Решение № 988 от 20.03.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 988 гр. Варна, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Ана Ст. А.ова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20233110100047 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от А. С. А., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. В., бул. *, съдебен адрес: гр. В., ул. ****, чрез адвокат Р. Ч.

– ВАК против В. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. А. и М. П. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. * №*, вх.*, ет. *, ап. *, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на недвижима вещ, представляваща възложената с постановление от 09.08.2021 г. по изп. д. № 2028080400126 на ЧСИ З. Д., № *на КЧСИ, 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР за гр. А., община А., област В., местност *** с площ 3.228 кв.м. с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на ползване: нива, категория на земята: осма, при съседи: ПИ №***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ №***, на основание давностно владение от 09.09.2008 г. до януари 2023 г.

Ищцата твърди, че тя, нейният баща С. А. и брат й В. А. са наследници на Д. А., бивш жител на гр. В., починала през 2008 г.

С Решение № 11/27 от 22.06.1999 г., постановено от поземлена комисия А., на Д. А. е възстановена собствеността върху поземлен имот, представляващ нива от 3.328 дка по плана за земеразделяне, а по скица представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР за гр. А., общ. А., обл. В., одобрени със Заповед РД-18-96/15.01.2018 г. на изп. директор на АГКК.

Твърди се, че след смъртта на наследодателката В. А. заявил пред ищцата и баща й, че се отказва от наследството, останало от нея, и отпътувал за чужбина с намерение да се 1 установи там. Баща й също отказал да приеме полагащата му се част от наследството и от освободения дял от сина му, като предоставил на ищцата пълни права относно ползването на процесния имот и разпореждането с него. Така ищцата, от октомври 2008 г. до момента полагала грижи за имота, влагала е труд и средства в него, като го считала за свой и е манифестирала това пред трети лица. Поддържала имота, съгласно предназначението му, като за тази цел закупила и необходимата селскостопанска техника. Брат й В. А. бил в чужбина само за три месеца след смъртта на наследодателката, като след завръщането си не е оспорвал упражняването на фактическата власт върху имота от нейна страна и не е проявявал интерес към него.

Ищцата инициирала процедура по снабдяване с констативен нотариален акт за процесния имот, вследствие на което разбрала, че върху 1/3 ид.ч. от имота е наложена възбрана по изп. дело № 126/2020 г. на ЧСИ З. Д. с район на действие ОС - Варна.

Установила също, че имотът е бил изнесен на публична продан, въз основа на което е издадено постановление за възлагане на въпросните идеални части, като от ЧСИ е прието, че имотът е собствен на ответника В. А., който е длъжник по горепосоченото изп. дело.

Имотът е възложен на вторият ответник по делото – М. Г.. Ищцата твърди, че публичната продан е опорочена, тъй като е възложен имот, чийто собственик не е длъжникът по изп. дело, а тя, като с извършеното възлагане на имота са засегнати нейни собственически права.

Твърди, че е владяла имота явно и непрекъснато от месец октомври 2008 г. до настоящия момент, манифестирала го е пред всички, включително и пред първия ответник В. А..

В допълнителна уточняваща молба сочи, че манифестирала намеренията си, че държи имота като свой включително и останалата част от него, която е извън предмета на делото.

Отказът от наследство, извършен от ответника В. А. през 2008 г. е бил устен и през 2021 г. го е направил в изискуемата от закона форма. Твърди, че трасирала границите на имота през есента на 2008 г., както и че засадила плодни дръвчета – бадеми. В същото време е бил и ограден и с трайна ограда, която съществува на място, била поставена стабилна врата, която се заключва. Имотът бил поддържан и използван по предназначение- овощна градина, залесена с орехови насаждения.

Твърди се също така, че имотът, който е бил предмет на протоколите за опис и публична продан, фактически не съвпада с имот с идентификатор ***.

Представени са писмени доказателства. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник М. П. Г., с който оспорва иска. Посочва, че същият е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му, доколкото подадената от ищеца жалба, с която е оспорила постановлението за възлагане в качеството си на трето лице по изп. дело, е оставена без уважение.

Не се оспорва, че имотът е принадлежал на наследодателката на ищцата, както и че последната е починала и оставила като наследници ищцата, С. А. и В. А.. Сочи, че твърдяната от ищцата собственост и свързаните с нея права не са противопоставими на 2 приобретателя по публична продан, тъй като изпълнението върху процесния имот е насочено преди вписване на такова право или на искова молба, с която се претендира установяването му. Наложената от ЧСИ възбрана цели възпрепятстване на разпореждането на длъжника с имота, както и запазването му в неговия патримониум, като с вписването на възбраната, претенциите на трети лица към този момент са непротивопоставими на длъжника, освен ако преди налагане на възбраната не е била вписана искова молба, с която тези претенции са заявени по съдебен ред. В хипотезата на настоящия иск, не е налице вписване на искова молба, касаещи собственически права на трети лица, преди вписване на възбраната, поради което настоящата претенция на ищцата се явява неоснователна.

Възбраната е наложена от ЧСИ З. Д. на 07.10.2020 г., години преди вписване на настоящата искова молба.

Нищожен, според ответника, е отказът от наследство на В. А., тъй като към момента на налагането на обезпечителната мярка, същият е бил собственик на имота и той се е намирал в неговия патримониум, поради което и удовлетворяването на взискателя е било възможно.

Оспорват се твърденията за осъществено от ищцата владение, като се посочва, че сключени от нея арендни договори представляват сделки на управление с имота, а не такива на разпореждане и не манифестират воля за своене, нито променят владението върху имота.

