Решение № 26 от 13.01.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. гр. Димитровград, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Теодора Г. Димитрова като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Административно наказателно дело № 20235610200478 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на Г. А. И. от с.***, общ.Свиленград, ул.“** срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8079413, издаден от ОДМВР Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Излага се, че при издаване на същия е допуснато закононарушение, като ЕФ е издаден при несъобразяване на съдопроизводствените правила. Описанието на нарушението било неясно, не се извеждало конкретно противоправно поведение, поради което същият не можел да разбере въз основа на какви факти и обстоятелства е санкциониран. Моли за отмяна на издадения електронен фиш5 като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява. Адв.

С. М. поддържа жалбата. Посочва допълнително, че техническото средство е било от типа „тринога“ и съгласно наредбата за използване на това средство, съгласно чл.10, ал.3 следвало да се приложи конкретна снимка на средството.

Моли за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна ОДМВР Хасково, редовно призована, не изпраща представител. Излага писмено становище да не се уважава жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за 1 установена следната фактическа обстановка

На 13.09.2023 г. в 10.45 часа в гр. Димитровград по ул. „Хасковска“ до бензиностанция „Зара“ в посока на движение към гр.Хасково, при ограничение за населеното място 50 км/ч, заснет с АТСС ARH CAM - S1 № 120 ccd9, насочен към гр Димитровград и приспаднат толеранс – 3 км/ч.

Нарушението е извършено при условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/7247670 на 01.06.2023 г. с МПС Фолксваген пасат, л.а., рег. № ***Н. Разрешена скорост – 50 км/ч., установена стойност на скоростта 73 км/ч. и превишена стойност 23 км/ч. Собственик на който е регистрирано МПС – жалбоподателя Г. А. А..

Въз основа на тези данни от ОДМВР е издаден електронен серия К № 8079413 срещу жалбоподателят, с който последният е санкциониран с налагане на глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4 във вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.3 от ЗДвП. ЕФ е връчен на нарушителя на 18.10.2023 г.

От приложения към делото снимков материал - снимка към ЕФ, Серия К № 8079413 от 14.09.2023 г. (снимка № 120ccd9/0034162 заснета с мобилната система за видеоконтрол АТСС ARH CAM - S1 № 120 ccd9), който е веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 13.09.2023 г., в 10:45 ч., в населено място гр. Димитровград, б-я Зара е измерена скорост на движение от 76 км/ч, като са записани датата и часът, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този на автомобила, собственост на жалбоподателя, а именно рег. № ***. Приложена е справка ЦБ-КАТ относно собствеността на автомобила.

Към материалите на делото е приложен и протокол от 13.09.2023 г. за използване на АТСС по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в който е посочено мястото за контрол, , посоката на движение на превозните средства – вида на пътя, общо ограничение на скоростта от 50 км/ч., посока на действие – приближаващи, с начало на работа 09.00 ч. до 12.00 ч. при 65 бр. нарушения/изображения, подписан съответно от полицейския служител ползвал средство, както и от приелия и свалил изображенията и извършилия проверката.

Приложен е протокол за това, че техническото средство – преносима система за контрол на скоростта е от одобрен тип средство за измерване – Протокол № 17.09.5126 БИМ, като е одобрена и вписана в списъка на 07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г.

Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година, като мобилната система за видеоконтрол ARH CAM - S1 № 120 ccd9 е преминала последваща периодична проверка на 29.06.2023 г. – Протокол за 2 проверка № 099-СГ-ИСИС/29.06.2023 г. на БИМ.

От приложения по делото е видно, че мобилната система за видеоконтрол отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на уреда.

Представена е Справка за нарушител/водач, съгласно която ЕФ К/7247670 е връчен на 17.05.2023 г., не се твърди и няма данни същият да е обжалван, поради което е влязъл в законна сила на 01.06.2023 г.

