Решение № 223 от 25.11.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Разлог, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. П. при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20241240200066 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. С НП №*/20.09.2023 г., издадено от Н-к РУ при ОДМВР-Б., РУ-Б., на Г.В.К., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.“Б.В.“№50, о.Б., на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено наказание "глоба" от 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.103 ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ от 20,00 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят Г.К., който го атакува с искане за отмяната му. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, твърди се че са допуснати съществени процесуални нарушения.

В СЗ жалбоподателят Г.К. - редовно призован, не се явява, за него се явява адв.Б., упълномощен представител, който пледира за отмяна на НП по доводите в жалбата.

Претендира разноски и излага подробни съображения за отмяна на НП в ОСЗ.

НО - Н-к група при ОДМВР-Б., РУ-Б. - редовно призован, не изпраща представител.

Изразява в депозирана молба, която е представил ведно с адм. нак. преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена с/у подлежащ на обжалване акт по чл.58д, т.1 ЗАНН, от санкционираното ФЛ и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на жалбоподателя на 03.01.2024 г., а жалбата е подадена на 08.01.2024 г.) Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното НП, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.08.2023 г., около 11,20 часа, в г.Б., по у.“Н.Г.“, жалбоподателят управлявал собствения си л. а. марка "Ф." модел "П." с рег. №* и на кръстовище, образувано от у.Ц.С. и у.Н.Г., не съобразил поведението си с пътен знак Б2. По това време на същото място на работа в екип били свидетелите - полицейските служители Р.С.К. и К.А.К., които работели като автопатрул по безопасност на движението и възприели водачът К., който не спрял на пътен знак „Стоп“, след което свидетелят К. му подал стоп палка по образец.

Водачът на л. а. марка "Ф." модел "П." с рег. №*, не намалил скоростта и не се подчинил на 1 подадения сигнал. Двамата свидетели незабавно последвали със служебния автомобил водача, но същият навлязъл в черен път и не успели да го спрат. Свидетелят К. сочи, че водачът бил лично познат на органите на МВР, поради което същият бил открит няколко дни по-късно и му бил съставен АУАН серия GA и бланков №* (л.14 от делото). В него като нарушение вписал нормата на чл.103 от ЗДвП и на чл.6, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят отказал да го подпише, поради което отказът бил потвърден от свидетеля К..

В срока по чл.44, ал.1 не са постъпвали писмени възражения от нарушителя К.

Като взел предвид акта и останалите писмени доказателства, АНО издал атакуваното НП №*/20.09.2023 г. В него при пълна идентичност на описана в акта фактическа обстановка и правна квалификация на нарушенията на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя К. е наложено наказание "глоба" от 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.103 ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ от 20,00 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от събраните в хода на настоящото производство доказателства, обективирани в гласните доказателствени средства – безпротиворечивите и незаинтересовани относно горните факти и обстоятелства показания на разпитаните свидетели, както и от останалите писмените доказателства по делото.

Съдът с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази разпоредбите на закона, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

При проверка на редовността на процедурата по съставяне на АУАН и по издаване на обжалваното НП съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, а оттук - и представляващи формални основания за отмяна на издаденото НП. АУАН и НП са съставени от компетентните за това органи съгласно ЗДвП и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Съдът счита, че правилно е определено мястото на довършване на нарушението и това е в г.Б., по у.“Н.Г.“. В действителност първото подаване на сигнала със стоп–палката е станало на посоченото място и там е станало и нарушението.

По мнение на съда, по несъмнен начин се доказа авторството на нарушението. Не са представени други доказателства, които да разколебават това обстоятелство.

По същество съдът счита, че от събраните в хода на делото доказателства се установи по несъмнен начин извършването на вмененото на жалбоподателя К. нарушение по чл.103 ЗДвП. В настоящия казус отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на чл.103 ЗДвП, а именно за отказ да изпълни нареждане на органите за контрол и по-специално за това, че не е спрял в най-дясната лента от платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган.

Анализът на събраните входа на съд- следствие доказателства дава основание да се приеме, че полицейски служители, намиращи се извън служебния си автомобил, са подали на жалбоподателя К. надлежно нареждане за спиране и извършване на проверка със стоп палка по образец на МВР.

Способите за отдаване и нареждане на спиране от контролните органи са уредени в чл.170, ал.3 от ЗДвП, като следва: 1) своевременно подаване на ясен сигнал със стоп-палка 2) при описваща полукръг червен светлина (през нощта) и 3) подаване на сигнал само с ръка от униформен полицай. Изречение последно на чл.170, ал.3 от ЗДвП, допуска сигнал за спиране да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

С оглед установеното по делото факти може да се приеме, че на жалбоподателя е подаден сигнал за спиране по смисъла на закона.

Предвид изложеното по-горе, неспирането на жалбоподателя съгласно закона при ясен знак за спиране и неизпълнението от негова страна може да бъде квалифицирано като отказ да се изпълни нареждане за спиране, подаден от орган за контрол и регулиране на движението.

2

При това положение съдът приема, че като е наложил на жалбоподателя адм. наказание на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, НО правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение, което той е извършил. Определените кумулативни наказания са в максималните размери, като АНО е счел, че обществената опасност на нарушението е по-висока от нарушенията от този вид, но не е представил доказателства в тази насока, единствено разпитаните свидетели - полицейски служители сочат, че жалбоподателят е бил познат на органите на МВР и същият е бил издирван от тях за връчване на други НП. Ето защо, предвид че съдът е кредитирал изцяло показанипта на разпитаните свидетели, в случая АНО е счел, че обществената опасност на дееца е висока, поради което с тези наказания според настоящата инстанция биха се постигнали целите на закона визирани в чл.12 от ЗАНН, които съдът споделя.

С оглед изложеното, съдът намира че в тази част обжалваното НП следва да бъде потвръдено като правилно и законосъобразно.

По нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП:

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана и за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, който задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Преценени в съвкупност, доказателствата по делото категорично сочат, че на 27.08.2023 г, около 11, 20 часа, в г.Б., по у.“Н.Г.“, жалбоподателят управлявал собствения си л. а. марка "Ф." модел "П." с рег. №* и на кръстовище, образувано от у.Ц.С. и у.Н.Г., не съобразил поведението си с пътен знак Б2 и по този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Правилно АНО е приложил санкционната норма на чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП, предвиждаща налагане на адм. наказание "глоба" от 20.00 лв. за водач, който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!". Определената на жалбоподателя "глоба" е в предвидения от законодателя фиксиран размер, при което не се налага да бъдат обсъждани критериите, предвидени в чл.27 от ЗАНН.

По разноските:

С оглед претенциите на страните и резултата от спора, съдът приема че право на разноски възниква единствено в полза на АНО, каквито обаче не са заявени и поради това, не се дължи произнасяне. Жалбоподателят следва да заплати дължимите се пътни разноски на свидетеля Р.С.К. за явяване в съд заседание от 18,00 лева.

Така мотивиран и на основание чл.63 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП №*/20.09.2023 г., издадено от Н-к РУ при ОДМВР-Б., РУ-Б., на Г.В.К., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.“Б.В.“№50, о.Б., на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено наказание "глоба" от 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.103 ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ от 20,00 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Г.В.К., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.“Б.В.“№50, о.Б., да заплати по сметка на Рг.РС пътни разноски за явяване на свидетел в ОСЗ от 18,00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3