Решение № 292 от 31.05.2021, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 292 / 31.05.2021г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На дванадесети май 2021г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на

Прокурор Иван Шарков от Окръжна прокуратура – Плевен.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 748 / 2020г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по искова молба на л.св. Е.С.Я.,*** срещу ГДИН - София с правно основание чл.284 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 28.10.2016г. до 25.08.2020г., вследствие бездействие и/или неадекватни действия на затворническата администрация, изразяващи се в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Белене - липса на достатъчно жилищна площ, провертяване на килията, храна и лоша вода, лоши битови и хигиенни условия, както и недостатъчно медицинско обслужване на ищеца във връзка със заболяването му от туберкулоза и бронхиална астма, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.

Чрез назначения служебен защитник – адв. А. ищецът е конкретизирал, че вредите произтичат от белодробни заболявания на ищеца – туберкулоза и бронхиална астма, като обострянето на първата, съответно появата на втората през 2017г. са пряко обусловени от лошите битови и хигиенни условия в Затвора – Белене и недостатъчно медицинско обслужване и са в резултат на нарушение на чл. 3 ал.2 ЗИНЗС.

Ответникът – ГДИН – София, чрез юрисконсулт У. изразява становище за неоснователност на исковата молба. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковата претенция като посочва, че ищецът е осъждан многократно, като е търпял наложените му наказания в Затворите Плевен, Враца, Ловеч, а четири от присъдите са търпяни в Затвора Белене. На 28.10.2016г. е постъпил за пети път в Затвора Белене. Ищецът се е разболял от туберкулоза през 1996г., като твърди че заболяването бронхиална астма е пряко следствие от заболяването туберкулоза и досега изпитва последиците от него, за което претендира обезщетение. На 06.03.1996г. ищецът е постъпил в затвора Плевен и е освободен на 29.05.2001г. като в този период се е разболял от тубелкулоза и бронхиална астма, както твърди. Петгодишният давностен срок се счита изтекъл на 29.05.2006г. Счита твърденията за лоши битови условия в Затвора Белене за исковия период недоказани. На ищеца е било осигурено и необходимото медицинско обслужване за заболяванията му, провеждана е и профилактична дейност, а той сам е отказал да бъде диспансеризиран за наблюдение от специалисти пулмолози. Моли да не се кредитират показанията на св. Ш. като недостоверни и заинтересовани.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение за неоснователност на иска, поради липса на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди и предлага да се отхвърли.

Като съобрази становищата на страните, относимите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 203 и следващите от АПК вр. чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС.

Според специалната разпоредба на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

В чл.3 ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а примерно.

Съгласно чл. 284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3 ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното, като доказателствената тежест, изведена от ал.3 е на специализираните органи по изпълнение на наказанията, които трябва да предоставят исканата служебно от съда информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.

Искът се разглежда по реда на глава единадесета от

АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди срещу ГДИН – София, произтича от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ответника, изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието в Затвора Белене в исковия период - липса на достатъчно жилищна площ, провертяване на килията, храна и лоша вода, лоши битови и хигиенни условия, както и недостатъчно медицинско обслужване на ищеца във връзка със заболяването му от туберкулоза и бронхиална астма, което представлява нарушение на забраната за подлагане на осъдените на жестоко и нечовешко отношение по смисъла на чл. 3 ал.2 ЗИНЗС, в резултат на което ищецът претърпял твърдяните неимуществени вреди – болки и страдания, изразяващи се в обостряне на туберкулозното заболяване и поява на бронхиална астма през 2017г.

Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, каквито са следствените арести и затворите и затворническите общежития към тях, които са териториални звена на ГДИН.

Затова исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за посочения период е предявена срещу надлежен ответник.

Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването й и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е ДОПУСТИМА за разглеждане.

Разгледана по същество исковата молба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Според приложените справки от затвора ищецът многократно е пребивавал в местата за лишаване от свобода от 1990г. с известни прекъсвания като е изтърпявал наказанието си в различни затвори – Ловеч, Плевен, Враца, Белене. В Затвора Белене е пребивавал – през периодите май 1992г. – май 1993г., юни 2015г. – ноември 2015г., март 2016г. – юли 2016г. Постъпил за пореден път в Затвора – Белене на 28.10.2016г. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на седем години при първоначално постановен строг режим.

