Определение № 11237 от 20.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52275/2025
- Вид
- Определение № 11237
- Подписан
- 20.03.2026
- В сила
- 20.03.2026
- Състав
- ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 33, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 11 и т. 13 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 11 и т. 13 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и 9а · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и 9а · Закон за потребителския кредит
- чл. 17 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11237 гр. София, 20.03.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110152275 по описа за 2025 година
Г. Б. Кънчев е предявил срещу „С. - К.“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № 821384 от 21.04.2022 г., а при условията на евентуалност клаузата по чл. 1, т. 4 от договора, касаеща уговорения ГПР в размер на 43,58%, поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, клаузата по чл. 1, т. 3, предвиждаща ГЛП в размер на 36%, поради противоречие с добрите нрави, клаузата на чл. 8, касаеща възможността за едностранна промяна на лихвите по кредита, поради неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 11 и т. 13 от ЗЗП, клаузите на чл. 10 и чл. 11 от договора, касаещи разходи за събиране на просрочени вземания, поради противоречието им с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, клаузата на чл. 17 досежно задължението на потребителя в срок от 3 дни, считано от сключване на договора да представи обезпечение, като неравноправна и в противоречие с добрите нрави, клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора, отнасяща се до уговорена неустойка, поради противоречието й с добрите нрави и неравноправния й характер, както и клаузата на чл. 28, ал. 1 от договора, поради неравноправност и в противоречие с ял. 33, ал. 1 и 2 ЗПК.
Ищецът поддържа, че е сключил с ответника договор за кредит № 821384 от 21.04.2022 г., по силата на който ответникът кредитор е предоставил на ищеца в качеството му на кредитополучател заемна сума в размер на 1200 лева, която ищецът следвало да върне на три месечни вноски с фиксиран размер от 549,96 лева. Посочва, че съгласно чл. 1, т. 5 от договора общата подлежаща на връщане сума била в размер на 1275,91 лв. Поддържа, че договорът за кредит е сключен при ГПР-42,58%, който бил посочен само като абсолютна величина, поради което счита, че договорът е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Сочи, че по силата на чл. 27, ал. 1 от договора било установено задължението му да представи обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото е била предвидена дължимостта на неустойка в размер на 0,90 % от усвоената сума на ден.
Развива съображения, че така установената с договора от страна на ответника неустойка представлявала скрито възнаграждение за него и е следвало да се включи при изчисление и посочване на ГПР в договора, с което ГПР щял да надхвърли максимално допустимия по закон размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа още, че доколкото договорът за кредит е сключен при ГЛП-36%, то е налице накърняване с договора на добрите нрави, поради 1 високия размер на договорната лихва. В условията на евентуалност, навежда твърдения досежно наличието на нищожни отделни клаузи от договора за кредит, а именно: клаузите на чл. 17, ал. 1 и чл. 27, ал. 1, предвиждащи задължение за обезпечение на договора и дължимата неустойка при непредоставянето на такова, поради противоречието им на добрите нрави и неравноправност, клаузата на чл. 8, предвиждаща възможност за едностранно увеличаване на размера на договорната лихва по договора, която освен че била неравноправна, прoтиворечала и на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 9а ЗПК, както и на клаузите на чл. 10, чл. 11 и чл. 28 – първите две поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД) и като неравноправни на просрочени задължения – поради противоречие с чл. 33, ал. 1 и
2
ЗПК
(чл.
26, ал.
1, пр.
1
ЗЗД).
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от
ГПК ответникът „С. - К.“АД оспорва предявения иск.
В тежест на ищеца е да докаже пороците, които обуславят нищожност на договора, съответно на клаузи в него. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.05.2026, 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2