Решение № 186 от 16.09.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Враца, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20221400500330 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Козлодуй, представлявано от изпълнителния директор Н. М., против решение № 136/09.06.2022г., постановено по гр. дело № 294/2022г. на Районен съд Козлодуй, В ЧАСТИТЕ, в които са уважени предявените от Б. И. М., ЕГН ********** с адрес гр.***, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 , вр. с чл.225, ал.1 от КТ - за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 27/28.02.2022г. на изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД; за възстановяването му на предишната работа при работодателя „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, на длъжност „***” в Управление „Сигурност“, Отдел „Експлоатация на технически системи за сигурност”, Група „***” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение за периода от 01.03.2022г. до 13.05.2022г., в размер 9 722.18 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 07.03.2022г. до окончателното изплащане, както и за направените по делото 1 разноски.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че първоинстанционният съд не е преценил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, от които произтича спорното право, като в мотивите на решението не е обсъдил в цялост и всички приети доказателства, извършил е превратно тълкуване на доказателствата по делото, поради което е достигнал и до грешни фактически и правни изводи.

Поддържа, че по делото е доказано, че след назначаването на ищеца в централата са променяни изискванията за заемане на длъжността, като с цел подобряване на мерките по физическата защита са правени структурни промени в управление „Сигурност”, като са завишени критериите за заемане на длъжностите, респ. завишени са отговорностите и задълженията на персонала на управлението. А по-високите изисквания за заемане на длъжността, чрез промени в длъжностите, респ. длъжностните характеристики, което е безспорно правомощие на работодателя, е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Посочва, че ищецът още от 2020 г. работи на длъжност „***”, като е подписал допълнително споразумение към трудов договор № 1659/26.05.2020 г., запознал се е с длъжностната характеристика, както и с допълнително споразумение от № 543/25.06.2021 г., като не е представил документи за притежавано от него образование и квалификация, за които се е предполагало че притежава, като работодателят не е знаел и не е могъл да узнае, че ищецът не притежава висше образование - бакалавър. Изтъква, че по делото е доказано, че е налице основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т. 6 от КТ, тъй като при сключването на допълнително споразумение към трудовия договор, ищецът не е отговарял на въведените изисквания за образование и професионална квалификация за изпълняваната работа в дружеството, във връзка с реализация на мерките по Закона за безопасното използване на ядрената енергия, във връзка с осъществяването на физическата защита на ядрените съоръжения и ядрения материал. Твърди, че като работодател законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, поради което предявените от ищеца искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ от следва да бъдат отхвърлени изцяло. При условията на евентуалност, в случай, че съдът счете исковата претенция за основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена, смята, че искът за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което ищецът е останал без работа от 01.03.2022 г. до 01.09.2022 г. в размер на 18000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.03.2022г., не е доказан в този размер, тъй като не е изтекъл срока на претендираните 6месеца обезщетение, поради което в останалата част иска следва да бъде отхвърлен.

Моли въззивния съд, като приеме въззивната жалба за основателна и я уважи, да отмени, като неправилно и незаконосъобразно, обжалваното 2 решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, 2 и 3 от КТ, като му присъди направените съдебни и деловодни разноски в размер на полагащото се юрисконсултско възнаграждение и внесената държавна такса по сметка на ВОС.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемия Б. И. М., ЕГН ********** от гр.Козлодуй не е постъпил писмен отговор.

В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Б. И. М., ЕГН ********** от гр.Козлодуй е предявил насрещна въззивна жалба против решението на РС-Козлодуй в частта му, с която предявеният от него иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ за обезщетение за оставане без работа, поради уволнението, е бил отхвърлен за срока след приключване на пренията пред РС-Козлодуй до пълния 6-месечен срок. Моли съда да измени решението в частта му на присъденото му обезщетение по чл.225 КТ от 9722, 18 лв. за периода до приключване на пренията пред РС-Козлодуй – 13.05.2022г., като осъди „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД да му заплати обезщетение до пълния размер от 24 679, 50 лв. по чл.225, ал.1 КТ поради оставането му без работа за този период от 01.03.2022г. до 01.09.2022г. ведно със законните последици.

В срока за отговор на насрещната въззивна жалба „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД не е депозирало такъв.

С въззивната жалба и с насрещната въззивна жалба страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба и оспорва насрещната въззивна жалба. Моли за отмяна на обжалваното решение, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.

В съдебното заседание въззиваемия, чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба и поддържа насрещната въззивна жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, приема за установено следното:

Производството по гр. д. № 294/2022 г. на РС- Козлодуй е образувано по предявени обективно съединени искове от Б. И. М., ЕГН ********** срещу „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, ЕИК: ***, гр. Козлодуй за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със заповед № 27/28.02.2022 г. на изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, и неговата отмяна; за 3 възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „*** ***“, Управление „Сигурност“, отдел „Експлоатация на технически системи за сигурност", Група „***“ и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.03.2022г. до 01.09.2022г. в размер 24 679, 50 лева /с оглед изменението на размера на иска/, ведно със законната лихва върху тази сума , на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 KT, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

В исковата молба ищецът Б. И. М. твърди, че е работил в ответното дружество „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД на длъжност „*** ***“ в Управление „Сигурност“, отдел „Експлоатация на технически системи за сигурност", Група „***“. Поддържа, че на 01.03.2022г. трудовото му правоотношение с ответното дружество било прекратено със заповед № 27/28.02.2022 г. на изпълнителния му директор, на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ , поради липса на образование или професионална квалификация за изпълняваната работа.

Посочва, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като при издаването й работодателят е нарушил нормите на Кодекса на труда. На първо място изтъква, че оспорената заповед е немотивирана, тъй като в нея е посочено като фактическо основание за уволнението му липса на образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, т.е. посочени са двете хипотези на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.6 КТ без да е ясно кое е действителното фактическо основание за уволнението му, т.е. дали е поради липса на образование или поради липса на професионална квалификация. На следващо място излага съображения, че образованието и професионалната квалификация, които е притежавал са били известни на работодателя му към датата 25.06.2021г., когато са подписали последното допълнително споразумение към трудовия му договор и той е бил назначен на тази длъжност. Изтъква, че няма последващо изменение на длъжностната му характеристика и че работодателят му се е съгласил да изпълнява същата длъжност с притежаваното образование и професионална квалификация. Счита, че работодателят му е целял единствено да го уволни на каквото и да е основание, което е сторил с множество нарушения на законите.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, в който ответното дружество не оспорва съществуването на трудово правоотношение между страните. Излага доводи, че прекратителната заповед е мотивирана, тъй като ищеца знае основанието за прекратяване на трудовия договор и се защитава по него.

Излага доводи, че ищецът от 2020г. работи на длъжност „***”, като е подписал допълнително споразумение към трудов договор № 1659/26.05.2020 г., запознал се е с длъжностната характеристика за длъжността и още тогава (към датата на подписване на това допълнително споразумение от 26.05.2020г. за длъжността е било нужно висше образование каквото и тогава ищеца е нямал). Поддържа, че с последното допълнително споразумение № 4

543/25.06.2021г. за заемане на длъжността се изисква висше образование и ищеца, въпреки знанието за това изискване за образование, не е представил документи да притежава такова, като работодателят не е знаел и не е могъл да узнае, че той не притежава висше образование - бакалавър. Твърди, че след първоначалното назначаване на ищеца на работа в ответното дружество, работодателят по своя преценка е променил изискванията за заемане на длъжността и с цел подобряване на мерките по физическата защита е направил структурни промени в Управление „Сигурност”, като са завишени критериите за заемане на длъжностите, чрез промени в длъжностите, респективно в длъжностните характеристики. Моли за отхвърляне на исковете.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Въззивният съд намира, че фактическата страна по спора е правилно установена от РС-Козлодуй. В настоящото производство страните не са ангажирали нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК, които да променят така приетата за установена фактическа обстановка.

В допълнение към изложеното от първата инстанция и с оглед доводите във въззивната жалба въззивният състав намира следното:

Не е спорно по делото, а и от представените писмени документи /Трудов договор № 89 от 31.07.2012 г. и допълнителни споразумения към него № 2031/06.12.2012 г.; № 2506/22.07.2014 г.; № 1114/24.11.2015г.; № 2107/04.05.2016г.;

№

2560/07.04.2017г.;

№

1659/26.05.2020г.;

№

543/25.06.2021г./, се установява, че Б. И. М. в бил в безсрочно трудово правоотношение с насрещната страна от 31.07.2012 г. до 01.03.2022 г.

Първоначално е изпълнявал длъжността „***”, впоследствие от 01.12.2015г. „***”, а от 01.06.2020г. – „*** „***”. С Допълнително споразумение № 543 от 25.06.2021г., считано от 01.07.2021г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение с процесната заповед ищецът е заемал длъжността „*** ***” в Управление „Сигурност“, Отдел „Експлоатация на технически системи за сигурност”, Група „***”. Както в трудовия договор, така и в допълнителните споразумения към него, включително и в последното допълнително споразумение № 543 от 25.06.2021г., изрично е записано, че работникът има средно професионално образование със специалност „Охрана на обществения ред”.