Решение № 670 от 17.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. Бургас, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120106386 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXV от ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от М. С. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.

Б.**********, срещу „СИМС-2012“ EООД с ЕИК 203602918, със седалище и адрес на управление гр. Б.**********, представлявано от управителя С. И.

В., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 KT, чл.

344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 128 от КТ и чл. 224 от КТ, за признаване за незаконно на уволнението на ищеца, извършено Заповед № **/****.2025 г. и неговата отмяна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца полагащото му се месечно трудово възнаграждение за исковия период: от ****** до ****** на 2024 г., в размер на 2730 лв. дължимо по трудов договор № **/****.2023г., както и 3 534,54 лв. дължимо по трудов договор № **/****.2024г. за периода от **** до ****, ведно с мораторна лихва за забава върху всяко претендирано трудово възнаграждение, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа, поради незаконното му уволнение в размер на 3 240 лв. /по 540 лв. месечно/, считано от ****.2025 г. до ****.2026 г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 540 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 20 работни дни.

В съдебно заседание, проведено на 09.12.2025г. съдът е допуснал 1 изменение на предявените искове като искът за трудово възнаграждение за периода ****** до ****** год. се счита предявен за сумата от 3220,95 лв., вместо досега предявения размер от 2730 лв. Допуснал е също така изменение на претенцията за трудово възнаграждение за периода ******** до ******* като същият се счита предявен за сумата от 3711,91 лв. вместо досега предявения размер 3534,54 лв. Допуснато е изменение на иска за обезщетение за оставане без работа, като същият се счита предявен за сумата от 1138,32 лв. за периода от ****.2025 -****.2025 год. С протоколно определение съдът е прекратил производството за разликата до първоначално предявения размер от 3240 лв. поради оттегляне на исковите претенции на основание чл. 232 от ГПК. Определението е влязло в сила, доколкото не е било обжалвано от страните.

В съдебното заседание съдът е допуснал и изменение на иска по отношение за обезщетение за неползван платен годишен отпуск, като същият се счита за предявен за сумата от 958,50 лв., а не както досега за 540 лв.

По твърдения в исковата молба ищцата е работила на длъжност „******“ по трудов договор № **/****.2024 г., сключен с ответника. Преди сключване на горепосочения трудов договор, В. работила при този работодател по няколко на брой трудови правоотношения без прекъсване, считано от 2015 г.

Твърди се, че бизнесът е бил семеен, като само формално е управляван от съпруга на ищцата, с който понастоящем тя е в процес на развод.

На ****.2025 г. на ищцата е била връчена Заповед от същата дата, с която М. В. е предизвестена за прекратяване на трудовото й правоотношение след изтичането на 30 дни, считано от ****.2025 г. Посочено е като основание, че обемът на работа в дружеството бил намалял. Предизвестието е отправено до ищцата, като заемаща длъжността „********“. На ****.2025 г. на В. била връчена Заповед № **/****.2025 г. /погрешно посочено като връчена на ****.2025 г./, с която трудовото й правоотношение е прекратено поради намаляване обема на работа.

Ищцата твърди, че от 2015г. до 2025г. е изпълнявала множество и разнообразни функции при дружеството ответник. Въпреки че трудовият й договор е сключен за 4-часов работен ден, реално е извършвала трудови задължения в обем, надвишаващ дори стандартните 8 часа дневно.

Ограничаването на договора до 4 часа било извършено формално, с цел намаляване на разходите на дружеството, включително за осигуровки, но това е било за нейна сметка и с цел да продължи да тече юридическият й стаж.

Сочи още, че заеманите формални длъжности „********" и впоследствие „******" не са отразявали реалните функции на ищцата. Фактически тя изпълнявала управленска и организационна дейност - координация на персонал, доставка на суровини, водене на документация, комуникация с 2 клиенти, поддръжка на системите и контрола по НАССР (ХАСЕП), изготвяне на рецепти за подготовка на продукцията, като и лично е изработвала същата.

Ищцата излага, че посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение – намаляване на обема на работа, не е било налице към датата на издаване на процесната заповед. Твърди, че в течение на годините работата на ответното дружество прогресивно се е увеличавала, благодарение на нейните усилия. Освен това твърди, че в заповедта за уволнение са допуснати множество грешки, включително неправилно изписване на името и длъжността й. Твърди още, че за работодателят е било налице задължение да извърши подбор по смисъла на императивната разпоредба на чл. 329 от Кодекса на труда, което той не е сторил.

По изложените съображения ищцата намира процесното уволнение за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Претендира и присъждане на обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца.

Освен горното ищцата излага, че не е получавала определеното й трудово възнаграждение по съществувалото правоотношение с ответника. В тази връзка твърди, че ответникът й дължи трудово възнаграждение в посочените размери, за които съдът е допуснал изменението на исковете. Претендира и присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск като сочи, че не е ползвала такъв и й се дължи сумата от 958,50 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост и основателност на претенцията на ищцата.

Ответникът не оспорва твърденията, че в архива на дружеството има подписан Трудов договор №**/****.2023 г.; Трудов договор №**/****.2024 г. и Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №**/****.2025 г. по силата на които страните са били обвързани с трудово правоотношение.

Излага, че никога не е изплащал възнаграждения в брой на ищцата. В тази връзка сочи, че тя винаги е имала пълен достъп до касата на дружеството, паричните постъпления в дружеството, с оглед на това, че тя се занимавала със семейния бюджет и разходите на домакинството. Счита, че през последните две години 2024-2025 г., тя съзнателно и целенасочено е отказвала да подписва ведомостите за заплати, предоставени от счетоводството, с цел впоследствие да предяви искове срещу фирмата за неизплатени трудови възнаграждения и полагаем отпуск.

