Решение № 3842 от 24.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3842 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110207106 по описа за 2025 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба вх.№ УРИ 129054 от 11.04.2025г. по описа на СРС(разпределена на 15.05.2025г.) от Ц. Ц. Д. с ЕГН **********, чрез адв. В. П. с адрес в гр.София, бул. „България“ № 13, партер срещу Наказателно постановление N 25-4332005438 от 18.03.2025г. , издадено от началник група в ОПП към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят Ц. Д., редовно призован не се явява.

Представлява се от адв. П. с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения, последната от името на доверителя си поддържа изцяло жалбата. Моли , съдът да отмени процесното НП, като сочи, че не е установена дата и място на нарушението тъй като в талон за медицинско изследване е посочена дата от 2023г. Оспорва се твърдението, че жалбоподателят не е посетил лечебно заведение за даване на кръв.

Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на АНО, в 1 което се сочи , че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Липсват аргументи по съществото на делото, като се навеждат общи твърдения за законосъобразност на обжалвания акт.

Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

СРП, редовно уведомена не изпраща представител.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на Ц. Ц. Д. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 25-4332005438 от 18.03.2025г. , издадено от началник група в ОПП към СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На 17.02.2025 г. св. Георги Стенин – командир на отделение в 04 РУ СДВР в присъствието на св. Й.Й.-командир на отделение в 04 РУ СДВР, съставил АУАН серия GA, № 3544901/17.02.2025г. на Ц. Ц. Д. с ЕГН ********** за това , че ''на 17.02.2025г. около 10:35 часа, в гр. София, по бул.''България'', с посока на движение от бул. Гоце Делчев към бул. Петко.Ю.Тодоров управлява лек автомобил ''БМВ'' с рег. номер СВ 2714 КЕ, собственост на ''ТЕРРА ЛИЗИНГ'' АД , като в 10:30ч. категорично отказва да му бъде извършена проверка с тест( Drug test 5000 с фабричен номер ARRM-0038) за устаноявяване на наркотични вещества или техни аналози ''.

В АУАН било описано също, че водачът е сам в автомобила , че му е издаден талон за изследване номер 292179 във ВМА и ЗППАМ по ЗДвП.

Контролният орган квалифицирал описаното, като нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

АУАН бил връчен на В.З.З. с ЕГН ********** , който го подписал и посочил, че има възражения .

Въз основа на посочения АУАН на 04.10.2024г. началник група в ОПП към СДВР, издал Наказателно постановление N 24-4332-023413/04.10.2024г., с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на правомощията си по чл. 63, ал. 1 и сл. от ЗАНН съдът установи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани в 2 разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Административното обвинение , предявено на жалбоподателя, обаче е неясно.

Посочено е , че жалпоподателят е управлявал МПС в 10:35ч., а е отказал извършена проверка с тест( Drug test 5000 с фабричен номер ARRM-0038) за устаноявяване на наркотични вещества или техни аналози в 10:30ч.

Дококото св. Стенин и св. Йорданов не помнят конкретния случай и показанията им са общи не стана ясно дали самите те са разполагали с Drug test 5000 с фабричен номер ARRM-0038 или са поискали съдействие от други свои колеги. Така и или иначе е невъзможно управлението на МПС да следва отказа за проба.

Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения санкционен акт и се изразява в противоречие досежно времето на нарушението , респективно до неясни твърдения на контролния орган.

По същество на обвинението съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – "Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева".

Съгласно трайната съдебна практика, нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда, както позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването му. Също така трайно се приема в съдебната практика, че нормата съдържа няколко алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването на нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях, но е възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на изпълнителното деяние, както е в настоящия случай.

От граматическото тълкуване на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и употребения в нея съюз "или" следва, че нарушението при първата от посочените алтернативи е довършено с обективирането на самия отказ за извършване на проверка с техническо средство.

Последващите действия на нарушителя по извършване на изследване с доказателствен анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, не са елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на дееца, а последващи довършването на деянието обстоятелства, водещи до отпадане наказуемостта и 3 противоправността на извършеното.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че не може да се установи , че Ц. Ц. Д. с ЕГН ********** , в качеството си на водач на МПС, не е изпълнил задълженията си по чл. 174, ал. 3 ЗДвП да оказва съдействие на компетентните държавни органи по установяване на релевантни за ситуацията обстоятелства, сред които безспорно попада и проверката за управление на МПС след употреба на нарконтични вещества или техни аналози.

Съставът на нарушението и в двете му форми включва изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие.

От субективна страна, деянието е извършени виновно, при пряк умисъл, тъй като нарушителят, в качеството си на правоспособен водач на МПС е съзнавал своите собствени задължения и тези на контролните органи, но е извършил неправомерен отказ да бъде тестван за употреба на алкохол и нарконтични вещества, без да е налице уважителна причина за това.

Безспорно е , че жалбоподателят е вменено , извършването на нарушение, което се изразява в отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол, както беше вече посочено, а последващите действия на нарушителя по извършване на изследване с доказателствен анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, не са елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на дееца. В същото време, тези последващи довършването на нарушението обстоятелства, могат да доведат до отпадане наказуемостта и противоправността на извършеното.

Наказанието за допуснатото нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено в съответствие с предвиденото в закона.

Кумулативно предвидените от закона наказания за тези нарушение са в абсолютно установен размер, поради което за съда не съществува възможност да ревизира същите.

Съотнесени към конкретиката на настоящия казус, посочените принципни положения индикират, че АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за посочване на съставомерните фактически обстоятелства.

Показанията на св. Стенин и св. Йорданов не установяват описаните в АУАН и НП факти досежно време, място и начин и извършване на твърдяното нарушение.

На следващо място в АУАН е посочено , че на водача е издаден талон за медицинско изследване , но липсва отбелязване за връчването на 7 бр. холограмни стикера със съответните на талона номера, каквото е изискването на закона.

В самият талон с № 292179 (л.25 от делото) е посочено , че проврката на Ц. Д. е отказана от него на 27.09.2023г. в 10:20ч., като дата и часа не съответстват на датата и часа в АУАН. Липсва отбелязване за издаване на още 7 холограмнни стикера, като на ТМИ е поставен един с поставен № 292179-01 и фабричен № А110506.

4

Съгласно разпоредбата на

При липсата на редовно издаден и връчен талон Ц. Ц. Д. с ЕГН ********** , ведно със седем броя холограмни стикери е бил обективно препятстван , даже и да се яви във ВМА и да даде кръвна проба за химическо изследване, като по този начин неправомерно е бил лишен от правото да се възползва от отпадане на противоправността и наказуемостта на обективирания отказ.

Контролният орган е бил длъжен да осигури ако не явяването на жалбоподателя в медицинско заведение, то поне да обезпечи документално тази, дадена от закона възможност.

При това положение съдът счита, че процесуалното нарушение е съществено и следва да доведе до отпадане на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

При този изход от делото и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал своевременно присъждането на такива.

С оглед фактическата и правна сложност на делото и предприетите от защитата процесуални действия , съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на АНО

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 25-4332-005438 от 18.03.2025г. , издадено от началник група в ОПП към СДВР, с което на Ц. Ц. Д. с ЕГН ********** са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.

174, ал. 3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Ц. Д. с ЕГН ********** сумата от 3000 лева , представляваща разноски по делото за един адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________