Решение № 180 от 16.07.2019, Апелативен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 180 гр. Варна, 16.07.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и първи май, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия Р.Славов в.т.д.№75 по описа за 2019г. на ВАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 930/04.12.2018год., по т.д. №

1023/2017год. по описа на ВОС, съдът е: Осъдил „Елемент 9“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, да заплати на Й.Д.Й., ЕГН ********** и П.Д.Й., ЕГН ********** ***, сумата от 50 000,00 евро, или по

25 000,00 евро на всеки от тях, като получена на отпаднало основание – прекратен предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 30.09.2010 г., сключен между починалата в хода на процеса П П Й, ЕГН **********, бивш жител ***, и „Елемент 9“ ООД, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 07.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Отхвърлил е иска на Й.Д.Й. и П.Д.Й. за заплащане на разликата от присъдената сума до предявения размер от 88 500,00 евро, като получена на отпаднало основание, както и за сумата от 58727,89 лева представляваща законна лихва за забава върху претендираната главница за периода от 07.04.2014 г. до 07.08.2017 г.: Осъдил е „Елемент 9“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Й.Д.Й. и П.Д.Й., сумата 7826,44 лева разноски за производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Недоволно от решението е останало ответното дружество „Елемент 9“ООД, което го обжалва чрез процесуален представител в неговите осъдителни части.

Счита решението за неправилно в обжалваната част поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост на същото, по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъде отхвърлени изцяло.

Конкретно, в жалбата се твърди, че ответното дружество е направило възражение за нищожност на предварителния договор, както и че купувача е неизправна страна по него, ведно с претенция за прихващане с дължимата неустойка, които неправилно са оставени без уважение.

Нищожността на договора следва от противоречие със закона –чл.26 ЗЗД-поради неспазената форма на договора /не е спазено изискването на чл.189 ГПК/. По делото е безспорно установено, че лицето е било незрящо, като съдът правилно е приел, че лицето е сляпо. За това, изводът на съда, че разпоредбата на чл.189 ал.1 и ал.2 ГПК е неправилен.

В евентуалност се твърди неизправност на купувача по сключения договор, понеже не е изплащал суми повече от 30 месеца от датата на изискуемоста им. Сочи, че не са събрани данни, които да оборят становището на ответното дружество, че договорът е прекратен по вина на купувача чрез изпратена нотариална покана, като е констатирано, че същата е редовно връчена на 7.4.2014год. по реда на чл.47 ГПК. За това счита за неправилен извода на съда, че не е възникнало правото на продавача да развали договора по реда на чл.3.7 от същия, и да задържи задатъка от 24 000евро.

Относно възражението за неустойка: Съгласно сключения договор, при прекратяването му по вина на купувача, той дължи неустойка в размер на 24 000евро, като счита, че след като са уважени исковите претенции, следва да се уважат и претенциите на ответника за неустойка по чл.92 ЗЗД. В допълнение са изложени и съображения за изтекла погасителна давност, относно правото на ищците за разваляне на договора.

С жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

С жалбата е направено следното доказателствено искане:

Да бъде допусната съдебно-графологична експертиза, вещото лице да даде заключение:

Подписа, положен под Предварителен договор от 30.09.2010год. от А И А ли е изпълнен. Искането се прави на основание чл.266 ГПК, като се твърди, че искането не е било уважено от окръжния съд.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Насрещните по жалбата страни- Й.Д.Й. и П.Д.Й., чрез писмен отговор на процесуален представител, оспорват жалбата като неоснователна, по изложени съображения.

За съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на въззивното дружество.

Въззиваемите страни чрез процесуален представител, оспорват жалбата като неоснователна.

В подкрепа на изразените старновища са представени и писмени бележки от процесуалните представители на страните.