Ответникът излага, че намира искането да бъде признато за незаконосъобразна и да бъде отменена Заповед №**/****.2025г. е основателно и моли то да бъде уважено, респективно заповедта да бъде отменена. Счита, че на основание чл. 225 КТ, следва дружеството да бъде осъдено да заплати на 3 ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа - от ****.2025 г. до деня в който е започнала нова работа, тъй като към настоящия момент същата работи в „**************“ Б.****.

Намира искането за заплащане на обезщетение на основание чл.224 КТ за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск също за основателно.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е налице спор между страните, че между тях са били налице валидно възникнали трудови правоотношения, в рамките на които ищцата е работила по трудов договор №**/****.2023 г. за периода от м. ****.2024 г. и по трудов договор №**/****.2024 г. за периода м. 01.2025 г. - ****.2025 г.

Представен е трудов договор № 0**/****.2024г., видно от който ищцата и ответното дружество са се съгласили М. Д. да изпълнява длъжността „******“ на 4 часов работен ден. Страните са договорили възнаграждение в размер на 470 лв. Съгласно договора служителят има право на 20 дни платен годишен отпуск по чл. 155 от КТ.

Към така сключения трудов договор е сключено допълнително споразумение от ****.2025г., видно от което страните са договорили промяна в трудовото възнаграждение на ищцата, като са приели, че същото е в размер на 540 лв., за същото работно време.

Представена е Заповед № 0**/****.2025г., видно от която работодателят е прекратил трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т.

3 от КТ, поради намаляване на обема на работа. Екземпляр от заповедта е връчен на ищцата на ****.2025г.

Представен е трудов договор № 0**/****.2023г., видно от който ищцата и ответното дружество са се съгласили М. Д. да изпълнява длъжността „******“ на 4 часов работен ден. Страните са договорили възнаграждение в размер на 390 лв. Съгласно договора служителят има право на 20 дни платен годишен отпуск по чл. 155 от КТ.

Видно от писмо на ТД на НАП Б.****, изпратено до адвокат К., ищцата има регистриран трудов договор с работодател ***** от ****.2025г. с трудово възнаграждение в размер на 2173 лв.

По делото е допусната и изготвена Съдебно-счетоводна експертиза.

Видно от заключението по същата, вещото лице е установило, че ищцата е имала сключени два трудови договора за процесния период: Трудов договор №**/****.2023г. на длъжност „******“ код по НКПД ********, с работно време 4 часа и основно трудово възнаграждение 390.00 лева и отпуск по 4

Кодекса на труда 20 дни, както и Трудов Договор №**/****.2024г.на длъжност „******“ код по НКПД ********, с работно време 4 часа и основно трудово възнаграждение 470.00 лева и отпуск по Кодекса на труда 20 дни.

При анализ на ведомостите за заплати вещото лице е констатирало, че за работата си по Трудов договор №**/****.2023г. на длъжност „******“ на М.

С. Д. е положила подпис, че е получила заплати за месец май 2024г. в размер на 466,50 лв., за юли 2024г. в размер на 466,50 лв. и за август 2024г. сума от 148,43 лв. Експертът е констатирал, че неплатени заплати на ищцата за периода от ****.2023г. до ****.2024г. са в размер на 3 323,15 лв. Лихвата за забава върху дължимото трудово възнаграждение от месеца на възникване към датата на съдебното заседание е в размер на 827.59 лева /осемстотин двадесет и седем лева и 59 стотинки/.

Установено е, че за периода от ****.2023г. до ****.2024г. М. С. Д.- В. има право отпуск в размер на 22 работни дни, поради което обезщетението което следва да получи за неползван отпуск възлиза на сумата от 446.22 лева.

По отношение на работата на ищцата по Трудов договор №**/****.2024г.на длъжност „******“ код по НКПД ********, вещото лице е констатирало, че във ведомостите на „СИМС -2012“ЕООД за заплатите за месец август, септември, октомври и ноември 2024г. има положени подписи на получил от М. С. Д.. Сумите са както следва – за месец август сумата от 192,27 лв., за месец септември на 2024г. сумата в размер на 492,56 лв., за месец октомври на 2024г. сума в размер на

492,56 лв. и за месеца ноември сума в размер на 375,29 лв. Вещото лице е констатирало, че неплатени заплати на М.

С. Д. за периода от ****.2024г. до ****.2025г. са в размер на 3 604.10 лева.

Лихвата за забава изплащането на дължимото трудово възнаграждение от месеца на възникване към датата на изготвяне на заключението по СъдебноСчетоводната Експертиза е в размер на 275.01 лева.

Установило е още, че ищцата е ползвала 5 дни платен годишен отпуск през ноември 2024г., като тези дни са начислени във ведомостта и са изплатени в брой. При това положение експертът е изчислил, че на ищцата е останал незаплатен и неизползван отпуск за 13 дни, възлизащ на сумата от 379.44 лева.

От представените по делото доказателства вещото лице е установило, че М. С. Д. е започнала работа като ******** в *****Е на ****.2025г. Предвид това за периода, през който е останала без работа от ****.2025г. до ****.2025г., същата има право на обезщетение съгласно чл.225 от КТ ако уволнението е признато за незаконосъобразно в размер на две брутни заплати по 569.16 лева или сума в общ размер на 1138.32 лева. След приспадане на дължимия данък от 10% на ищцата се дължи сума в размер на 1 024.49 лв.