Решение № 102 от 05.04.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. гр. Червен бряг, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20234440101156 по описа за 2023 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Н. К. В., с ЕГН ********** от с. Ч***, подадена чрез адв. С. Б. от ПлАК, със съдебен адрес: гр. Червен бряг, ул. „Екзарх Йосиф“ № 2 против Прокуратурата на Р. България с адрес: гр. София п.к. 1000, бул. „Витоша“ № 2, в която се твърди, че на 07.06.2023 г. била привлечена като обвиняем за престъпление по чл.

326, ал.1 от Наказателния кодекс, по внесено в съда досъдебно производство № 01646/2023 г. по описа на РП-Плевен, ТО – Червен бряг, представляващо Дознание № ЗМ 84/2023 г. по описа на РУ – Червен бряг, с предложение обвиняемата, след като бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение да бъде освободена от наказателна отговорност и й се наложи административно наказание “Глоба” по реда на чл. 78а от НК за това, че на 08.03.2023 г., около 19:30 ч. в с. Чомаковци от мобилен телефон, чрез обаждане към ЕЕНСП 112 предала невярно повикване за помощ, а именно че срещу нея и детето й се стреля с пистолет – престъпление по чл. 326, ал.1 от НК. С Решение № 109/05.09.2023 г. постановено по АНД № 223 по описа на РС – Червен бряг за 2023 година, Съдът я е признал за невиновна и я е оправдал по повдигнатото обвинение. Последното е влязло в сила на 27.09.2023 г. и слага окончателно край на продължилото близо три месеца наказателно производство срещу нея.

Твърди се в исковата молба, че воденото срещу нея наказателно производство е станало причина за настъпило разстройство в личния й живот. Твърди се още, че това обстоятелство повлияло негативно на отношенията в семейството й, като в резултат на незаконосъобразното обвинение са настъпили значителни неимуществени вреди емоционалното и психичното й състояние се влошило; накърнено било доброто й име като 1 съвествен и честен гражданин сред населението на с. Чомаковци; психическото й здраве се увредило вследствие на изживения стрес, притеснения и несигурност, като всичко това се случило в период, в който тя била бременна. Станала неспокойна, недоверчива, нервна, раздразнителна, изпитвала несигурност и страх, стреса да не повлияе фатално на бременносттай. Имайки съзнанието на изряден гражданин и майка, повдигнатото обвинение е било шокиращо за нея и я е карало да се изолира, да се съмнява, нарушило съня й, здравето й, отношенията й с околните. Същевременно изпитвала срам и унижение; чула злословене по свой адрес и търпяла враждебност и недоверие. Следствие на привличането й в качеството на обвиняем е била подложена на криминалистическа регистрация /фотографирана, снети дактилоскопни отпечатъци, иззет ДНК профил/, което допълнително смутило и предизвикало силно негативни чувства на срам и тревога, обективно я накарало да се почувства като престъпник. Времето, през което ищцата е била с повдигнато обвинение и с висящо наказателно дело е около пет месеца, период през който тя е живяла в постоянен стрес и страх, че ще бъде осъдена несправедливо. Предвид на изложеното, моли да бъде осъдна ответната Прокуратура на Р. България да заплати на ищцата сумата от 2000.00 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение на основание чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.09.2023 година до окончателното й изплащане, както и разноски в настоящото производство, които да бъдат присъдени на адв. С. Б. по реда на чл.38, ал. 1, т.3 пр. 2 от Закона за адвокатурата.

В отговора по чл.131 от ГПК ответникът по иска, представляван от Прокурор от Районна прокуратура – Плевен счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, като излага подробни доводи за това.

ИЩЦАТА редовно призована се явява лично и с адв. С. Б. - АК Плевен, която от името на доверителката си поддържа така предявения иск. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИКА редовно призован се явява. Представлява се от прокурор Б***, изрично упълномощена. Счита, че иска е неоснователен и недоказан. Изказват се съображения, че предявената претенция е завишена и несъответна на претендираните вреди. Твърди, че не се доказва настъпването на вреди в сочените размери, като ищцата не е представила никакви доказателства за претърпените от нея морални вреди, които да са пряка последица от повдигането на обвинението. Твърди, че наказателното преследване е приключило в рамките на разумния срок и на ищцата не е била взета мярка за неотклонение, които факти сочат за ниска степен на увреждане по отношение на ищцата и по никакъв случай не обосновават завишения размер на претенцията в размера на 2 000.00 лв. Счита, че не са представени категорични доказателства, че е налице пряка връзка между посочената от ищцата причинена й вреда, и работата на структурните звена на Прокуратурата на Република България, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Позовава се на писмени и гласни доказателства. По отношение на претенцията за присъждане на разноски за производството по делото – адвокатският хонорар се счита, че делото изобщо не се 2 отличава с фактическа и правна сложност, поради което адвокатското възнаграждение следва да е в минималния размер, предвиден в Наребда № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 07.06.2023 г. Н. К. В. била привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 326, ал.1 от Наказателния кодекс, внесено било в съда досъдебно производство № 01646/2023 по описа на РП - Плевен, ТО – Червен бряг, представляващо Дознание № ЗМ84/2023 г. по описа на РУ – Червен бряг, с предложение обвиняемата, след като бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение да бъде освободена от наказателна отговорност и й се наложи административно наказание “Глоба” по реда на чл. 78а от НК за това, че на 08.03.2023 г., около 19:30 ч. в с. Чомаковци от мобилен телефон, чрез обаждане към ЕЕНСП 112 предала невярно повикване за помощ, а именно че срещу нея и детето й се стреля с пистолет – престъпление по чл. 326, ал.1 от НК.

