Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 893 от 16.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49368/2023
Вид
Решение № 893
Подписан
16.01.2024
Състав
АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 893 гр. С, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 202311101493... по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена от Ц. А. П – А. искова молба, насочена против „ДГ“, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.

Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между страните са били налични трудови правоотношения, породени от сключен Трудов договор № 3/01.09.2021г., по силата на който е престирала труд в полза на ответника на длъжност „учител“ с основно трудово възнаграждение в размер на 1260.00лв. Сочи се, че с подписани допълнителни споразумения размерът на трудовото възнаграждение е увеличен бруто на 1750.09лв. Навеждат се доводи, че на 04.07.2023г., била извикана в кабинета на Директора И Т, която й връчила Предизвестие изх. № .../04.07.2023г., за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.

1, т. 11 КТ във връзка с Наредба № 15/22.07.2019г., като бил определен срок на предизвестието 30 дни, считано от 05.07.2023г. Релевират се съображения, че Заповед № .../21.08.2023г., с която трудовото правоотношение било прекратено е връчена на ищеца на 29.08.2023г., той като била в болничен. Навеждат се доводи, че трудовото правоотношение е прекратено в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, като се излагат съображения в тази насока. На следващо място се твърди, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, в каквато насока са формулирани доводи. Оспорва се наличие на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, залегнало в чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. Сочи се, че е налице злоупотреба с права от страна на работодателя, в частност с извършените от него действия по промяна на изискванията за заеманата от ищцата длъжност, като се сочи, че други служители също не отговарят на променените изисквания, но трудовото правоотношение с тях не е прекратено. На следващо място се сочи, че след справка в НОИ се установило, че като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е вписано чл. 326, ал. 1, т. 6 КТ, такова било индивидуализирано и във връчената на ищеца заповед от 29.08.2023г. Навеждат се доводи, че във връзка с незаконното прекратяване на трудовото правоотношение ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 10 500.54лв. за период от шест месеца 06.07.2023г. – 06.01.2024г.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който 1 се навеждат доводи за допустимост, но неоснователност на заявените претенции.

Твърди се, че процесното предизвестие № .../04.07.2023г., е връчено на ищцата при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, като предизвестието е за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. Сочи се, че в същия ден предизвестието е оттеглено, като е изготвено ново с изх. № .../04.07.2023г., с посочено основание за прекратяване на трудовото правоотношение чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Сочи се, че уведомленията за оттегляне на първото предизвестие и новото предизвестие са връчени при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, като на следващо място се сочи, че същите са изпратени на ищцата по пощата по постоянен адрес, като пратката се е върнала като непотърсена. Релевират се съображения, че при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ работникът не се ползва с предварителна защита по реда на чл. 333 КТ.

Навеждат се доводи за неоснователност на твърденията в исковата молба за злоупотреба с права от страна на ответника, като се сочи, че директорът на детската градина не е променял впоследствие изискванията за образование, а същите били регламентирани в нормативен акт. Изложените са подробни съображения и за твърденията, че директорът не е притежавал компетентност да прекрати трудовото правоотношение. По изложените съображения се прави искане претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

За основателността на заявената претенция в тежест на ответника е да докаже пълно и главно, че е прекратил трудовото правоотношение законосъобразно на основание чл. 328, ал .1, т. 6 КТ.

С доклада по делото не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че на 01.09.2021г., по силата на сключен трудов договор № 3/01.09.2021г., между страните са възникнали трудови правоотношения, по силата на които ищцата е престирала труд в полза на ответника на длъжност „учител“, че работодателят на 04.07.2023г., е връчил на ищеца Предизвестие изх. № .../04.07.2023г., за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, както и че евентуално дължимият се размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 06.07.2023г. – 06.01.2024г. е 10500.54лв.

Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства намират опора и в приобщената по делото доказателствена съвкупност.

Наличието на трудово правоотношение намира опора в приложеното на л. 7 по делото копие на Трудов договор № 3/01.09.2021г. и подписаните допълнителни споразумения между страните.

Не се спори между страните, че копие от приложеното на л. 15 Предизвестие № .../04.07.2023г. е връчено от работодателя на ищцата на 04.07.2023г., факт обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване с доклада по делото.

Видно от съдържанието на предизвестието работодателят е изразил воля за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, на основание чл. 328, ал.

1, т. 11 КТ – промяна на изискванията за заемане на длъжността „учител“, в частност изискване на висше образование, специалност „висше предучилищна и училищна педагогика“. В предизвестието е посочено, че ищцата не притежава индивидуализираната специалност.