В подкрепа на твърденията си, че мястото на нарушението се намира на път І-5 от републиканската пътна мрежа представя Списък на републиканските пътища в Р.България, ведно с разпечатка от интернет за пътя, в която се посочва, че същият в Хасковска област преминава през с.Радиево и град Димитровград, заобикаля от изток град Хасково и са насочва на югозапад.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът намира, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за неговата отмяна, тъй като същият е издаден в съответствие със специалната процедура, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Касае се за облекчен ред за санкциониране на нарушения, установени по специален начин – чрез заснемане с автоматизирано техническо средство, която се различава от регламентираната в общия ЗАНН такава. Специалната процедура предвижда, че с оглед начина на установяване на нарушението – с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган, в такива случаи се издава електронен фиш за налагане на глоба, който съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП е ангажирана отговорността именно на жалбоподателят, който е собственик на заснетия автомобил. При това положение и след като жалбоподателят не се е възползвал от правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, или да направи 3 писмено възражение в законоустановените срокове, по силата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП правилно е ангажирана и отговорността му за извършеното нарушение, доколкото същият е собственик на автомобила. В тази връзка, жалбоподателят не представи доказателства, че МПС-то е било управлявано от друго лице, поради което и правилно е била ангажирана отговорността му.

Видно от съдържанието на електронния фиш е, че с него се налага санкция на жалбоподателя, именно в качеството му на собственик на лекия автомобил.

Електронният фиш е законосъобразен и от материалноправна страна.

Доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя, тъй като от съвкупния им анализ несъмнено се установява, че на посочените по-горе дата, място и час, в населено място, същият е управлявал лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ***, който е МПС по смисъла на параграф 6, т. 12 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, със скорост на движение от 73 км/ч (при толеранс от 3 км/ч, с оглед допустимата грешка при измерване на скоростта от 3 км/ч), надвишаваща със 23 км/ч максимално допустимата такава за движение в населено място, а именно – 50 км/ч. Съдът намира за безспорно установени както авторството на деянието, така и скоростта на движение на автомобила, тъй като същата е установена с автоматизираното техническо средство, преминало успешно последваща проверка и отговарящо на метрологичните изисквания.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Не представлява съществено процесуално нарушение обстоятелството, че по преписката не е представена снимка на разположеното техническо средство, доколкото е налице Протокол за използването на същото техническо средство и снимка с координати.

За пълнота следва да се посочи това, че е допусната грешка в ЕФ относно номера на изписване на първата буква от номера на автомобила, като в същата е посочена като буква „Y“ , но категорично от приложената снимка, представляваща веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес – относно номера на превозното средство е видно, че се касае именно за автомобил с рег. № ***, собствен на жалбоподателя.

4

Съдът констатира, че в случая е наложена глоба в размер на 200 лева по чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП, предвиждаща, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. Съобразно дефиницията в § 6, т.

ЗЗ от ДР на ЗДвП, "Повторно" е нарушението извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление (алтернативно ЕФ), с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

Видно от приложеното неоспорено извлечение от справка АИС АНД на КАТ и приложения ЕФ Серия К № 7247670, издаден от ОДМВР Ямбол, посоченият ЕФ е бил издаден на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл.21, ал.1 ЗдвП, осъществено на 18.07.2022 г., за което на основание чл.89, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева.

Посоченият ЕФ е бил връчен на 17.05.2023 г., не е бил обжалван и е влязъл в сила на 01.07.2023 г. твърди и няма данни същият да е обжалван, поради което е влязъл в законна сила на 01.06.2023 г. Последното доказва, че процесното нарушение от 13.09.2023 г. действително е осъществено в условията на "повторност", поради което и съобразно предвидената глоба от 100 лева по основния състав на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, наложената глоба в двойния размер от 200 лева по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП се явява правилна и законосъобразна.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 8079413, издаден от ОД МВР Хасково, с който на Г. А. И. от с.***, общ.Свиленград, ул.“**, ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.