Всеки от наследниците владее за себе си и държи за останалите наследници, като твърденията за намерение за своене на целия имот са неоснователни.

Липсата на интерес на В. А. е неотносима, тъй като не е необходимо собственикът на имота да проявява интерес към него, за да запази правото си на собственост. Ищцата не се е позовавала на текла в нейна полза придобивна давност преди вписване на възбраната върху имота от ЧСИ. Дори такава давност да е текла в нейна полза, тя е била прекъсната с налагането на възбраната върху имота и влизане в сила на постановлението за възлагане.

Оспорва се и направения от другия ответник отказ от наследство, тъй като за него няма вписан навременен отказ. Същият е подал декларация от 14.03.2009 г. до звено „Местни данъци и такси“, в който е декларирал придобит по наследство от наследодателката имот. В разрешение за строеж № ***., Заповед № 3/ 16.01.2015 г., конструктивно становище, скици към тях, протокол № 394 за трасиране, означаване и координиране, както скица към него, е видно, че към 2013 г. и 2014 г. като собственик и възложител е посочен В. А. в качеството на наследник на Д. А.. Отказът от наследство е извършен едва на 23.06.2021 г., след като този ответник с действията си вече е приел наследството, поради което същият се явява нищожен. Същият е извършен след започване на изпълнението и след вписване на възбраната, поради което се явява непротивопоставим на М. Г.. Представени са писмени доказателства. Претендират се разноски.

От ответника В. С. А. не е постъпил отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни 3 доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че ищецът, нейният баща С. А. и брат й В. А. са наследници на Д. А., бивш жител на гр. В., починала през 2008 г.

Страните не спорят и че с Решение № 11/27 от 22.06.1999 г., постановено от поземлена комисия А., на Д. А. е възстановена собствеността върху поземлен имот, представляващ нива от 3.328 дка, осма категория, местност ***, имот № *по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № *, имот № *, имот № *, имот № *и имот № *, а по скица представляващ поземлен имот с идентификатор * по КККР за гр. А., общ. А., обл.

В., одобрени със Заповед РД-18-96/15.01.2018 г. на изп. директор на АГКК.

Установи се по делото, че В. А. е подал декларация от 14.03.2009 г. до звено „Местни данъци и такси“, в която е декларирал придобит по наследство от наследодателката имот на ул. * № *. Ищецът оспорва подписа на брат си под тази декларация, но не съобразява, че тя е подадена от пълномощник, чийто подпис не е оспорен. В декларацията е посочено, че имотът е придобит по наследство, като В. А. е собственик на 1/3 от него. Към декларацията е приложен нотариален акт № *, том *от 24.05.1975 год., видно от който наследодателката на В. А. получава чрез договор за дарение от своя баща посочения в декларацията имот.

Представено е и удостоверение за наследници, описано в декларацията под № 000829/07.10.2008 год., както и пълномощно № 2182/05.03.2009 год., с което се легитимира подалата декларацията госпожа Н.. Нейната представителна власт не е оспорена по делото.

Съдът приема, че с това свое действие ответникът В. А. е приел с конклудентни действия наследството, останало след смъртта на майка му Д. А.. Както е известно от правната теория, наследството е съвкупност от права, задължения и фактически отношения и извършването на действие дори само по отношение на един от елементите му, води до извод за приемането му.

В разрешения за строеж № * , № * год., Заповед № 3/ 16.01.2015 г., конструктивно становище, скици към тях, протокол № 394 за трасиране, означаване и координиране, както скица към него, е видно, че към 2013 г. и 2014 г. като собственик и възложител е посочен В.

А. в качеството на наследник на Д. А., заедно с А. С. А. и С. А. А.. Следователно и към този момент никой от сънаследниците на ищеца не е имал намерение да се отказва от наследството на Д. А..

Няколко години по- късно, на 31.07.2017 год. А. А. и С. А. са вписали сключения с Г.

Д. Н. договор за аренда. Страните не спорят, че арендаторът е фактически съпружески съжител на ищцата. Безспорно това е действие на управление, но сключвайки договора, заедно със своя баща като арендодатели, това обстоятелство изключва намерението за своене.

Отказът от наследство е извършен едва на 23.06.2021 г., след като този ответник с действията си вече е приел наследството, поради което същият е нищожен. Извършен е след започване на изпълнението и след вписване на възбраната, поради което се явява 4 непротивопоставим на М. Г..

По отношение на твърдяната липса на идентичност между процесния имот и придобития от ответника М. Г. имот, вещото лице по приетата съдебно- техническа експертиза дава отговор, че такава е налице.

Разпитаният по делото свидетел на ищеца Г. Р. Г. установи, че от 2011- 2012 год. в имота са насадени орехови дървета, което се потвърждава и от вещото лице, че имотът е ограден и се обработва от ищеца и Г. Н., но той не установи намерение за своене у ищеца.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Ищецът претендира да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че тя е собственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот по давност. Предявеният установителен иск е допустим. Правната квалификация се извежда от обстоятелствената част на исковата молба, в която ищецът твърди, че първият ответник устно се е отказал от наследството, останало от общия им наследодател- твърдение, за което не бяха ангажирани доказателства, а и дори да беше така, то този отказ е недействителен поради неспазване на изискуемата се от закона форма. Твърденията за отказ, извършен както от бащата, така и от брата на ищеца /първия ответник/, бяха опровергани с приетите по делото писмени доказателства, обсъдени погоре.