Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 467 от 13.03.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 99/2020
Вид
Решение № 467
Подписан
13.03.2020
В сила
29.05.2020
Състав
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА ОБРЕШКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 96г · Закон за автомобилните превози
  • чл.96г ал.1 пр.2 · Закон за автомобилните превози
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7б ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания

Р Е Ш Е Н И

Е

Номер……

Година 2020

Град Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

На деветнадесети февруари

Година две хиляди и двадесета

В публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

СЕКРЕТАР:

ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА като разгледа докладваното от съдията

АНД

№ 99 по описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „К.“ЕООД против НП № 23-0000720 от 10.12.2019г. на Началник ОО АА в ГД ДАИ” - Варна, с което на осн. чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвПр на „К.“ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Въззивната страна иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Били допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон бил приложен неправилно.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не изпраща представител.

Въззиваемата страна се представлява от

И.Г., който моли потвърждаване на НП. Становище по същество изразява в писмото, придружаващо преписката.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

При проверка на „К.“ЕООД се установило, че на 02.10.20-19 г. в гр.

Долчин Чифлик превозвачът е допуснал осъществяване на обществен превоз на товари с водача К.А.К.на 18.06.2018 г. в гр. Варна. Превозът бил с превозно средство кат. М2 – автобус „Ивеко“, за управлението на което се изисква карта за квалификация на водача, но към тази дата същият не притежавал такава. Това се потвърдило и след справка в база данни. Той имал издадена карта, но същата била с валидност до 18.10.2017 г. На водача никога не била издавана такава.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка за нарушител, заповед за компетентност, договор за превоз, трудов договор, справки от информационния регистър на Автомобилна администрация, вкл. приобщената в съдебно заседание.

Като логични и непротиворечиви съдът кредитира и показанията на св.К..

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

При провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения .

АУАН и НП са издадени в срок и от компетентни лица. Нарушението е описано пълно и точно както от правна, така и от фактическа страна, като са посочени всички съставомерни елементи и всички относими към тях факти. Обстоятелствената част на НП съответства напълно на диспозитивната и въззивникът е могъл да разбере в какво се изразява нарушението и срещу какви факти се защитава. Неаргументираните възражения на жалбоподателя за съществени процесуални нарушения са несъстоятелни. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. За да е осъществен съставът му, освен липса на карта, се изисква едновременно с това лицето да извършва обществен превоз на пътници или товари.

Такъв превоз е извършван именно на 02.10.2019 г. , поради което това е датата на нарушението и от тогава следва да се изчислява едногодишният, погасяващ наказателното преследване, давностен срок.

Правилно е приложен и материалният закон.

Според чл. 2 ал.1 от

Наредба № 44 на МТ , водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача. Наредба № 44 на МТ е подзаконов акт по прилагането на ЗАвПр, т.к. е издадена на осн. чл. 7б ал.5 от същия закон. С оглед на това, съдът намира за безспорно установено, че дружеството е допуснало водач, който не отговаря на изискванията, определени със ЗАвПр и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, което е нарушение на чл. 7б ал.1 от ЗАвПр и е наказуемо по чл. 96г. ал.1 от същия закон.

Страните не спорят по фактите и съдът намира за установено, че към 02.10.19 г., когато е бил извършен обществения превоз, К. К.не е притежавал карта за квалификация на водача. В съдебно заседание не се представят доказателства за това такава карта да му е издадена към настоящия момент.

Съдът намира, че случаят не е маловажен. Не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства,които да го отличават с по- ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род. Видно е, че водачът никога не е притежавал такава карта.

Размерът на наказанието е законосъобразен и справедлив, като чл.96г от ЗАвПр предвижда императивно санкцията да е в размер на 3000 лева.

НП следва да бъде потвърдено, поради което предвид изрично направеното искане, на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, в полза на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено възнаграждение. С оглед липсата на правна сложност и разглеждането на делото в едно съдебно заседание, съдът намира, че същото следва да е в размер на 80 лева.

Според чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2015 г., в сила от 15.05.2015г., бр. 7 от 2020 г., в сила от 1.02.2020 г.) ал.1 т.2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" , специализираната администрация е организирана в дирекция "Автомобилни превози и международна дейност", дирекция "Пътни превозни средства", дирекция "Водачи на моторни превозни средства", дирекция "Автомобилна инспекция" и осем регионални дирекции "Автомобилна администрация“, сред които регионална дирекция "Автомобилна администрация – Варна" с териториална компетентност областите Варна, Добрич и Шумен и със седалище ***.

С оглед горното, ОО АА – Варна при ГД

АА и РД АА-Варна са един и същ правен субект и разноските следва да се присъдят в полза на Регионална дирекция "Автомобилна администрация – Варна".

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0000720 от 10.12.2019г. на Началник ОО АА в ГД ДАИ” - Варна, с което на осн. чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвПр на „К.“ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева.

ОСЪЖДА „К.“ЕООД да заплати на Регионална дирекция "Автомобилна администрация – Варна" възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80 / осемдесет / лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

СЪДИЯ: