Определение № 3153 от 25.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3153 гр. Варна, 25.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мила Й. Колева

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501314 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК Подадена е частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, чрез пълн. юрк. Й.К., против определение № 4951/25.04.2024г., с което е отхвърлена молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение и допълнение в частта за разноските на решение №889/18.03.2024г., постановено по гр.дело №20233110111621 по описа на ВРС.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като се твърди, че в случая не са налице предпоставките за възлагане на разноски в тежест на ответното дружество, тъй като не е станало причина за предявяване на иска. Сочи се, че образуваното изп.дело е било перемирано още през 2017г. и оттогава кредиторът не е предприемал каквито и да било действия по реализиране на вземането си. Моли да бъде отменено постановеното определение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по искова молба на И. А. Х., чрез пълн. адв. Н.И., срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище гр.София, за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 5817,27 лв., представляваща сбор от 4375,45 лв. главница за периода от 05.10.2006г. до 17.05.2010г., 695,97 лв. договорна лихва върху главницата и 335,50 лв. такси закъснения, дължими съгласно извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД към 17.05.2010г. по договор за кредит и договор за 1 поръчителство от 05.10.2006г., както и сумата от 410,35 лв. съдебно-деловодни разноски, за които е издаден изп.лист по ч.гр.дело №7288/2010г. по описа на ВРС и е образувано изп.дело №20107170400537 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег.№717 с район на действия ВОС. В отговора на ИМ ответникът е направил признание за основателност на претенцията, с оглед на което е уважен предявения иск. Разноски в полза на ищеца са присъдени въз основа на извода, че ответникът е станал причина за завеждане на иска.

Подадената от ответника молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските е оставена без уважение с определение № 4951/25.04.2024г. Съдът е приел, че ответникът е станал причина за завеждане на производството с извънпроцесуалното си поведение.

На разглеждане подлежи въпроса дали ответникът с поведението си е станал повод за завеждане на делото. Доколкото е безспорно, че в отговора на исковата молба е обективирано признание относно недължимост на претендираните суми, определящо е извънпроцесуалното поведение на ответника. От представените по делото писмени доказателства се установява, че образуваното изп.дело №20107170400537 е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради настъпила перемпция, след което с молба от 05.04.2019г. жалбоподателя е отправил искане за конституиране като взискател въз основа на сключен договор за цесия. Съобразно възприетото в практиката на ВКС становище, ответникът не дължи разноски, ако удовлетвори правния интерес на ищеца, като направи признание на иска, и ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяване на иска. В случая ответникът е разполагал с изпълнителен титул, тоест съществува възможност, независимо от перемирането на изпълнителното дело, да образува ново изпълнително дело и след изтичане на погасителната давност на вземането. Освен това е сключил договор за цесия и е отправил искане за конституиране като взискател, тоест е предприемал действия за реализиране на вземането, независимо от тяхната безрезултатност.

Въз основа на горното съдът счита, че поведението на ответника е станало причина за завеждане на производството, поради което направените от ищеца разноски следва да бъдат възложени в негова тежест.

От друга страна, съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, води до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за 2 реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл.

101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.

С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, образувано по отрицателен установителен иск за недължимост на вземания поради погасяване по давност, по който от страна на ответника е заявено признание на иска, както и ограничените процесуални действия настоящият състав намира, че възнаграждението е прекомерно по см. н а чл. 78, ал. 5 за горницата над 400 лева до 882 лева, като съдът възприема за ориентир минималния размер на адв.възнаграждение по чл.7 от Наредба №1/2004г.

Поради частично съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските за размера над 400 лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4951/25.04.2024г., с което е отхвърлена молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение и допълнение в частта за разноските на решение №889/18.03.2024г., постановено по гр.дело №20233110111621 по описа на ВРС, за размера над 400 лв., като ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение №889/18.03.2024г., постановено по гр.дело №20233110111621 3 по описа на ВРС, в частта за разноските по следния начин:

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв."Малинова Долина", ул."Рачо Петков Казанджията" №4-6, да заплати на И. А. Х., ЕГН **********, адрес: *************, сумата 632,69 лева сторени по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 232,69 лв. и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат в размер на 400 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4951/25.04.2024г., постановено по гр.дело №20233110111621 по описа на ВРС, в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от ТР от 12.08.2018г. по тълк.дело №5/2015г. на основание чл.274, ал.3, т.2 вр. чл.280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4