Решение № 927 от 03.09.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 927 гр. Варна, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Деница Славова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100501957 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 т. 3 от ГПК и е образувано по жалба с Вх. № 28 481 от 21.08.2026 година от Ю. И. С. против отказ на ЧСИ Янкова да прекрати на производството по изп.дело № 1297/2026 година.

В жалбата се навеждат доводи, че този отказ е незаконосъобразен, като се твърди, че е налице бездействие от страна на Взискателя в двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, и за по дълъг период от време. В тази връзка се посочва, че е настъпила перемция и че вземането е било погасено по давност. Искането е съдът да отмени отказа, като незаконосъобразен.

С писмено становище „Бест Кепитъл България“ ЕАД, чрез ю.к. Тодоров намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение и че липсва правно основание на база на което да се приеме, че е протекъл изискуемия двугодишен срок.

Съгласно мотивите на ЧСИ Янкова искането се явява неоснователно.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна -Длъжник по изпълнително дело, в установения срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК и е срещу подлежащ на обжалване на акт по чл. 435 ал. 1 т. 3 от ГПК – Отказ от прекратяване на ИД, поради което и е процесуално допустима.

Съдът, след като разгледа жалбата на длъжника и прецени представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба на Взискателя „Бест Кепитъл България“ ЕАД, постъпила на 05.08.2026 година в кантората на ЧСИ Янкова. С молбата за образуване са представени ИЛ против 1

Длъжника/Длъжниците, с които е бил осъден да заплати на Взискателя сумата от 286.60 лева главница и сумата от 129.39 лева разноски.

От материалите по делото става ясно, че от образуването му до момента са били извършени множество изпълнителни действия – запор от 07.08.2026 година, справки, проучване имущественото състояние на длъжника и други.

ВОС намира, че отказът на ЧСИ за прекратяване на ИД е законосъобразен по следните съображения:

Съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

За да е осъществен фактическият състав на тази разпоредба е нужно в продължение на две години взискателят да не е поискал каквито и да е изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Началото на срока по чл. 433 ал. 1. т. 8 от ГПК се поставя от последното изпълнително действие, предприето от съдебния изпълнител, както и с всяко искане на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от ФС на предвиден в закона способ.

Съгласно т. 10 на ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. №2/13г. на ОСГТК изпълнително е това действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В настоящия случай, за ревизирания период от 05.08.2026 година до настоящия момент не е изтекъл изискуемия срок от две години. Срокът по чл.433 ал.1 т.8 ГПК е преклузивен и започва да тече от последното същинско изпълнително действие по изпълнителното дело, по смисъла на чл.116 б. “В“ от ЗЗД. При изпълнителния процес срокът се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко следващо изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Изпълнителният процес се образува по молба на Взискателя и се движи по инициатива на последния, а не служебно. Затова при всички способи на изпълнение е необходимо, взискателят да изяви активно своята воля и да 2 предприеме необходимите изпълнителни действия за събиране на вземането– предмет на принудителното изпълнение. В случай, че взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия за събиране на вземането си в продължение на две години, законодателят приема, че се е дезинтересирал от изпълнението и същото подлежи на прекратяване (перемиране) по изричната норма на чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Прекратителното основание е проявление на основния принцип, че в изпълнителното производство не се прилага служебното начало, т. е. движението на изпълнителното производство става по искане на взискателя, включително и като се иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Съобразно правилата на изпълнителното производство, визирани в новия ГПК, Съдия изпълнителят не дължи по делото действия, които не са били поискани от взискателя или от длъжника. В разпоредбите на ГПК, уреждащи изпълнителното производство, е предвидено изрично, че същото се движи единствено от взискателя, като съдебният изпълнител няма задължение нито служебно да извършва действия по образуваното вече изпълнително производство, нито да уведомява взискателя за тях, нито да инициира по собствено усмотрение и по своя инициатива действия по хода на делото.

Взискателят е този който следва да следи и да се интересува от това което се случва по делото и да прави искане за извършване на определени действия във връзка с принудителното изпълнение срещу длъжника, да посочва начина на изпълнението и да дава насоки на принудителното изпълнение, като прави изрични искания за това. Без инициативата и активността на взискателя, движението по изпълнителното дело е невъзможна.

В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е прието още, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Дори и при неиздаване на нарочно постановление от страна на частния съдебен изпълнител, изпълнителното производство вече е прекратено по отношение на длъжника, след като е изтекъл предвиденият в закона двугодишен преклузивен срок, като правните последици не се свързват с постановлението на съдебния изпълнител за 3 прекратяване на производството, с което същият само го прогласява.

Изтичането на този срок води до прекратяване по силата на законовата норма на започналото изпълнително производство /ex lege/, без за това да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител.

От мотивите към т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г., по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е видно, че двугодишния преклузивен срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ.

Даденото разрешение в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС ясно дефинира фактите, имащи отношение към прекъсването на давността, а именно поискването, предприемането и извършването на изпълнително действие. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Поради ясно формулираната правна същност на изпълнителните действия на ЧСИ, което водят до прекъсване на давността за перемпция, предвидена в чл.433 ал.1 т.8 ГПК, безспорно е че за прекъсване на давността, достатъчно е не само извършването, но и насрочването на определено изпълнително действие от страна на съдебния изпълнител, за да бъде прекъснат срока на давността и да започне да теч нов срок. Съгласно текста на чл.433 ал.1 т.5 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. В разглеждания случай, съдът намира, че не е налице кумулативната даденост на визираните в цитираната правна норма две предпоставки.

Дали вземането е било погасено по давност е въпрос извън компетентността на ЧСИ; този въпрос може да бъде разгледан като спор за материално право по реда на чл.439 от ГПК, но не в рамките на изпълнителния процес.

С оглед изложеното дотук, ВОС,

4

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с Вх. № 28 481 от 21.08.2026 година от Ю. И. С., ЕГН ********** против отказ на ЧСИ Янкова да прекрати на производството по изп.дело № 1297/2026 година, на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изп.дело № 1297/2026 година на ЧСИ Янкова., рег.№ 791.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5