Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7034 от 02.06.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 1181/2026
Вид
Решение № 7034
Подписан
02.06.2026
В сила
02.06.2026
Състав
Даниела Станева, Кремена Данаилова, Димитър Михов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 261, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 92, ал. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 269, ал. 3, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 7034

Варна, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

Членове:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА

ДИМИТЪР МИХОВ

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА канд № 20267050701181 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Ф. М.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], к. к. **, хотел Д. П., представлявано от управителя Г. Х. Л., чрез пълномощника му адв. К. Т. срещу Решение № 264/06.03.2026г., постановено по АНД № 323/2026г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 866950-[рег. номер]/11.12.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ към Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ - Варна, с което на „Ф. М.“ ЕООД, [ЕИК] на основание чл. 261, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500лв. за нарушение на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО. В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение, като постановено в противоречие с процесуалните правила и материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че неправилно районният съд е достигнал до извод за спазване на нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН от административнонаказващия орган. Посочва се, че в разглежданите от Районен съд /РС/ – Варна АУАН и НП липсва каквато и да била информация относно мястото на извършване на нарушението, което води до нарушение правото на защита и упражняването в пълен обем, тъй като мястото е един от съставомерните признаци на индивидуализация на нарушението. Счита се, че неправилно въззивният съд е формирал извод за правилно и законосъобразно спиране на административнонаказателното производството, тъй като административнонаказващият орган е следвало да проведе „щателно издирване“ и по аргумент от чл. 43, ал. 4 от ЗАНН да изпрати АУАН до съответната служба, а ако няма така – на общинската администрация по местоживеене на нарушителя. Въз основа на тези съображения от съда се иска да постанови решение, с което да отмени решението на въззивния съд и вместо него да постанови друго, с което да отмени НП. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, касаторът чрез адв. К. Т. – АК – Варна поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответната страна – Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТП на НАП – Варна, чрез гл. юрк. Е. А. с Писмени бележки с. д. № 9319/05.05.2026г. оспорва жалбата. Счита за правилно и законосъобразно постановеното от РС – Варна решение и като такова иска неговото потвърждаване. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е допустима.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, административен съд намира следното:

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.

С Наказателно постановление /НП/ № 866950-[рег. номер]/11.12.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ към Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ - Варна, на „Ф. М." ЕООД, на основание чл. 261, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500лв. за нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.

От фактическа страна, районният съд установил, че на 01.07.2023г. „Ф. М.“ ЕООД, с [ЕИК], като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2022г. в ТД на НАП по данъчна регистрация на дружеството – ТД на НАП - Варна, в законоустановения срок по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, а именно до 30.06.2023г. За констатираното нарушение е съставен АУАН № [рег. номер]/04.09.2023г., надлежно връчен на нарушителя на 29.10.2025г. Възприемайки описаната в АУАН фактическа обстановка, административнонаказващият орган издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл. 92, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗКПО, с което бил осъществен състава на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 500лв.

За да потвърди НП, районният съд приел, че НП е издадено от компетентен орган, като административнонаказателното производството е проведено правилно и законосъобразно, тъй като до нарушителят е била изпратена показа за съставяне на АУАН, но не бил намерен след щателно издирване. След намиране на нарушителя АУАН бил връчен лично на управителя на 29.10.2025г., като му е предоставена възможност за депозиране на възражения срещу съставения АУАН. Впоследствие било издадено обжалваното НП. Въззивният съд констатирал, че НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като са спазени нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел, че описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е пълно и в степен, при която нарушителят да разбере в какво е обвинен и как да организира защита си. Районният съд обосновал извод, че по безспорен начин се установява извършването на нарушението, като „Ф.М.“ ЕООД не е подало декларация по чл. 92, ал. 1, вр. с ал. 1 от ЗКПО, поради което приел, че правилно административнонаказващият орган е санкционирал юридическото лице.

Така постановеното решение е неправилно.

Настоящата касационна инстанция не споделя изводът на въззивния съд относно спазване на нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В НП е посочена датата на извършване на нарушението. Отбелязано е, че нарушението е установено в ТД на НАП – Варна, но не става ясно къде същото е извършено. Административно наказание се налага на нарушителя за конкретно извършено от него нарушение. При ангажиране административнонаказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, като за последното следва да бъде посочено място на извършване. В настоящия случай не са описани релевантни факти за индивидуализиране на административното нарушение. Допуснато е съществено процесуално нарушение, поради това, че е ограничено правото на защита на наказаното лице. Достигайки до различен от настоящия извод, решението на районния съд следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отмени НП.

Отделно от гореизложеното, за пълното на изложението, касационният състав при Административен съд – Варна, с оглед направеното от касатора възражение за неспазване процедурата по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, намира за необходимо следното:

АУАН е съставен в условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, която регламентира, че когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В настоящи случай нарушителят е юридическо лице – „Ф. М.“ ЕООД. В административнонаказателната преписка са приложени доказателства, че на адреса и седалището на управление, посочени в Търговския регистър са били изпращани покани за съставяне на АУАН, които са се върнали като непотърсени, видно от отбелязването на пощенските пликове. Според българското законодателство посоченият адрес и седалище на управление, посочени в Търговския регистър, са единствените, с които администрацията следва да се съобразява и на които се приема за редовно и валидно изпращането на документи, с които да се ангажира дружеството. При извършена служебна проверка в Търговски регистър се установява, че за дружеството е вписан единствено адресът, на който органите по приходите са изпратили поканите за съставяне на АУАН, а именно: [населено място], к. к. **, хотел Д. П.. Този адрес е посочен и за кореспонденция с НАП. Тези установявания дали основание на органите по приходите да извършат посещения на адреса, при които не са намерили лице, което да бъде натоварено с отговорността да получи документи, адресирани до дружеството-нарушител. Поради тези факти и обстоятелства, съдът намира, че дружеството-жалбоподател само се е поставило в ситуация, в която да не бъде призовано за съставяне на АУАН по надлежния ред. Не може да се сподели възражението, изложено в жалбата, относно издирването на управител на дружеството за връчване на поканата за съставяне на АУАН, на адрес различен от посочения за седалище и адрес на управление на дружеството. В конкретния случай практика, посочена в касационната жалба, относно разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК е неприложима, тъй като нарушителят е юридическо лице, а тя касае щателното издирване по отношение на физическите лице и се пристъпва към нея единствено при несъмнен отказ на обвиняем/подсъдим от участие в наказателния процес.

При горните съображения, след като не е констатирал извършените нарушения по чл. 42, ал. 1, т. 3, пр. второ и съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, Районен съд – Варна неправилно е потвърдил НП. Обжалваното решение страда от твърдените в жалбата пороци, поради което следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго с което се отмени НП.

При този изход на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съдът намира за основателни. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, приложим на основание чл. 63д, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗАНН на касатора следва да се присъдят разноски в общ размер на 511.30 евро /петстотин и единадесет и 0,30/.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Варна, ІІ-ри тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 264/06.03.2026г., постановено по АНД № 323/2026г. по описа на Районен съд – Варна и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № 866950-[рег. номер]/11.12.2025г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна, с което на „Ф. М.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], к.к. **, хотел Д. П., представлявано от Г. Х. Л., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500лв. на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО.

ОСЪЖДА ТД на НАП – Варна да заплати на „Ф. М.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], к.к. **, хотел Д. П., представлявано от Г. Х. Л., направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на общо 511.30евро / петстотин и единадесет евро и 30 евроцента/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател:

Членове:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