Определение № 352 от 27.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 352 гр. София, 27.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20258002103682 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Териториално поделение „Държавно ловно стопанство Извора“ – гр. Д. срещу въззивно решение № 173 от 03.07.2025 год., постановено по в. гр. дело № 204/2025 год. по описа на Окръжен съд – Смолян, с което като са потвърдени решение № 128 от 03.10.2024 год. и допълващото го решение № 57 от 07.04.2025 год., постановени по гр. дело № 337/2023 год. по описа на Районен съд – Девин, са уважени предявените от Ю. С. К. срещу Териториално поделение „Държавно ловно стопанство – Извора искове с правно основание чл. 74, ал.

4 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като са обявени за недействителни клаузите на двата трудови договора № 4 от 20.04.2023 год., сключени между Териториално поделение „Държавно ловно стопанство – Извора и Ю. С. К., касаещи сроковете на договорите, поради противоречието им с чл. 68, ал. 3 и 4 КТ, признато е за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ със заповед № 6 от 30.06.2023 год. на и.д. директора на поделението, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „сезонен работник горско стопанство“ и ответникът е осъден да заплати сумата от 8 421.60 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради незаконното уволнение за периода от 05.07.2023 год. до 05.01.2024 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2024 год. до окончателното й изплащане.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана 1 страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че неправилно въззивният съд бил приел, че срокът на договор № 4 от 20.04.2023 год. не бил определен съгласно изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ и по-конкретно работата, до чието завършване се сключва същият, поради което този договор следвало да се счита за безсрочен и не можело да бъде прекратен на посоченото правно основание – чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, както и че липсата на срок се отнасяла поотделно за двете формулировки по т. 7 в двата договора, дори и някой от тях да се приемел за меродавен. Неправилно въззивният съд бил приел, че във втория договор, за който ответникът твърдял, че е меродавният, описанието на работата, за чието свършване бил сключен, не отговаряло на изискванията за изричност и яснота кога ще се свърши работата, нито за определяемост, съобразно други елементи от съдържанието на договора – при сключване на договора не можело да се определи точно кога през пролетта на 2023 год. щяло да приключи засаждането на дивечовите ниви за добив на сочен фураж за дивеча и кога точно ще приключи прибирането на пролетната реколта от груб фураж. Въззивният съд не бил изпълнил задълженията си да обсъд и всички приложени писмени доказателства по делото в тяхната цялост, както и да вземе предвид действителната воля на страните и добросъвестността на работодателя. В разглеждания случай между страните бил налице един договор, а именно договор №4 о т 20.04.2023 год. При съставянето на договора работодателят б и л допуснал техническа грешка, записвайки погрешно определената работата за която се сключва договора, а именно: „до завършване на ловностопанските и горскостопанските мероприятия за 2023 год. – почвоподготовка, маркиране на ЛФ 2024 год., добив на сочен и груб фураж, и др. съгласно длъжностна характеристика Същият ден малко покъсно работодателят установявал, че имало грешка и неяснота в срока за определената работа, за която е сключен договора, която е неясна и не кореспондира със заявлението н а ищеца с вх.№ Вх-32-328 от 20.04.2023 год., в което той изразявал писмено желанието си да бъде назначен на длъжност „сезонен работник горско стопанство“ за определен срок – от 20.04.2023 год. до приключване засаждането на дивечовите ниви за добив на сочен и груб фураж и прибиране на пролетната реколта от груб фураж, но със срок не по-късно от началото на м. юли 2023 год. В тази връзка работодателят бил извършил корекция в договора за извършване на определената работа, като била описана точно и ясно определената работа, за която се назначава работникът, съобразено неговото желание и страните били подписали същия вече коригиран договор със същия номер и дата с правилния текст. При подписване на коригирания 2 договор работникът не бил възразил, като след това работодателят бил изпратил уведомление до НАП за правилния договор. Следователно сключеният между страните срочен договор отговарял на изискванията на закона – видът на определената работа бил ясен още съм момента на подписване на втория по време коригиран договор и известен на ищеца. При тълкуване на договора трябвало да се търси общата воля на страните – чл. 20 ЗЗД. Валидността на трудовия договор се определяла от съвпадението на действителната воля на страните и съдържанието на договора към момента на сключването му. Представени били два трудови договора със същия номер и дата, но с различно съдържание за неговото действие – до завършване на определената работа. Вторият по време подписан договор, бил с коригиран срок на договора, съобразно чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, регистриран б и л в НАП, ищецът го бил подписал и по него било реализирано трудовото правоотношение. Първият вариант на подписания договор, в който работодателя бил допуснал техническа грешка, бил анулиран от работодателя със саморъчна бележка, а коригираният договор, подписан от страните, заместил волята им и бил приет за валиден. Въззивният съд бил внасъл по своя инициатива твърдение за заобикаляне на закона, за което не било ясно в какво се изразява и н е били събрани доказателства. Нормата на чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ касаела специфично основание за прекратяване на трудовото правоотношение, предвидено от законодателя за срочния трудов договор за определена работа по смисъла на чл. 68, ал.

