Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 71092 от 08.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 29025/2023
Вид
Разпореждане № 71092
Подписан
08.06.2023
В сила
08.06.2023
Състав
ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 71092 гр. София, 08.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цв. М. като разгледа докладваното от Цв. М. Частно гражданско дело №

20231110129025 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 150084/30.05.2023 г. на „..... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Л. П., ЕГН ********** за сумите, както следва: 200 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 30042825986 от 26.02.2020 г.; 23,79 лв. - договорно възнаграждение за периода от 15.03.2020 г. до 15.09.2020 г.; 60,00 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга „...“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита; 100,00 лв. – възнаграждение за закупена услуга „.... за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента; 25,56 лв. – лихва за забава за периода от 16.03.2020 г. до 15.09.2020 г. и 106,71 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 29.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.05.2023 г. до окончателното плащане.

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорно възнаграждение, лихва за забава и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от 60,00 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга „...“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита и сумата от 100,00 лв. – възнаграждение за закупена услуга „.... за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 26.02.2020 г., като породените от него отношения се регулират от специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.

Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Видно от т. 12 от заявлението такса „...“ е за получаване на приоритетно становище по искането за отпускане на потребителски кредит, а такса „.... предоставя възможност на кредитополучателя да прави едностранни промени в уговорения погасителен план. Видно от описанието и двете услуги са свързани с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на такси за същите е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. По отношение на такса „.... следва да се има предвид още, че тя се дължи дори и кредитополучателят да не се възползва нито веднъж от тази услуга, което е в противоречие с добрите нрави и води до неоснователно обогатяване на кредитора за негова сметка, както и 1 води до значително неравноправие между тях. Ето защо, налице е нарушение на разпоредбата на чл.10а ЗПК, което обуславя недействителност на договора за заем в частта относно такса „...“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита в размер на 60,00 лв. и такса „.... за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента в размер на 100,00 лв. поради противоречието им с чл. 21, ал. 1 ЗПК, според който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.

Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 150084/30.05.2023 г. на „..... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Л. П., ЕГН ********** за сумите, както следва: 60,00 лв., представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга „...“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита; 100,00 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „.... за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента, съгласно договор за потребителски кредит № 30042825986 от 26.02.2020 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2