По жалбата съдът събрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от П П Й, починала в хода на процеса, като на основание чл. 227 от ГПК производството е продължило с участието на универсалните правоприемници – наследници по закон- Й.Д.Й. и П.Д.Й., срещу „Елемент 9“ ООД, ЕИК *********, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищците сума в размер на 88500.00 евро, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 07.08.2017 г., като получена на отпаднало основание – развален предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 30.09.2010 г.

Твърди се в исковата молба, че на 30.09.2010 г. между ищцата и ответника „Елемент 9“ ООД бил сключен предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот, по силата на който ответното дружество се задължило да построи и прехвърли в собственост на П Й недвижим имот – апартамент № 12 с площ 164,47 кв.м., находящ се на ет. 5 и 6 в жилищна сграда с административен адрес гр.

Варна, ул. „Мануш войвода“ № 11, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, както и паркомясто № 9 с площ 35,72 кв.м. на ниво сутерен и 35,72 кв.м. ид.ч. от поземления имот целият с площ 259,00 кв.м. Договорена била обща продажна цена в размер на 120000,00 евро, платима на части в размери и срокове, определени в т. 2.6 и 2.7 от договора. П Й заплатила срещу разписки следните суми: 19000,00 на 01.09.2010 г.; 20000,00 евро на 30.09.2010 г.; 11000,00 евро на 12.10.2010 г.; 28500,00 евро на 18.11.2013 г.; 5000,00 евро на 25.11.2013 г.; 5000,00 евро на 28.01.2014 г. Твърди се, че след като през 2012 г. разбрала, че имотът е ипотекиран в полза на Райфайзенбанк, се договорила с управителя на ответното дружество А А да продължи плащанията след заличаване на ипотеката. През 2013 г. управителят и́ казал, че ипотеката е заличена и Й продължила да плаща. На 07.04.2014 г. с нотариален акт за покупко-продажба имотите, предмет на предварителния договор били продадени от ищеца на трето лице – И Б. П. Ищците считат, че с извършената продажба изпълнението на сключения предварителен договор е станало обективно невъзможно, в резултат на което на 07.04.2014 г. договорът е развален по право. С развалянето на договора отпаднало основанието, на което са платени сумите в общ размер на 88500 евро, и същите са станали изискуеми от датата на прекратяване на договора.

Ответното дружество оспорва иска по основание и размер. Прави възражения за нищожност на предварителния договор от 30.09.2010 г. Изтъква противоречие със закона – чл.

189 от ГПК и липса на съгласие. В евентуалност възразява, че предварителният договор е прекратен по вина на купувача П Й, която била неизправна страна по договора. Изявлението за прекратяване на договора ответникът отправил с нотариална покана, която била връчена на 07.04.2014 г. по реда на чл. 47 от ГПК. В тази връзка оспорва прекратяването на договора да е настъпило по вина на продавача или поради невъзможност за изпълнение. Възразява, че купувачката П Й е била в забава за плащане на: вноска в размер на 24000 евро с падеж 31.12.2010 г., която е продължила до 28.11.2013 г.; вноска в размер на 36000 евро с падеж 27.05.2011 г. (дата на издаване на акт. обр. 15), която е продължила до 07.04.2014 г. – датата на прекратяване на договора; вноска в размер на 10000 евро с падеж 29.08.2011 г. (дата на издаване на акт. обр. 16), която е продължила до 07.04.2014 г. – датата на прекратяване на договора. Сочи, че за посочените периоди забава купувачката му дължи законна лихва в размери съответно: 7179,19 евро, 10583,79 евро и 2673,83 евро. Освен това счита, че за същите периоди на забава върху посочените суми съгласно чл. 3.7 от договора купувачката му дължи и неустойка в размер на 0.1 % от общата цена по договора на ден, но не повече от 10 % или, съответно: 12000 евро, 12000 евро и 11436 евро. С оглед забавата на купувача по договора възразява, че повече не е имал интерес от изпълнението и е прекратил действието му с едностранно волеизявление като е задържал сумата от 24 000 евро, представляваща неустойка по договора.

