Решение № 84 от 16.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. В.Т., 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20234100500926 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният съд е сезиран с жалба въззивна жалба от Е. М. Д. - Д.а от гр.

В.Т., срещу Решение № 411/13.03.2023 г., постановено по гр.д. № 2076/2022 г. по описа на ВТРС, която след връщането й като просрочена в частта срещу размера на определените в полза на малолетните деца издръжки е изпратена на ОС В.Т. само в частта срещу приетата в решението обща вина на съпрузите за настъпване на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Отправя искане за отмяна на решението в тази му част и обосноваване разстройството на брака само с виновно поведение от страна на съпруга Г. В. Д..

Наведени са доводи за недопустимост на решението – произнасяне по нередовна искова молба, в която не били конкретизирани причините за разстройство на брака; за неправилност на решението, поради съществени процесуални нарушения, налагащи връщане на делото за ново разглеждане от първа инстанция – липса на произнасяне по допускането на насрещен иск за развод, но по вина на първоначалния ищец, неправилно поради нарушение на материални закон и необоснованост – несъобразяване виновното поведение на първоначалния ищец, вкл. поради неизпълнение на предбрачния договор и оттам формиране на неправилен извод за вината за разстройството на брака.

Депозирана е въззивна жалба и от Г. В. Д. чрез пълномощника адв. Р. Т.

САК, оспорваща решението в частта му, с която разводът е допуснат поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на двамата съпрузи, както и в частта, с която са уважени исковете за заплащане на издръжка за малолетните деца над сумата от 400 лв. месечно за детето Г. Г.ев Д. и над 1 сумата от 300 лв. месечно за детето Е.Г. Д.а. Моли да бъде отменено решението в обжалваната от него част и бъде постановено прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство без съдът да се произнася по въпроса за вината за разстройството, да бъде опредЕ. издръжка за малолетните деца в размери от 400 лв. месечно за детето Г. Г.ев Д. и от 300 лв. месечно за детето Е.Г. Д.а.

Наведени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната ч а с т поради несъобразяване изводите на първоинстанционния съд с установеното от доказателствата по делото, а именно, че не е доказано виновно поведение на никой от съпрузите, бащата е предоставял издръжка на децата, вкл. допълнителни средства, но присъдения с решението размер на издръжките е прекомерен спрямо нуждите на децата и възможностите на бащата.

В подадения в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на жалбата ответницата оспорва твърденията на жалбоподателя за недоказаност на негови брачни провинения. Твърди високи доходи на бащата, позволяващи ми да заплаща много по-голям размер на издръжката от присъдения.

Великотърновският окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК предявен от Г. В. Д. против Е. М. Д., в която се твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 17.01.2021г., както и са родители на малолетните деца Г. Г.ев Д. и Е.Г. Д.а. Твърди се в резултат на съществени различия в разбиранията на съпрузите за съвместен живот е настъпила фактическа раздяла и това е довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Отправил е искане съдът да прекрати брака с развод без произнасяне по въпроса за вината, да предостави упражняването на родителските права спрямо децата на двамата родители, но местоживеенето им да е пир майката и да предостави ползването на семейното жилище на ответницата, а той да поеме задължението да заплаща издръжка за децата от по 200 лв. за всяко от тях.

Постъпила е насрещна искова молба от ответницата, в която последният не оспорва, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, но твърди, че вина затова има съпруга. Твърди, че ищецът системно е упражнявал насилие спрямо нея и децата и не е изпълнил задълженията си по сключения брачен договор – преустановил изплащането на договорения в брачния договор издръжка за децата по 1000 лв. за всяко дете след 01.08.2022г. и напуснал семейното жилище за периода 03.09.2021г.29.09.2021г. и след м. май 2022г., при уговорка за съвместно живеене, които обстоятелства довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Отправя искане до съда да постанови решение, с което бракът да бъде 2 прекратен с развод по вина на ищеца, като упражняването на родителските права спрямо децата и ползването на семейното жилище да се предоставят на съпругата, а на ищеца да бъде определен стеснен режим на лични отношения с тях, както и да им заплаща месечна издръжка в размер по 2000 лв. за всяко дете на основание клауза в т.4, абзац 2 от брачния договор с оглед осъщественото насилие.

