Решение № 569 от 22.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. Варна, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20223110102699 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „О.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от управителя З. Ж. М.а, срещу Ж. Д. Ж., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: **********, положителен установителен иск с правно основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 1200 евро, представляваща незаплатена главница по запис на заповед от 24.08.2020 г. с падеж на 31.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 587/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав.

В исковата молба ищецът твърди, че в негова полза е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника за сумата от 1200 евро – главница по запис на заповед от 24.08.2020 г. с падеж на 31.10.2020 г. Сочи, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.дело, в хода на което заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. заповедният съд е спрял принудителното изпълнение и му е дал указания за предявяване на установителен иск.

Поддържа, че издаденият от ответника запис на заповед е редовен от външна страна и подлежи на изпълнение, както и че доказва съществуването на процесното вземане. Твърди, че до предявяване на иска дължимата сума не е погасена нито изцяло, нито частично.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на иска и претендира разноски за заповедното и исково производство.

В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника депозира 1 отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост на предявения иск и отлага становището си по основателността на иска след събиране на доказателствата по делото.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

Особеният представител на ответника поддържа депозирания отговор, като намира предявения иск за основателен.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният положителен установителни иск е допустим, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Последните се установяват от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 587/2021 г. по описа на РС-Варна, от които е видно, че въз основа на подадено на 18.01.2021 г. заявление от „О.“ ООД срещу Ж. Д. Ж. е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 от ГПК и изпълнителен лист за процесната главница в размер на 1200 евро по запис на заповед от 24.08.2020 г. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.дело № 20217180400065 по описа на ЧСИ С.К.Д с рег. № 718 в КЧСИ, по което заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като връчителят е събрал данни, че адресатът не живее на регистрирания негов постоянен и настоящ адрес и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. На основание чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК заповедният съд е дал указания до заявителя за иницииране на исков процес за съдебно установяване на вземането по заповедта и същите са изпълнени, като исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Основателността на иска с правно основание чл. 538, ал. 1 ТЗ е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало между страните менителнично правоотношение въз основа на процесния запис на заповед, настъпването на неговия падеж и неизпълнение на задължението на издателя за заплащане на посочената в записа сума. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, правопораждащи съдебно предявеното вземане, както и неговия размер. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение, респ. наличието на други правопогасяващи или правоизключващи обстоятелства.

По заповедното дело е представен запис на заповед от 24.08.2020 г., издаден от ответника Ж. Д. Ж., по силата на който същият безусловно и неотменимо се задължава да плати на поемателя „О.“ ООД сумата в размер на 1200 евро на посочения падеж – 31.10.2020 г. и място на плащане в ********.

Документът съдържа още наименованието „запис на заповед“ (в заглавието и 2 в текста), дата и място на издаване, както и подпис на издателя.

От съдържанието на менителничният ефект е видно, че са налице всички предвидени в чл. 535 ТЗ негови реквизити, поради което записът на заповед отговаря на изискванията за действителност и валидно обвързва страните по възникналото въз основа на него менителнично правоотношение.

Изискуемостта на вземането по правоотношението в размер на сумата от 1200 евро е настъпила на посочения в записа падеж – 31.10.2020 г., която дата предхожда сезирането на заповедния съд със заявлението по чл. 417 ГПК на 18.01.2021 г.

С оглед на гореизложеното и при липса на данни за извършено от ответника плащане по процесния запис на заповед и/или настъпване на други обстоятелства, погасяващи паричното му задължение, съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в исковия процес разноски в общ размер на 346,94 лв., от които 46,94 лв. за платена държавна такса и 300 лв. за внесен депозит за особен представител на ответника.

С издадената в заповедното производство заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК не са присъдени разноски в полза на заявителя, поради което такива не следва да бъдат присъждани на ищеца и с настоящото решение.

Предвид извода за основателност на иска, разноски на ответника не се следват.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск, че в полза на ищеца „О.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:

***********, представлявано от управителя З. Ж. М.а, съществува вземане срещу ответника Ж. Д. Ж., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:

**********, за сумата от 1200 (хиляда и двеста) евро , представляваща незаплатена главница по запис на заповед от 24.08.2020 г. с падеж на 31.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК по ч.гр.д. 587/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав, основание чл. 538, ал. 1 ТЗ.

ОСЪЖДА Ж. Д. Ж., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:

**********, да заплати на „О.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от управителя З. Ж. М.а, сумата от 346,94 лв. (триста четиридесет и шест лева и деветдесет и четири 3 стотинки) за сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4