Решение № 2033 от 04.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2033 гр. Пловдив, 04.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330113200 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от М. Н. ИВ., ЕГН **********, против „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК 203508899, с която e предявен осъдителeн иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между ищеца и „Кредисимо“ АД бил сключен договор за потребителски кредит № **** от 21.06.2016 г. за сумата от 1000 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от същия договор, ищецът следвало да предостави обезпечение по кредита, представляваща банкова гаранция в срок от 10 дни или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ АД, дружество - юридическо лице - поръчител. Поради тази причина, твърди, че на 21.06.2016г. като обезпечение на вземането по така сключения договор бил сключен договор за предоставяне на поръчителство между ответното дружество и ищеца. Твърди се, че между „Кредисимо“ АД и ответника - „Ай Тръст” ЕООД има сключен договор за поръчителство, по силата на който ответникът, в качеството на поръчител отговарял солидарно с ищеца за задължението по сключения договор за потребителски кредит. Обезпечението било в размер на главницата по договора и се изразявало в приоритетно разглеждане и изплащане на кредита; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. За предоставяне на така нареченото „обезпечение“ следвало да бъде допълнително заплатена сума, като възнаграждение, което трябвало да се заплаща с погасителна вноска по кредита.

Твърди се, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като не били посочени условия за прилагане на договорения лихвен процент. Не бил посочен и размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните погасителни вноски.

Самата клауза за възнаградителната лихва противоречала на добрите нрави. Договорът бил недействителен на основание чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като липсвало 1 посочване в договора от какви пера е съставена общо дължимата сума. Клаузата за предоставяне на обезпечение към основния договор за заем противоречала на материалния закон и на разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗПК. Счита се, че обезпечението не се дължи на основание чл.10а от ЗПК, касаело се за услуги, свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди, че законът забранява изискването за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и на това основание възнаграждението за предоставеното „обезпечение“ не се дължало. Възнаграждението за „обезпечение“ прикривало разходи, които били включени в ГПР и водило до заобикаляне на закона и до нищожност на съответната клауза. Поради недействителността на договора, съответно клаузите за лихва и клаузата за заплащане на обезпечение, получените суми над платената главница били без правно основание.

С уточняваща исковата молба, ищецът твърди, че възнаграждението за обезпечение, се дължи по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от 21.06.2016 г., сключен между ищцата и ответното дружество. Сочи, че по силата на раздел ІІ от Договора за предоставяне на поръчителство от 21.06.2016 г., в чл. 2, ал. 1 от същия, поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство по силата на който, съгласно условията на договора за потребителски кредит, поръчителят ще отговаря пред „Кредисимо“ АД, гр.

София, за изпълнение на всички задължения на потребителя, произтичащи от договора за потребителски кредит от същата дата. В т. 1 от чл. 2, ал. 1 от Договора било фиксирано задължението, като обезпечение по договора за кредит, който бил в размера на предоставената в заем сума по договора за кредит. По силата на горното задължение, в погасителния план, била фиксирана сума, която обезпечавала, както главницата по договора, така и обезпечението. Ищцата била задължена да заплати и размера на обезпечението на „Ай Тръст“ ЕООД. Сочи, че в изпълнение на уговорката, съдържаща се в чл. 8, ал. 1 и сл. от Договора за поръчителство от 21.06.2016 г., ищцата е заплатила на ответното дружество възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит,

Предвид изложеното, искането е да се осъди ответното дружество, да заплати на ищцата сумата в размер на 50 лева - получена без основание по договор за предоставяне на поръчителство, поради недействителност на Договора за кредит, сключен между ищцата и „Кредисимо“ АД, както и поради недействителност на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 24.02.2022 г., е допуснато изменение на предявения иск, чрез увеличение на размера на първоначално предявения осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 937.30 лева – получена без основание по договор за предоставяне на поръчителство, поради недействителност на Договора за кредит, сключен между ищцата и „Кредисимо“ АД, както и поради недействителност на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения от ищеца осъдителен иск за възстановяване на платени от него суми по Договор за предоставяне на поръчителство от 21.06.2016г., като платени при липса на основание.

Сочи, че съгласно Договора за предоставяне на поръчителство, ответникът се е задължил да сключи с „Кредисимо“ договор за поръчителство, по силата на който ответникът следвало да отговаря солидарно пред него, заедно с ищеца. За предоставяне на услугите по Договор за предоставяне на поръчителство страните са уговорили месечно възнаграждение в размер на 72.10 лева за периода на действие на договора за потребителски кредит. Ищецът е имал възможността да се запознае предварително с Договора за предоставяне на поръчителство, 2 както и да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция. Твърди се, че за ищеца не е било задължително да избере сключване на договор с дружество – гарант, което изрично било посочено в ОУ към договор за потребителски кредит. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен във формата на електронен документ чрез размяна на електронни волеизявления по чл.2 от ЗЕДЕУУ, като ищецът е потвърдил условията на договора, чрез въвеждане на предоставения му със смс-код. Оспорват се и твърденията на ищеца за нищожност на договор за потребителски кредит, както и за нищожност на договор за предоставяне на поръчителство. Счита, че по отношение на договора за предоставяне на потребителски кредит са спазени изискванията по ЗПК.