С Решение № 109/05.09.2023 г. постановено по АНД № 223 по описа на РС – Червен бряг за 2023 г. я е признал за невиновна и я е оправдал по повдигнатото обвинение.

По делото са приобщени материалите по бързо производство № ДП-01646/2023 г. по описа на РП – Плевен, ТО - Червен бряг представляващо дознание № ЗМ-84/2023 г. по описа на РУ– Червен бряг, както и събраните в хода на съдебното следствие по НАХД № 223/2023 г. по описа на РС – Червен бряг. В хода на настоящето производство са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Н*** – съжителстващ на семейни начала с ищцата и П*** – майка на ищцата.

От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че 07.06.2023 г. Н. К. В. била привлечена като обвиняем за престъпление по по чл. 326, ал.1 от Наказателния кодекс и спрямо нея е извършена криминалистическа регистрация, пчрез фотографиране, снети и били дактилоскопни отпечатъци и й бил иззет ДНК профил. Изготвено било постановление за внасяне в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК от РП – Плевен ТО - Червен бряг, въз основа на което било образувано НАХД № 223/2023 г. по описа на ЧРС. Последното приключило с решение, с което се признава подсъдимата за НЕВИНОВНА.

От показанията и на двамата разпитани в о.с.з. свидетели се установява, че ищцата изключително тежко приела и изживяла цялата ситуация от повдигането на обвинението спрямо нея на 07.06.2023 г. и през цялото време до оневиняването й с влязъл в законна сила на 27.09.2023 г. окончателен акт на Съда, била много притеснена. Свидетелстват още, че след случая се затворила в себе си, много плачела, тормозела се, не искала да се храни.

Често меняла настроенията си. Започнала да се кара на детето си, нещо което не била правила преди. Изпитвала голям страх, да не би стреса от преживяното дасе отрази на дременността й. Изпитвала страх да излиза от дома си, чувайки подмятания на съседи.

Отделно от това се страхувала от конкретния човек, който останал безнаказан за случая.

Воденото срещу нея наказателно производство рефлектирало във взаимоотношенията й, както в семейството, така също и в социалните й контакти. Ищцата споделяла, че живее под 3 постоянно напрежение породено от угрозата да бъде несправедливо осъдена. Споделят, че се е променила психически и физически.

При така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Изложената в исковата молба фактическа обстановка, твърденията на страната и формулирания въз основа на тях петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, „Държавата отговаря за вредите причинени на граждани от органи на следствието и прокуратурата при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.”.

В настоящия случай твърденията на ищцата са за претърпени неимуществени вреди, вследствие на това, че срещу нея е повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 326, ал.1 от НК, завършило с влязло в сила на 27.09.2023 г. Решение № 444 на РС – Червен бряг постановено по НАХд. № 223/2023 г.

От горната хронология безспорно се установява, че е налице инициирано от Прокуратурата на Р. България наказателно производство за твърдяно престъпление. Била извършена и криминална регистрация с взимане на отпечатъци, фотографиране, взимане ва проба от ДНК и поддържане на обвинение в продължение на близо пет месеца.

Налице е и постановен и влязъл в сила акт, с който ищцата се признава за невиновна и оправдана по така повдигнатото и поддържано от Прокуратурата обвинение. Това дава основание на съда да приеме по категоричен и безспорен начин, че е налице основният елемент на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно: „ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано ...”.

За да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата е необходимо още да е настъпила вреда от неимуществен характер, която е в причинна връзка и е пряка, непосредствена последица от всички процесуални действия на различните звена на ответника, обективирани през различните стадии и етапи на наказателното производство по обвинението за което ищеца е оправдан.

Обезщетяването на пострадалите става по определения в ЗОДОВ специален ред и условия, но за неуредените в специалния закон въпроси, се прилагат общите разпоредби на ЗЗД /т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т.д. №3/2004 г. на ОСГК/. Съгласно т.11 от цитираното ТР № 3/2004 г. и т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС – „Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост като задължително се отчитат всички обстоятелства свързани с продължителността на наказателното преследване /включващо разследването в досъдебната фаза и интензитет на процесуалноследствените действия/, личността на увредения/ включително притежавания авторитет в обществото/, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително 4 настъпилите обстоятелства, които са е отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на лицето, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния и обществения живот.“.