Решение № 9704 от 07.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9704 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20231110104290 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена искова молба , с вх. №22321/27.01.2023г. по описа на Софийския районен съд /СРС/ от ищеца „ЗД Е” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област София, Столична община, гр. София, п.к. 1592, р-н „Искър”, бул. „Христофор Колумб” № 43, представлявано от Йоанна Цонева – Председател на Съвета на директорите и Румяна Бетова – изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител – юрк. Кристина Никовска срещу ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА

КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област София, Столична община, гр. София, п.к. 1700, р-н „Студентски”, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А.

С исковата молба е предявен осъдителен иск по чл. 411 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за заплащане на сумата от 415,61 лева, представляваща остатък от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета №0500874412/01.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда-27.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът „ЗД Е” АД основава претенцията си на твърдения, че на 31.03.2022 г. в района на републикански път I-4, км 125+100 е настъпило пътнотранспортното произшествие, причинено от водача на МПС, с рег. № ОВ 4200 ВН, вследствие на което са нанесени вреди на МПС, с рег. № СВ 3992 СА. Излага се твърдението, че за настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП №1819997/31.03.2022 г., видно от който било, че водачът на МПС, с рег. № ОВ 4200 ВН, при осъществяване на маневра за смяна на лентите не оставил достатъчно странична дистанция и ударил МПС, с рег. № СВ 3992 СА, вследствие на което възникнало ПТП с материални вреди. Посочва се в исковата молба, че между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил, с рег. № СВ 3992 СА има 1 сключен застрахователен договор за застраховка

„Каско

№50500100006264/26.11.2020 г., валиден към датата на процесното ПТП. на

МПС“

Твърди се, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие към „ЗД Е” АД е предявена претенция под №0500874412/01.04.2022 г. за изплащане на застрахователно обезщетение по застрахователната полица. Нанесените имуществени вреди били описани в Протокол за оглед и оценка на щети от 01.04.2022 г. и Протокол за допълнителен оглед и оценка на щети от 27.05.2022 г. Ищецът посочва още, че след направените огледи било определено застрахователно обезщетение в размер на 2 744,18 лева, в т.ч. и сторените разходи за заместващ автомобил – в размер на 415,61 лева. В полза на застрахованото лице били издадени възлагателни писма за отстраняване на уврежданията от външен изпълнител и за осигуряване на заместващ автомобил. Допълва се от ищцовата страна, че на 01.07.2022 г. застрахователят е изплатил сумата от 2 744,18 лева по сметка на сервиза, извършил ремонта и предоставил автомобила, което било видно от приложено към исковата молба банково извлечение.

Ищецът твърди, че с изплащането на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 от КЗ за него възниква правото да се суброгира в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредата, съответно срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Съгласно приложените към процесната полица Общи условия и в частност клауза „Е”, в случай на застрахователно събитие застрахователят покривал и разноските за предоставен заместващ автомобил.

Ищцовата страна излага твърденията, че към момента на реализиране на процесното ПТП гражданската отговорност на виновния водач била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответника „ЗЗК ЛИ” АД.

Посочва, че на основание чл. 411 от КЗ ищецът има право на регрес срещу застрахователя на виновния водач за платеното застрахователно обезщетение в размер на 2744,18 лева. С регресна покана, ищцовото дружество отправило покана към ответното дружество да плати, като поканата била получена на 20.07.2022 г. Твърди се в исковата молба, че към момента на депозирането ответникът е изплатил по процесната претенция сумата от 2 328,57 лева, като непогасената част от дълга е в размер на 415,61 лева.

Ищецът претендира направените разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба, с вх.

№57391/01.03.2023 г. по описа на СРС, подаден от о тветника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област София, Столична община, гр. София, п.к. 1700, р-н „Студентски”, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А, представлявана заедно от София Антонова и Павел Димитров – изпълнителни директори, чрез пълномощника си юрк. Красимир Младенов.

С отговора ответникът оспорва иска по основание и размер. Ответникът не оспорва механизма на процесното ПТП и стойността на вредите по лек автомобил марка „Дачия 2

Сандеро”, с рег. № СВ 3992 СА – същите са възстановени от ответното дружество /л.94 от делото/.

