.09.2021 г. и изх. № .....-1-1/16.09.2021 г., се установява, че Д. СТ. Д. не е бил клиент за обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на „Е. С.“ АД и „Електроразпределение Юг“ АД.

От писмо с изх. № CD-DOC-....../28.09.2021 г. се установява, че Д. СТ. Д. е регистриран като клиент на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за обект с точки на доставка № ....., като видно от изпратената справка, съдържаща информация за отчетените количества ел. енергия от средствата за търговско измерване, за обекти на Д. СТ. Д. за периода от 21.10.2017 г. до 01.12.2017 г., при доставчик на ел. енергия „Фючър Енерджи“ ООД, задължението на Д. СТ.

Д. за ползвана ел. енергия за процесния период възлиза на 5627 кВтч.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Цв.К.и И.С., от чиито показания се установява, че разходите за комунални услуги за обект „кравеферма“ са заплащани редовно, като и двамата свидетели нямат спомен за продължителен период от време да е преустановявана доставката на ел. енергия за обекта.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.

3

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказването на следните предпоставки: валидно възникнало облигационно правоотношение; надлежно изпълнение на работата и доставена ел. енергия, съобразно поръчката на възложителя в качествено, количествено и времево отношение, както и че по силата на горепосоченото постановление на ищцовото дружество са възложени вземания на „Ф.Е.“ ООД (в несъстоятелност) към клиенти за доставена ел. енергия и допълнителни услуги, в т. ч. и процесното вземане срещу Д. СТ. Д..

На първо място, съдът приема, че сключеният на 06.07.2017 г. договор за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги е валиден и надлежно обвързва страните по него, като създава права и задължения за страните, които са уговорени между тях. С договора „Ф.Е.“ ООД се е задължило да продаде на Д. СТ. Д. активна нетна ел. енергия на цена от 86 лева за МВ/час за обект „кравеферма“ и да предостави услугата „Отговорност за балансиране“, като поема за своя сметка отговорността за небалансите в потреблението му.

Установява се също, че в производството по несъстоятелност на „Ф. Е.“ ООД е изготвен списък на вземания на това дружество, според който Д. СТ. Д. има незаплатени задължения в размер на 1597,13 лева. Това вземане е изкупено от ищеца и от 06.01.2021 г. и към момента по силата на чл. 717з, ал. 2 ТЗ от издаване на постановлението за възлагане ищецът, като купувач, е придобил всички права, които длъжникът е имал върху имущественото право.

По делото не се ангажираха никакви доказателства, обаче, че процесното вземане, отразено в приложения по делото списък на вземанията, е именно за ползвана ел. енергия от Д.Д. за обекта, посочен в писмо с изх. № CD-DOC-...../28.09.2021 г. на „ЧЕЗ Р. Б.“ АД и това е така, на първо място поради факта, че в сключения на 06.07.2017 г. комбиниран договор за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги липсва индивидуализация на захранвания с ел. енергия обект чрез посочване на абонатен номер и адрес на обекта, като единствено е посочено, че се касае за кравеферма.

Наред с това, в исковата молба също липсват изложени твърдения, от които да може да се направи извод, че Д.Д. е потребил ел. енергия на стойност 1597,13 лева за обект „кравеферма“, като единствено е посочено, че е доставено определено количество ел. енергия до обекти на клиента. Липсват и доказателства, че обект „кравеферма“, така както е индивидуализиран в сключения договор, е идентичен с обект с точки на доставка № ......, още повече, че в представената от „ЧЕЗ Р. Б.“ АД справка са налице данни за консумирана ел. енергия за периода от 21.10.2017 г. до 01.12.2017 г., докато в исковата молба се твърди, че за посочения в договора обект е потребена ел. енергия за месеците ноември и декември 2017 г.

Наред с това, според уговореното между страните в чл. 11 от договора, търговецът издава на клиента фактура в електронен вид и/или на хартиен носител относно дължимото плащане в български лева за доставената ел. енергия за периода от първо до последно число на всеки месец, в който е извършена доставката, като фактурата се издава от търговеца до 10-то 4 число на всеки календарен месец, следващ месеца на консумацията (ал. 1), докато според ал.

4 на чл. 11 клиентът се задължава да заплати на търговеца дължимите суми по издадената фактура в срок до 14-то число на месеца, в който фактурата е изпратена от търговеца на клиента. По делото не се събраха никакви доказателства, че „Фючър Енерджи“ ООД е изпълнило задължението си да издаде фактури за потребеното количество ел. енергия, след което да изпрати същите на клиента, от което следва, че вземането не е изискуемо и на това основание, предвид уговореното между страните в чл. 11, ал. 5 от договора, последният не дължи и предвидената неустойка за забава.

Разпечатката съдържа 40 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2afb6634-e3ef-40f1-8242-6de36f8af6f9