Решение № 407 от 24.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Б., 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251200500009 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по депозирана въззивна жалба с вх.№25640/12.11.2024 година, депозирана от Ю. д. п. „ДП Б.“, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „П. Т.“ № 6, чрез адв. А. А. против Решение № 779/22.10.2024 година, постановено по гр.дело №734/2022 година по описа на Районен съд – Б., в частта, с която съдът е осъдил на основание чл.200, ал.1 от КТ, „Ю. д. п.“, ДП - Б., седалище и адрес на управление гр.Б., ул.„З.“ №18, представлявано от инж. Д. Д. - Директор, да заплати на Х. И. Г., ЕГН **********, гр.П., ул.„Р.“ №6, сумата от 73 859.46 лв. /седемдесет и три хиляди осемстотин петдесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука от 04.08.2021г., при която е настъпила смъртта на сина му А. Х.в Г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 16.12.2021г. до окончателното плащане, и е осъдил на основание чл.200, ал.1 от КТ, „Ю. д. п.“, ДП - Б., седалище и адрес на управление гр.Б., ул.„З.“ №18, представлявано от инж. Д. Д. - Директор, да заплати на А. Х. Ч., ЕГН **********, гр.П., ул.„Р.“ №6, сумата от 73 859.46 лв.

/седемдесет и три хиляди осемстотин петдесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука от 04.08.2021г., при която е настъпила смъртта на сина й А. Х.в Г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 16.12.2021 г. до окончателното плащане, и е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Ю. д. п.“, ДП - Б., седалище и адрес на управление гр.Б., ул.„З.“ №18, представлявано от инж. Д. Д. - Директор, да заплати на Х.

И. Г., ЕГН **********, гр.П., ул.„Р.“ №6, сумата от 1 236.40 лв. /хиляда двеста тридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ за разноски по делото за адвокатско възнаграждение, и е осъдил „Ю. д. п.“, ДП-Б., със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.„З.“ №18,

1 представлявано от инж. Д. Д. - Директор, да заплати на А. Х. Ч., ЕГН **********, гр.П., ул.

„Р.“ №6, сумата от 1 236.40 лв. /хиляда двеста тридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ за разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че неправилно районният съд не е намалил размера на присъденото обезщетение, като не е отчел и е приел за неотносимо изплатеното дарение, което е отново със суми, събрани от страна на работодателя. Твърди се, че същото трябва да бъде отнесено като подпомагане именно по негова инициатива — на ЮЗДП-ДП- Б. и с неговя размер се иска да се намали присъденото на наследниците на починалия работник обезщетение.

С въззивната жалба не се оспорва възприетата от районния съд фактическа обстановка, като се въвежда твърдения за настъпило случайно събитие и се поддържат заявените и пред районния съд възражения за съпричиняване.

Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и присъди разноски на въззивника.

С отговора на въззивната жалба се оспорва заявеното от въззивника като се изтъкват доводи за правилност на първоинстанционното решение. С отговора въззиваемите сочат, че правилно районният съд е посочил, че сумата, събрана от набирателната сметка на ЮЗДП не поражда последиците по чл. 200, ал. 4 КТ, защото сумите, постъпили в тази сметка не са били суми, внесени от бюджета на предприятието, а това са били суми, постъпили от лични средства на служители и работници в предприятието и други предприятия. Сочи се в отговора на въззивната жалба, че ЮЗДП, ДП - Б. представлява публично предприятие, като липсват доказателства, че министърът на земеделието, храните и горите е взел решение за заплащане на обезщетение от бюджета на предприятието по реда, предвиден в чл. 168 Закон за гоните, или че управителният съвет е направило предложение по реда на чл. 170. ал. 1 от Закона за горите, поради което се твърди, че искането за намаляване на обезщетението с извършеното дарение е неоснователно. Сочи се, че имуществената отговорност е изцяло на работодателя (чл. 200, ал. 1 КТ), поради което суми, платени от трети лица не могат да бъдат основание за пораждане на благоприятни последици за работодателя, а именно - приспадане на дължимото от него обезщетение. С отговора на въззивната жалба се изразява становище и по доводите в същата относно наличието на форсмажорните обстоятелства. Твърди се, че случайността, която ответникът сочи, сама по себе си представлява непреодолима сила в хипотезата на чл. 200, ал. 2 от Кодекса на труда и не освобождава работодателя от отговорност.

Въззиваемите искат от съда да потвърди обжалваното решение и им присъди разноски за пред настоящето инстанция.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните фактически констатации и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите 2 въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо.

С Решение № 779/22.10.2024 година, постановено по гр.дело №734/2022 година по описа на Районен съд – Б., съдът е осъдил на основание чл.200, ал.1 от КТ, „Ю. д. п.“, ДП Б., седалище и адрес на управление гр.Б., ул.„З.“ №18, представлявано от инж. Д. Д. Директор, да заплати на Х. И. Г., ЕГН **********, гр.П., ул.„Р.“ №6, сумата от 73 859.46 лв.

/седемдесет и три хиляди осемстотин петдесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука от 04.08.2021г., при която е настъпила смъртта на сина му А. Х.в Г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 16.12.2021г. до окончателното плащане, и е осъдил на основание чл.200, ал.1 от КТ, „Ю. д. п.“, ДП - Б., седалище и адрес на управление гр.Б., ул.„З.“ №18, представлявано от инж. Д. Д. - Директор, да заплати на А.