Ответното дружество твърди, че във връзка с процесното ПТП от 31.03.2022 г., настъпило в района на републикански път I-4, км 125+100, осъществило се между двете МПС, по претенция на ищцовото дружество при ответника е образувана застрахователна преписка – щета №0000-5107-22-5-03250 за възстановяване на застрахователно обезщетение, определено и изплатено по имуществена застраховка „Каско” на МПС, сключена по отношение на лек автомобил марка „Дачия Сандеро”, с рег. № СВ 3992 СА. Допълва се в отговора на исковата молба, че претенцията е одобрена в размер на 2 328,57 лв., която сума съответствала на действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с осъществяване на механизма на произшествие от 31.03.2022 г. по лек автомобил марка „Дачия Сандеро”, с рег. № СВ 3992 СА. Твърди се от ответното дружество, че определеното застрахователно обезщетение в размер на 2 328,57 лева е възстановено в полза на ищеца при уреждане на регресни вземания – Прихващане 6/2022 г. По образуваната ликвидационна преписка не била призната сума в размер на 415,61 лева, която се претендирала за заплатена от ищцовото дружество сума за заместващ автомобил.

В отговора на исковата молба се излагат доводи за оспорване на твърдението, че ищецът е заплатил сума за отдаване на автомобил под наем, който автомобил е бил предоставен конкретно на ползвателя на застрахователни услуги и то за периода на извършения ремонт.

Ответникът също така оспорва да дължи плащането на процесната сума, тъй като искането за плащане на обезщетение за заместващ автомобил се явявало обезщетение за пропуснати ползи, за което ответникът не отговарял.

Твърди, че предоставянето на заместващ автомобил на ползвателя на застрахователни услуги за периода на възстановяване на уврежданията не е пряка вреда от застрахователното събитие. Това било допълнителна услуга на застрахователя по имуществената застраховка, която обаче не е включена в Общите условия на имуществената застраховка.

Ответникът оспорва, че между ползвателя на застрахователни услуги и ищеца е сключен Анекс към Застрахователен договор №50500100006264, с който да е уредено застрахователно покритие и възможност за предоставяне на заместващ автомобил, тъй като към съдържащите се в преписката документи не бил представен подписан от двете страни по застрахователното правоотношение документ, удостоверяващ съгласието им с такава уговорка.

Ответникът допълва, че дори да е била уговорена възможността за предоставяне на заместващ автомобил в сключения между ищеца и клиента му застрахователен договор, то тази уговорка не би обвързала ответника, доколкото последният не е страна по договора.

Ответникът поддържа, че е изпълнил задължението си и определеното обезщетение в размер на 2 328,57 лева е възстановено в полза на ищеца при уреждането на регресни вземания на застрахователите. Тази сума съответствала на действителната стойност на 3 вредите, настъпили в пряка причинно-следствена връзка с осъществяване на механизма на процесното ПТП от 31.03.2022 г. и покривала в цялост разноските по възстановяването им.

Ответникът оспорва претендираната сума и по размер като неотговаряща на средните пазарни цени за наемане на заместващ автомобил за периода на ремонтните дейности. Също така оспорва необходимостта от наемането на заместващ автомобил за посочения от ищеца период, не били доказани пропуснати ползи и продължителността на извършвания ремонт надвишавала обичайния за такъв вид ремонтна дейност период.

Ответното дружество моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Счита, че не дължи и обезщетение за забава. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

За да възникване регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер не са спорни между страните и за осъществяването им сочат и събраните по делото писмени доказателства, а именно: застрахователна полица – л.13-14, сключена при общи условия-л.16-25; протокол за ПТПл.12; искане за завеждане на претенция-л.6 и декларация-л.7-8; опис на щета-л.9, искане за допълнителен оглед и опис на щета – л.10 и 11; два броя възлагателно писмо-л.27-28, приемо-предавателен протокол за автомобила-л.29; фактура, включваща калкулация на ремонта и заместващия автомобил – л.30; покана по регресна претенция-л.34-35, банково извлечение за извършено плащане от ищеца към сервиз-л.84.

Не е спорно, че в ответното дружество по повод предявената по извънсъдебен ред претенция от ищеца е образувана ликвидационна преписка, по която сумата от 2 328,57 лева е възстановена в полза на ищеца при уреждане на регресни вземания чрез прихващане.

4

Също така извършеното от ответника частично погасяване на задължението към ищцовото дружество чрез прихващане, по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото основание.

Част от необходимите за установяване факти се установяват и от изслушаното и прието заключение на вещото лице Й. Й. по допусната автотехническа експертиза /САТЕ/.

Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани.

Спорният въпрос по делото касае дължимостта на сторените разходи за заместващ автомобил в размер на 415,61 лева, респ. следва ли да се включват в дължимото от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в хипотезата на регрес спрямо него обезщетение.