Оспорва твърденията на ищеца, че размерът на договорната лихва е прекомерен и нарушава добрите нрави, както и че уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство следва да бъде включено от „Кредисимо“ в ГПР като разход по кредита.

Оспорва и твърдението на ищеца, че възнаграждението не се дължи на основание чл.10а от ЗПК. Твърди се, че отпускането на договор за кредит не е обвързано със задължително сключване на договор за поръчителство, което е възможност, а не задължително условие.

Вземането за възнаграждение по договор за поръчителство е възникнало в полза на ответника, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“. Твърди се, че ищецът е имал 14дневен срок от сключването на договора за потребителски кредит да се откаже от него без да дължи обезщетение или неустойка, нито да посочва причина за отказа. При отказ ищецът не дължал възнаграждение на ответното дружество.

Твърди се, че ответното дружество е получило от ищеца единствено сумата от 72.09 лева, на 13.07.2016г., поради което прави възражение за настъпила погасителна давност на претендираното вземане.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По делото не се спори, че между страните – М. Н. ИВ. и „Ай Тръст“ ЕООД е бил подписан Договор за поръчителство от 21.06.2016 г., по силата на който, ответникът – поръчител е сключил Договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД от 21.06.2016 г., с който се е задължил да отговаря пред „Кредисимо“ АД солидарно с ищцата, за изпълнението на всички задължения на ищцата, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, сключен между ищцата и „Кредисимо“ АД за предоставен кредит в размер на 1000 лева.

/виж Определение от 04.12.2021 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

Следователно, съдът приема, че между М. Н. ИВ. и „Кредисимо“ АД е сключен Договор за потребителски кредит от 21.06.2016 г., за сумата от 1000 лева.

По делото не е представен процесния Договор за потребителски кредит.

От приетите по делото като писмени доказателства – Договор за поръчителство от 21.06.2016 г. /л.7-11/, сключен между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, както и Договор за предоставяне на поръчителство от 21.06.2016 г. /л.12-16/, сключен между ищцата М. Н. ИВ. и „Ай Тръст“ ЕООД, се установява, че в ъв връзка с Договора за потребителски кредит, сключен между М.И. и „Кредисимо“ АД, са сключени Договор за предоставяне на поръчителство между ищцата М. Н. ИВ. и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, с който дружеството се е задължило да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит срещу възнаграждение от 72.10 лева на месец. Според чл. 8, ал. 4 от Договора е предвидено, че 3 потребителят има право да заплаща възнаграждението по банкова сметка на Поръчителя или по банкова сметка на „Кредисимо“ АД.

От Приложение № 1 към Договор за предоставяне на поръчителство, се установява, че задължението, за което е предоставено поръчителство е: потребителски кредит с условие с погасителен план; размер на кредита: 1000 лева; падеж: 20.07.2017 г.; погасителни вноски:

13 равни месечни вноски, всяка в размер на 96.67 лева, с посочена падеж на първата вноска:

20.07.2016 г. и последна: 20.07.2017 г. От същото приложение № 1 се установява, че възнаграждението на поръчителя е в размер на 72.10 лева на месец за периода на действие на договора за кредит. Посочено е още, че в случай, че между датата на усвояване на кредита и първата дата на плащане по кредита, съгласно погасителния план има по – малко от 20 дни, размерът на възнаграждението на поръчителя за периода от сключване на Договора за предоставяне на поръчителство до датата на първото плащане по кредита е в размер на 72.10 лева. Уговорено е също, че възнаграждението се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно погасителния план.

По делото като писмени доказателства са приети и две Удостоверения № ****/14.07.2016 г. и № ****/14.07.2016 г. /л.53-54/, едното, издадено от „Кредисимо“ АД, а другото от „Ай Тръст“ ЕООД, с което удостоверяват, че кредитът на М. Н. ИВ. по Договор за потребителски кредит № **** от 21.06.2016 г., с изтеглена сума на стойност 1000 лева е напълно изплатен, както и че ищцата М.И. не дължи суми и няма задължения по Договор за предоставяне на поръчителство от 21.06.2016 г.

Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД поддържа, че единственото постъпило плащане от ищцата М. Н. ИВ. към „Ай Тръст“ ЕООД по сключения между тях Договор за поръчителство от 21.06.2016 г. е в размер на 72.10 лева, на 13.07.2016 г., представляващо възнаграждение за предоставяне на поръчителство само за един месец, тъй като Договора за потребителски кредит № ****/21.06.2016 г., който се обезпечава с Договора за поръчителство от 21.06.2016 г. бил предсрочно погасен преди падежа на първата вноска по посочените договори и по-малко от един месец след сключването им.