2

Спорен по делото е въпросът дали работодателят е оттеглил процесното Предизвестие № .../04.07.2023г., дали е уведомил надлежно Ц. П – А. за това оттегляне и дали е връчил на същата второто издадено Предизвестие изх. № .../04.07.2023г. / копие л. 46 по делото/, за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.

328, ал. 1, т. 6 КТ.

В материалноправната разпоредба на чл. 326, ал. 4, изр. 2 и изр. 3 КТ е законоустановена възможността работникът или служителят да оттегли отправено до работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение като е регламентирано, че „предизвестието може да се оттегли, ако работникът или служителят съобщи за това преди или едновременно с получаването му. То може да се оттегли и до изтичането на срока му със съгласието на работодателя.“ Съгласно константната съдебна практика едностранното волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение, обективирано в предизвестие за прекратяване, може да бъде оттеглено без съгласие на страната, до която е адресирано, но единствено преди да е породило действието си, като след това то става неоттегляемо. Това общо правило е възпроизведено в разпоредбите на чл. 326, ал. 4, изр. 2 и 3 КТ, съгласно които работникът или служителят може да оттегли предизвестието за прекратяване на трудовия договор, ако съобщи за това преди или едновременно с получаването му. Прекратяването на трудовото правоотношение може да бъде осуетено и до изтичането на срока на предизвестието, но със съгласието на работодателя, а ако същото не бъде дадено, правоотношението се прекратява поради изявеното от служителя желание, което по гореизложените аргументи е неоттегляемо / в този смисъл Решение № 280 от 12.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1898/2015 г., IV г. о., и др./

Доколкото в материалноправната разпоредба на чл. 328 КТ не е предвидена изрично възможността отправено от работодателя предизвестие да бъде оттеглено, по аналогия в подобна хипотеза приложение намира разпоредбата на чл. 326, ал. 4, изр. 2 и изр. 3 КТ.

От страна на ответника на л. 44 е приложено копие на Уведомително писмо, изпратено от Директора на детската градина – И Т до ищцата, с която връченото на последната Предизвестие № .../04.07.2023г. се оттегля.

От сканираното копие на системен бон /л. 44/ се установява, че на 10.07.2023г., тоест след датата на връчване на Предизвестие № .../04.07.2023г., ответникът е изпратил по пощата издаденото „Уведомително писмо“ изх. ...9/04.07.2023г., но липсват данни същото да е връчено на ищеца.

Дори да се приеме, че процесното „Уведомително писмо“ изх. ...9/04.07.2023г. е връчено на ищеца при отказ, липсва изискуемото се по аргумент от чл. 326, ал. 4, изр.

3 КТ съгласие от работника за оттегляне на връченото й на 04.07.2023г. - Предизвестие № .../04.07.2023г., респективно последното не е оттеглено.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие – с изтичането на срока на предизвестието.

По изложената аргументация следва извода, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ с изтичане на срока на Предизвестие № .../04.07.2023г., а именно считано от 05.08.2023г.

Не е спорно по делото, а и в исковата молба се признава от ищеца, че на 29.08.2023г., и е връчена издадената от ответника Заповед за прекратяване № .../21.08.2023г. /л. 16/. В процесната заповед като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.

Съгласно константната практика на ВКС когато трудовият договор се прекратява чрез отправяне на предизвестие, правнорелевантният момент, към 3 който следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, е датата на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е това записано в предизвестието, а не това, записано в издадената в последствие заповед за прекратяването му, която има само декларативен характер / в този смисъл Решение № 9 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 264 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д.

№ 1222/2015 г., IV г. о., ГК Решение № 559 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. ...50/2009 г., IV г. о., ГК /.

По изложената аргументация следва извода, че трудовото правоотношение е прекратено между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ с изтичане на срока на предизвестието на 05.08.2023г..

В т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК е прието, че основание за прекратяване на трудовия договор на основание чл.

328, ал. 1, т. 11 КТ е промяната на всички изисквания за заемане на длъжността, извън тези за образование и професионална квалификация. В мотивите на тълкувателното решение е застъпено становището, че в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ промяната се отнася конкретно до изискванията за образование и професионална квалификация, а в другата хипотеза по т.11 – каквито и да са други професионални изисквания – трудов стаж, допълнителни нови знания и умения, но без да се променят изискванията за образование и професионална квалификация, т.е. всички останали изисквания, необходими за изпълнението на трудовата функция.

В случая видно от съдържанието на Предизвестие № .../04.07.2023г., трудовото правоотношение е прекратено на основание промяна в изискваното образование, което съгласно цитираното тълкувателно решение е основание за прекратяване по реда на чл.

328, ал. 1, т. 6 КТ, а не индивидуализираното основание – чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.

Така изложеното обуславя извода, че ответникът работодател е прекратил незаконосъобразно трудовото правоотношение между страните.