1, т. 2 КТ. На конкретно тълкуване при прекратените на това основание трудови правоотношения подлежала формулата „завършване на определена работа“. Следвало да се касае за работа, която би могла да се дефинира по вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия договор и от тази гледна точка да се тълкува „срока“ за извършване на тази работа. В частност определената работа била изрично посочена в договора, като следвало да се има предвид, че към сочния фураж спадали кореноплодни и грудкови растения, както и някои тодове и зеленчуци, а към грубия фураж спадали люцерновото сено, сламата, плявата, дехидратираните фуражи, листниковият фураж, слънчогледовите пити и др., което означавало, че тези мероприятия по засаждане на дивечовите ниви не можело да се извършат лятото или на есен. Не се прибирала реколката от засадените дивечови ниви с картофи през пролетта, а се премахвали огражденията около дивечовата нива, за да могат животните сами са си изровят картофите. Това било така, защото стопанството не отглеждало домашни животни, а подхранвало диви животни, които сами си търсели храна, т.е. осигурявана им била храна под друга форма на изхранване. Ето защо договорът бил сключен до завършване на ловностопанските мероприятия през пролетта на 2023 год., включващи засаждане на дивечовите ниви за добив на сочен фураж за дивеча и прибиране на пролетната реколта от груб фураж, защото не можело да бъде определен конкретен срок, в който да се извършат тези дейности, като работодателят бил зависим от други външни събития, които не можело да бъдат предвидени. Въззивният съд не 3 бил взел предвид и обстоятелството, че възложената работа по процесния договор била действително приключена и неправилно отказал да изиска от НАП уведомлението по чл. 62. ал. З КТ, отнасящо се за регистрирането на един трудов договор между страните, както и не уважил искането по чл. 190, ал. 1 ГПК ищецът да бъде задължен, ако е регистриран като безработен, да представи доказателства дали е с право на обезщетение за безработица или без това право. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл.

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ Длъжен ли е съдът да обсъди и да даде правна оценка на представени от работодателя доказателства за изпълнението и приключването на определената работа по срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, включително издадените заповеди, протоколи и писмени констатации на длъжностни лица?

2 / Допустимо ли е съдът да обяви за недействителни клаузи на трудов договор, поради техническа грешка, когато страните са подписали втори трудов договор със същата дата и номер, отразяващ вярното съгласие между тях, който е регистриран в НАП, и въз основа на който е осъществена реална трудова дейност до нейното приключване?

3/ Допустимо ли е съдът да обсъди и да се произнесе по валидността на клауза за срок за определено време в трудов договор, когато тя не е изрично оспорена с иска за прогласяването й за недействителна, но това е релевантно за преценката за законосъобразността на уволнението, предмет на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ?

4/ Допустимо ли е да се заплати два пъти обезщетение за безработица, един път от НОИ и втори път от работодателя за един и същ период на едно и също лице?

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба Ю. С. К. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищецът бил работил в Териториално поделение „Държавно ловно стопанство – Извора“ на длъжност „дивечовъд“ по силата на трудов договор № 10 от 03.05.2019 год. за неопределено време. Това трудово правоотношение било прекратено със заповед № 3 от 20.04.2023 год. на и.д. директора на ловното стопанство на основание чл. 328, ал.

1, т. 2 КТ. Законността на това уволнение била предмет на спора по гр. дело № 4

337/2023 год. по описа на Районен съд – Девин, като с протоколно определение от 24.09.2024 год. производството било прекратено поради отказ на Ю. К. от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.

На 20.04.2023 год. между страните бил сключен трудов договор № 4, по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността „сезонен работник горско стопанство“.

Налице били обаче два трудови договора между същите страни със същия номер и дата, сключени на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ и заявление с един и същи номер и дата, подадено от ищеца /№ Вх.-32-328 от 20.04.2023 год./, в които имало разлика в начина, по който бил определен срокът на трудовия договор. Според т. 7 от договора на л. 9 от първоинстанционното дело, представен от ищеца, договорът се сключвал за определен срок: „до завършване на ловностопанските и горскостопанските мероприятия за 2023 год. – почвоподготовка, маркиране на ЛФ 2024 год., добив на сочен и груб фураж и др., съгласно длъжностна характерисктика“. Според т. 7 от договора на л.10 от първоинстанционното дело, копия от който били представени както от ищеца, така и от ответника, договорът се сключвал за определен срок: „до завършване ловностопанските мероприятия през пролетта на 2023 год., включващи засаждане на дивечовите ниви за добив на сочен фураж за дивеча и прибиране на пролетната реколта от груб фураж“. И двата договора били подписани от ищеца и от работодателя, както и от един и същи служител от „Човешки ресурси“ и от главния счетоводител, и били съгласувани с един и същи юрисконсулт, който също бил подписал договорите. С отговора на исковата молба б и л о представено /л. 41 от първоинстанционното дело/ от ответника копие от договор № 4 от 20.04.2023 год., със срок на договора, описан по начина, по който бил описан и в представения от ищеца екземпляр на л.9. На гърба на листа били написани ръкописно следните текстове: