Решение № 1126 от 20.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1126 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110123089 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против И. С. А. и А. А. Б..

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 13, находящ се в гр. **********.

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 984, 20 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 311, 79 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 12.04.2025 г.; сумата 31, 95 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.03.2022 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 11, 03 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.06.2022 г. – 12.04.2025 г., в условията на разделност, както следва: И. С. А. – 1/2, и А. А. Б. – 1/2.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от 1 ответниците И. С. А. и А. А. Б., с който твърдят, че за задълженията е сключено споразумение с ищеца от 18.06.2025 г.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил и отговор на исковата молба от ответницата А. А. Б., с който излага съображения, че не живее в процесния имот, съответно – не го е ползвала през исковия период. Твърди, че имотът се ползва единствено от другия ответник. Твърди, че за задълженията е сключено споразумение с ищеца от 18.06.2025 г., с което спорът помежду им е прекратен и по което вече е извършено частично плащане. Моли съда да отхвърли предявените искове.

С молба от 02.07.2025 г. ищецът потвърждава сключването на споразумение от 18.06.2025 г. за процесните задължения, по което е извършено плащане на 322, 82 лв. мораторна лихва и 118, 01 лв. главница.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че процесният имот е придобит от Ц. Б. И. и С. И. А. по силата на договор от 16.06.1987 г.

Безспорно е между страните, а се потвърждава и от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, че С. И. А. е починал на 06.01.2010 г., като е оставил наследници по закон: Ц. Б. И. – съпруга, И. С. А. – син, и М. С.а А.а – дъщеря, починала на 04.05.2010 г., с наследник по закон – А. А. Б. – дъщеря.

Безспорно е между страните, а се потвърждава и от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, че Ц. Б. И. е починала на 29.09.2021 г., като оставила наследници по закон: И. С. А. – син, и М. С.а А.а – дъщеря, починала на 04.05.201 г., с наследник по закон – А. А. Б. – дъщеря.

Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че за исковия период м.05.2021 г. – м.04.2023 г. до имота е доставяна топлинна енергия на стойност исковата сума.

Безспорно е между страните, че за исковия период м.03.2022 г. – м.04.2023 г. е извършвана услугата дялово разпределение на цена, възлизаща на исковата сума.

Безспорно е между страните, че е налице забава по отношение задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия и дяловото разпределение, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума.

Безспорно е между страните, че на 18.06.2025 г. страните са сключили споразумение, в изпълнение на което авансовата вноска в размер на 440, 83 лв. е била платена. Споразумението е представено по делото, като от същото е видно, че е сключено с И. С. А. – лично и като пълномощник на А. А. Б., за задълженията, предмет на делото. Уговорено е заплащането на 7 бр. вноски, последната от които с падеж – 18.12.2025 г.

2

С молба от 14.01.2026 г. ищецът признава плащането на сума в размер на 1 298, 08 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая е безспорно между страните, че процесният имот е придобит от Ц. Б. И. и С. И. А. по силата на договор от 16.06.1987 г. По делото не се твърди и установява същият да е придобит през време на брак помежду им, поради което следва да се приеме възникването на обикновена съсобственост.

С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства и ангажираните писмени доказателства се налага извод за наличието на съсобственост при квоти: И. С. А. – 1/2, и А. А. Б. – 1/2.

Неоснователно е възражението на ответницата във връзка с фактическото ползване на имота, доколкото кой фактически ползва имота е обстоятелство, ирелевантно за предмета на спора.

3

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършено от „Далсия“ ООД.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Безспорно е между страните, че: процесният имот е топлоснабден; за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума; за исковия период е извършвана услугата дялово разпределение на цена, възлизаща на исковата сума; налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия и дяловото разпределение, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума.

4

Видно от представеното по делото споразумение от 18.06.2025 г., което ищецът е сключил с ответниците за пълния размер на задължението по настоящото производство, горното съставлява извънсъдебно признание за съществуването на процесните задължения, като с него е заявено съгласие от ищеца-кредитор да получи на части – разсрочено във времето, плащане на дължимите суми за цената на доставената ТЕ за посочения в документа период и за натрупаната върху тази цена мораторна лихва. Това съгласие на кредитора за разсрочване на дълга има за правна последица дължимостта на посочената сума на части /чрез разсрочено плащане/ и на нов договорен падеж. Към момента на приключване на съдебното дирене пред СРС е настъпил падежът на последната вноска – 18.12.2025 г.

С молба от 14.01.2026 г. ищецът признава плащането на сума в размер на 1 298, 08 лв. При отнасяне на сумата по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД се налага извод за непогасен остатък в размер на сумата 40, 89 лв., представляваща стойност на доставена топлина енергия. По отношение на нея не се твърди и установява плащане от страна на ответниците, които носят тежестта да установят погасяване на задълженията си.

За пълнота следва да се има предвид, че платената сума се отнася по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД за погасяване на задълженията по начина, по който те са предмет на настоящия спор, предвид че видно от споразумението, във всяка вноска се включват главница, лихва и разноски, общият сбор на които се разделя на вноски.

По тази причина искът следва да се уважи за сумата 20, 91 евро (40, 89 лв.), представляваща неизплатен остатък от стойността на доставената топлина енергия.

Ответниците отговарят за задължението съобразно дяловете си в съсобствеността – по 1/2.

В останалата им част исковете следва да се отхвърлят като погасени чрез плащане в хода на процеса.

По разноските:

С оглед изхода на спора – частична основателност на иска за главница, ведно с отхвърляне на исковете в останалата им част поради плащане в хода на процеса, право на разноски има ищецът.

Ищецът е направил разноски в размер на сумата 105 лв. (100 лв. държавна такса и 5 лв. за съдебно удостоверение). От страна на ищеца се претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на сумата 50 лв.