Х. Ч., ЕГН **********, гр.П., ул.„Р.“ №6, сумата от 73 859.46 лв. /седемдесет и три хиляди осемстотин петдесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука от 04.08.2021г., при която е настъпила смъртта на сина й А. Х.в Г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 16.12.2021 г. до окончателното плащане, и е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Ю. д. п.“, ДП - Б., седалище и адрес на управление гр.Б., ул.„З.“ №18, представлявано от инж. Д. Д. - Директор, да заплати на Х. И. Г., ЕГН **********, гр.П., ул.„Р.“ №6, сумата от 1 236.40 лв. /хиляда двеста тридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ за разноски по делото за адвокатско възнаграждение, и е осъдил „Ю. д. п.“, ДП

Б., със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.„З.“ №18, представлявано от инж. Д. Д. - Директор, да заплати на А. Х. Ч., ЕГН **********, гр.П., ул.

„Р.“ №6, сумата от 1 236.40 лв. /хиляда двеста тридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ за разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Пред Районен съд – Б. е бил предявен и разгледан /изпратен за разглеждане по подсъдност от Районен съд – С./ иск за обезщетяване на вредите от трудова злополука – настъпила смърт на сина на ищците с правно основание чл.200 от Кодекса на труда.

Исковата претенция е било обоснована с твърдения за наличие на трудово правоотношение между починалия – техен син и отвентика въззивник, настъпила трудова злополука с фатален край, отговорност на работодателя за обезщетяване на настъпилите вреди.

Възраженията на ответника въззивник ред районната инстанция са заявени относно наличието на твърдяно съпричиняване, изразяващо се в проявена груба небрежност от страна на работника – починалия А. Г., както и изплатените на родителите му ищците суми 3 по застрахователен договор и суми от специална открито набирателна сметка, изплатени с договори за дарение на двама ищци поотделно.

От фактическа страна не се спори и се доказва от анализа на писмените и гласни доказателства, че работникът А. Г. е заемал длъжността горски стражар в ответното предприятие към дата 4.8.2021 година – така видно от приетия като писмено доказателство Трудов договор №80/07.03.2016 година. Доказва се, че от връчената на работника длъжностна характеристика същият е имал следните задължения за длъжността: контролира дейността по опазване на горски територии - държавна собственост; извършва денонощна охрана и проверки на територията на ЮЗДП ДП Б.; анализира възникнали проблеми и предлага начини за решаването им; участва в извършването на комплексни или тематични проверки на териториалните поделения; контролира спазването на дисциплината за предотвратяване и установяване на нарушения с дейностите в горски територии - държавна собственост; следи и контролира прилагането на инструкции и наредби, отнасящи се до защита на горските територии от пожари; подготвя отговори по жалби, сигнали, запитвания по въпроси от ниво на своята компетентност; изпълнява и други задачи, възложени му от ръководството в съответствие с действащите нормативни актове.

Установява се и не се спори между страните, че А. Г. бил от състава на мобилно контролно звено с изнесен офис - гр.П. и с ръководител инж.С. К. - инспектор областно звено с място на работа - териториалния обхват на ТП „ДГС С.“, ТП „ДГС С.“, ТП „ДГС П.“, ТП „ДГС Първомай“ и ТП „ДГС Катунци“.

Установява се и не се спори между страните, че 04.08.2021 година и възникнал пожар в района контролиран от ответното предприятие, при което е изгорял работника.

Доказва се, че за смъртта на А. Г. е прието, че е вследствие на констатирана настъпила трудова злополука с Разпореждане №5104-01- 54/13.09.2021г. на Главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Б., потвърдено с Решение №1040-01-447/21.10.2021г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Б..

Не се спори, че във връзка със смъртта на работника е било образувано и няма данни да е приключило досъдебно производство №3393М- 303/2021г. по описа на РУ-С. за престъпление по реда на чл.331, ал.3, пр.1 във вр. с чл.330, ал.1 от НК.

За конкретния пожар се доказва и не се оспорва от страните, че вечерта на 03.08.2021 година, около 23.50 ч., посетители на хижа „Извора“ в землището на с.П., общ.С., забелязали горящ огън в района на електропровода на с.Г., при което бил подаден сигнал за възникналия пожар и съответно мястото посетено от служители на РСПБЗН - гр.С..

Доказва се, че на 04.08.2021 година екипи от горски служители са били изпращани два пъти в землището на възникналия пожар, като при първото им отзоваване е било констатирано, че пожарът е овладян и горските служители, в това число и А. Г. напуснали мястото.

Установява се, че със Заповед №РД-07-233-1/05.03.2021г. на Директора на ЮЗДП ДПгр.Б., е предвидено, че „мобилните контролни звена от ЦУ на ЮЗДП ДП оказват логистична 4 подкрепа и подпомагат организацията при пожарогасенето, което изключва действията по гасене на пожара“.

От събрания доказателствен материал правилно е установена фактическата обстановка от районния съд относно полученото телефонно обаждане около 13.00 ч., при което св.С. К. получил обаждане по мобилния телефон от св.Ю. С., че е подаден сигнал на тел.112 за това, че пожарът отново се е разраснал и разпоредил веднага да се върнат на мястото на пожара.