От предоставените справки от Затвора Белене и списъци на настанените в помещенията лишени от свобода може да се направи извод, че за процесния период ищецът е пребивавал както следва: през 2016г. в спално помещение № 116 от 37 кв.м. /общо 5 л.св./, впоследствие в затвора са извършвани ремонтни дейности и е пребивавал временно в различни помещения; през 2017г. – в № 502 с площ

30 кв.м. / общо 6-7 л.св./; през 2018г. в

№ 210 с площ 27 кв.м. /общо 4-6 л.св./, в № 217 с площ 27,5 кв.м. / 6 л.св./, в помещение № 414 с площ 35 кв.м. /общо 8 л.св./, в помещение № 117 с площ 37,5 кв.м. /общо 7 л.св./ 2019г. - в спално помещение № 307 с площ 26 кв.м. /4 л.св./; през 2019г. – в № 117 от 37,5 кв.м.

/ 5 л.св./; От септември 2019г. до 27.08.2020г. е преведен в Затвора София за довършване на образованието си. Според тези данни във всички помещения, в които е пребивавал ищеца е осигурена изискуемата минимална площ от 4 кв.м. на един лишен от свобода.

Всички изброени помещения разполагат с два големи прозореца, които могат да се отварят и осигуряват приток на естествена светлина и възможност за проветрение. Разполагат със санитарен възел с мивка и тоалетна – осигурен е достъп до течаща вода.

Осигурено е и изкуствено осветление, отопление с парно през есенно-зимния сезон.

През 2017г. е извършен ремонт на спалните и санитарните помещения, на общите бани с монтиране на бойлери, положена нова подова настилка с теракот, шакловка, замазка, боядисване с латекс на стените, монтирана е PVC дограма, извършен е ремонт на кухненски блок и покрива на сградите. Осигурени са условия за смяна на личното и постелъчно бельо по график. Раздават се индивидуални миещи и перилни средства, дезинфекциращи и миещи средства за всички площи, столови, пералня за поддържането на хигиената в помещенията. Извършва се периодична дезинсекция и дератизация, а при необходимост и извънредно третиране.

Храната се приготвя в затворническата кухня съгласно сборник рецепти за обществено хранене. Седмичното меню се изготвя предварително, съгласува се с Медицинския център и се утвърждава от началника на затвора съгласно изискванията за калориен състав и количествен набор от продукти съгласно одобрени от МП таблици, което гарантира разнообразието на храненето. Храната се предоставя след проверка от затворническата администрация и представител на лишените от свобода.

Питейната вода на остров „Персин“ се осигурява от собствен водоизточник. Периодично са извършвани лабораторни анализи на питейната вода за процесния период от РЗИ - Плевен, които не показват отклонение от нормативните изисквания по показателите за химичен състав и микробиологични показатели, включително и относно цвят, мирис, вкус, мътност и доказват, че водата е приемлива за потребителя и годна за пиене, видно от приложените протоколи за исковия период. Изследвано е и качеството на подземните води на водоизточника – тръбен кладенец от БДДР – Плевен, при което не е установено отклонение от нормите за качество, съгласно приложен констативен протокол от 2018г. и заключение.

От показанията на свидетеля С.С.Ш., който е пребивавал през 2017г. заедно с ищеца в едно помещение в Затвора Белене – ст. № 502, както и през 2018г., но в друго помещение, се потвърждава, че помещенията са били ремонтирани, разполагат с големи прозорци за достъп на естествена светлина и за проветрение, осигурено е изкуствено осветление през тъмната част на денонощието, има санитарен възел и постоянен достъп до течаща вода и тоалетна в помещенията и на етажа със санитарен възел – баня и тоалетна. Според свидетеля спалното помещение е било 30 кв.м. и в него са настанявани 7-8 човека. Но според справката и приложените списъци за настанените лица, помещение 502 е с капацитет 7 лица и в него са били настанявани общо от 6 до 7 лица през 2017г., които са поименно изброени. Поради това съдът приема, че в него са били настанявани не повече от 7 лица. Хигиената се поддържала от самите лишени от свобода. Администрацията осигурявала миещи и почистващи препарати, метли, лопатки за поддържане на хигиената. Помещенията са били третирани периодично срещу хлебарки и дървеници по договор с външна фирма, при необходимост е осигурявана и смяна на дюшека. Според свидетеля качеството на храната през 2017г. е било лошо, защото е била приготвяна от затворници, еднообразна. В същото време признава, че е отговаряла на изготвените менюта относно предлаганите видове ястия, а при оплакване относно количеството се измерва грамажа в присъствието на представител на затворническата администрация и на лишените от свобода и това се документира. Всички се хранили с обща храна.