Първоинстанционният съд е прекратил бракът между страните, като е приел, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, тъй като е налице трайното влошаване на отношенията им поради различия в разбиранията за съвместен живот, противоречията възникнали и по време на предхождащото брака съвместно съжителство са продължили и това постепенно е довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Като конкретни прояви на вина съдът е приел, че ищецът се е концентрирал върху работата и реализирането на доходи без да отделя достатъчно време на семейството си, а за ответницата, че е настоявала за луксозен начин на живот, с която цел заложила и клаузи в брачния договор. Приел е, че никой от съпрузите не е положил усилия за заздравяване на брачната връзка, като с поведението си и двамата са нарушили принципите на чл. 14 от СК за взаимно уважение и разбирателство.

По отношение на издръжката, която бащата следва да заплаща за децата, ищцата е претендирала същата да бъде в размера, установен от брачния договор при настъпило условие разтрогване на брака по вина на съпруга, касаеща физически и психически тормоз – по 2000 лв. за дете.

Първоинстанционният съд е приел, че така формулирана клаузата е нищожна поради противоречие със закона и е присъдил издръжка по реда на чл. 143 от СК, в размер определен съгласно чл. 142, ал. 1 от СК – в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя, а именно 500 лв. месечна издръжка за детето Г. Г.ев Д. и 400 лв. за детето Е.Г. Д.а.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акта си на база събраните такива пред първоинстанционния съд. След преценка им, съдът направи следните правни изводи:

Страните не спорят, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това, дали съдът следва да се произнася по въпроса за вината /по жалбата на ищеца/ и ако се произнася дали и съпругата има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и по размера на издръжката, но само по жалбата на ищеца.

По процесуалните възражения на жалбоподателката, че решението е недопустимо, тъй като не е допуснат до разглеждане насрещният й иск, същите са неоснователни, тъй като макар да няма изричен диспозитив за това, чрез доклада на съда в предмета на делото са включени нейните претенции за установяване на брачна вина и за размер на издръжката на децата, като тези искания са намерили отговор и в постановеното решение.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя ищец, че съдът е следвало да не се произнася по въпроса за вината. В първоначалната искова 3 молба се търси развод, поради настъпило дълбока и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася по въпроса за вината, но след отговора на исковата молба и насрещния иск съдът вече е бил сезиран с искане за произнасяне по вината по смисъла на чл.49, ал.3 от СК. Ответницата в жалбата си настоява разтрогването на брака да стане „по силата на брачния договор“, като е навела брачни провинения като психически тормоз върху нея, напускане на семейното жилище, съставляващи такива и по СК, но и за неизпълнение на конкретни задължения по брачния договор. Следва да се отбележи, че брачният договор по българското право урежда само имуществените отношения между съпрузите по време на брака и при прекратяването му, но не и други уговорки, като основанията за прекратяването на брака. За да е основателен искът за развод, е достатъчно да се докаже разстройство на брака, каквото в случая и двете страни са твърдели да е налице и е прието за безспорно установено. Причините за разстройството на брака се изследват с оглед необходимостта от произнасяне по въпроса за вината и това са обективни факти – поведение на съпрузите, а не юридически такива, като неизпълнение на договор. Съпрузите в брачната връзка имат задълженията, вменени им от закона и морала.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице брачна вина и у двамата съпрузи, като никой от тях не е положил усилия трайно нестабилните им отношения да се заздравят, дори напротив, и двамата са изостряли допълнително тези отношения. Твърденията на ответницата за осъществено насилие са останали недоказани, като са отхвърлени молбите и по ЗЗДН в няколко производства срещу ищеца и подобни обстоятелства не са установени в брачния процес. Налице е напускане на семейното жилище от ищеца, налице е и неколкократно неоснователно сезиране на съда по ЗЗДН от страна на ответницата срещу ищеца, с което и двамата са способствали за разрушаване на брачната връзка.

С оглед така установеното съдът приема, че по един безспорен и категоричен начин е установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, като вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, поради което същият в обжалваната част, следва да бъде потвърден.

По отношение на обжалвания от ищеца размер на присъдените за децата издръжки, съдът не намира този размер за твърде висок и несъответен на възможностите на родителя и нуждите на децата. Издръжките са съобразени и с изменението в икономическите условия и материалните възможности на майката.

Не се установиха от събраните по делото доказателства наведените в двете жалби оплаквания, поради което същите се явяват неоснователни.

С оглед изхода на спора – отхвърляне на двете въззивни жалби, разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 411/13.03.2023 г., постановено по гр.д. № 2076/2022 г. по описа на ВТРС в обжалваната част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5