Същевременно твърди, че купувачката му е дължала още сума в размер на 35 436 евро неустойка, поради което претенцията би могла да има основание евентуално за разликата над 59436 евро до сумата 88500 евро. Сочи, че е завършил обекта предмет на договора по вид и качество, съответстващо на уговореното като е вложил материали на по-висока стойност от договореното.

Във връзка с възражението за нищожност на договора поради противоречие със закона изтъква, че купувачката поради липса или намалено зрение както и поради неграмотност не е можела да се подписва освен чрез полагане на пръстов отпечатък, което е сторено при подписване на договора и разписките, но при неспазване на изискването на чл. 189, ал. 1 от ГПК документите да бъдат приподписани от двама свидетели. Относно второто възражение за нищожност-липса на съгласие:-Твърди се, че предварителния договор не е подписан от представляващ дружеството.

При условие на евентуалност

– в случай че не бъде уважено възражение за нищожност на предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 30.09.2010 г., ответникът е предявил възражение за прихващане от „Елемент 9“ ООД, ЕИК *********, срещу Й.Д.Й. и П.Д.Й. на сумата 35 436 евро, представляваща общ размер на претендирана на основание чл. 3.7 от предварителния договор от 30.09.2010 г. неустойка за забава в размер на 0.1 % от стойността на имота на ден, но не повече от 10 % или, в размери и за периоди както следва: 12000 евро за периода от 01.01.2011 г. до 28.11.2013 г.; 12000 евро за периода от 28.05.2011 г. до 07.04.2014 г.; 11436 евро за периода от 30.08.2011 г. до 07.04.2014 г., и задатък в размер на 24000 евро, или общо 59436 евро, със сумата предмет на исковата претенция за главница в размер на 88500.00 евро.

Ищците са подали становище по отговора на исковата молба, с което не оспорват факта, че П Й е била със силно намалено зрение към 2010 г., като увреждането се изразява в „дегенеративна пълна слепота на лявото око и намалено зрение на дясното око“.

Не оспорват, че същата се е подписвала с полагане на отпечатък от палец на дясната ръка, но твърдят, че е била грамотна. По възражението за прекратяване на договора по вина на купувачката оспорват същото, като твърдят, че нотариалната покана е била получена лично на 11.04.2014 г. като към тази дата имотът вече е бил продаден. Възразяват, че при разваляне на договора, дори това да е станало по вина на П Й, последната не дължи неустойка за забава.

Съдът приема за установено следното:

От приетия като доказателство по делото заверен препис от предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 30.09.2010 г. се установява, че ответното дружество „Елемент 9“ ООД се задължило да построи и прехвърли в собственост на П Й недвижим имот – апартамент № 12 с площ 164,47 кв.м., ет. 5 и 6, в новострояща се сграда в гр.

Варна, ул. „Мануш войвода“ № 11, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, както и паркомясто № 9 с площ 35,72 кв.м. на ниво сутерен и 35,72 кв.м. ид.ч. от поземления имот целият с площ 259,00 кв.м. Договорена била обща продажна цена в размер на 120000,00 евро, платима на части в размери и срокове, определени в т.т. 2.6 и 2.7 от договора, както следва: при подписване на договора

– 39 000,00 евро, от които 24 000 евро се считат за капаро /задатък/; 11 000 евро до 15.10.2010 г.; 24 000 евро до 31.12.2010 г.; 36 000 при издаване на акт образец 15; 10 000 евро при издаване на Разрешение за ползване. Страните са договорили правото на собственост върху обекта да се прехвърли на купувача едновременно с плащането на последната вноска от цената. От представения анекс от 30.09.2010 г. към предварителния договор от същата дата, както и от т. 1.4 на самия договор, се установява, че в момента на подписване на договора и анекса сградата е била изградена в груб строеж. За купувача е положен подпис и отпечатък от палец на л. 1, 3 и 5.