Протокол № 1245 от 23.09.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1245 гр. Варна, 23.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова

Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20253100100380 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:43 часа се явиха:

Ищците К. Д. Р. и Р. К. Д., редовно уведомени в предходно съдебно заседание, не се явяват, представляват се от АДВ. Е. Д.-А., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Ответникът Р. Д. Д., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява лично, не се представлява.

ДОКЛАДВА молба вх. № 28878/09.09.2026 г. от адв. Ж. за даване ход на делото.

АДВ. Е. Д.-А.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Е. Д.-А.: Нямам към настоящия момент искания.

СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като свидетели водените лица в днешното съдебно заседание, поради което ОПРЕДЕЛИ:

1

ДОПУСКА до разпит като свидетели: И.И.И., С.К.В., К.А.Д. и Я.С.С. и вписва същите в списъка на лицата за призоваване.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността му, както следва:

И.И.И., ЕГН ********** на 60 години, български гражданин, женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.

СВИД. И.И.: Познавам ищците от 2010-11 г. Знам ресторанта откакто се познаваме с жена ми, тъй като те са роднини с К.. Това, което съм виждал е, че ресторантът се ползваше от Р. Д., К., преди да започне да пътува и Р. съм виждал там. Не съм виждал Р. постоянно там, защото и аз не съм ходил постоянно. Когато съм ходил съм виждал основно Р. и Д., понякога Р. и К. съм виждал да готви там. Не съм ходил много често в ресторанта, може би в месеца 2-3 пъти, но не винаги съм влизал. Спирал съм с колата да карам жена ми там или просто съм минавал оттам. По едно време имаха обедно меню и К. ходеше да готви. Тогава работеха всеки ден, както и когато имаше помени, но дали са работили всеки ден или са разнасяли храна не мога точно да кажа.

Понякога съм виждал затворен ресторанта, даже в един момент доста често работеха само събота и неделя и то като има помени. Това го знам от жена ми или от майката на жена ми, т.е. тъща ми.

Р. и Д. са родителите на К. и Р.. Доколкото знам Р. и Д. ползват ресторанта, като по презумпция после да го ползват децата, но не е коментирано. Не съм знаел чия собственост е ресторантът, доколкото съм виждал Р. и Д. там и К. и Р.. Имало е случаи Р. да стои в ресторанта до обяд, а после да си отива. Виждал съм Р. и да работи в ресторанта, имало е хора, които да обядват и от време на време е разнасял храна, К. също, но е имало и моменти, когато седи и гледа мач по телевизията. Доколкото знам те в един момент се скараха с К., защото тя ходи да прави обедно меню, Р. сервира и като дойде време за разплащане прибира парите и впоследствие разбрах, че той си ги взема за себе си и затова се влошиха отношенията им. Чувал съм К. и Р. да се оплакват за това. В един момент, не знам как се случиха нещата, но Р. спря да ходи там. Виждал съм Р. инцидентно, когато е вземал сметките на клиентите.

Не знам на какво основание Р. и Д. са ползвали ресторанта. Те и преди това са работили в сферата на търговията, след това вземат ресторанта и доколкото знам след това да остане за децата.

Към момента Р. и К. са си майка и дъщеря, а доколкото знам Р. нещо се е откъсна от тях, даже доколкото се оплакваше Р. последно, че беше блокирал телефоните на децата и нито си говорят, нито поддържат някаква връзка.

Състоянието на ресторанта е от времето на Т.Ж.. Аз не виждам да са влагани пари там за обзавеждане и интериор. За кухнята не мога да кажа. Аз този ресторант го помня още от преди те да станат собственици и това обзавеждане си беше оттогава.

2

АДВ. Е. Д.-А.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността му, както следва:

С.К.В., ЕГН ********** на 71 години, българска гражданка, вдовица, неосъждан, сестра на Р. Д. и леля на К. Р. и Р. Д., без дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.

СВИД. С.В.: Желая да свидетелствам.

Знам ресторанта от много години, още когато собственик беше „Корморан“. Знам, че банката взе ресторанта от „Корморан“ и след това го купиха сестра ми Р. и Д.. Не знам Р. да е участвал в придобиването на ресторанта. Не знам да е имало уговорки за ползването на ресторанта между сестра ми и децата. Реално го ползваха Р. и Д.. К. ходеше да помага, когато не е на кораба. Р. ходеше, когато имаха обедно меню да им помага. Не е ходил редовно. Знам, че имаха устна уговорка ресторантът да бъде на Р. и К.. Знам това от сестра ми. Не съм го чувала от К. и Р.. От сестра ми съм го чувала. С Р. не контактувам изобщо от много години, може би от 15-16 г. Той просто беше надменен и с нас не комуникираше.

Ресторантът работеше само когато имаше резервации и когато имаше помени, вечер не работеха. Когато имат резервации отваряха и в работните дни, а когато нямат не отваряха. Имаха обедно меню може би за около една година и тогава отваряха постоянно. Това беше може би преди около 4-5 години. Р. го виждах в ресторанта, когато имаха обедно меню. Той получаваше доходи от обедното меню. Виждала съм го на обяд там и да заминава и да получава доходи. Майка му и баща му му даваха пари от ресторанта. За наем не мога да кажа нищо, сестра ми е казвала, че имат договор, но до там.

Имотът се води на името на Р., а сестра ми и зет ми работеха там.

Навремето му го прехвърлиха, за да не им го вземат банките, и затова, когато „Корморан“ се разтури, имотът беше приписан на негово име, тъй като те бяха едни от собствениците. Имаха уговорка като престане банката да търси пари да прехвърли половината от ресторанта на сестра си. Чувала съм това от сестра ми Р.. От Р. не съм го чувала.

В момента нямат никакви отношения. Р. не контактува с майка си, баща си и сестра си. Знам, че Р. правеше опити да контактува с него, ходеше да го търси по игрищата миналата година, но той отказваше да контактува с нея.

Това беше миналата година, той е треньор по футбол. Когато Р. започна делата Р. искаше да говори с него да се разберат брат и сестра, за да няма дела.

Влизала съм в ресторанта, състоянието му е плачевно, просто е разруха.

Ресторантът в момента не работи.

АДВ. Е. Д.-А.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

3

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността му, както следва:

К.А.Д., ЕГН ********** на 47 години, български гражданин, женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.

СВИД. К.Д.: Познавам Р., а баща му съм го виждал два пъти. Преди няколко години се наложи да обжалваме заповедта на службата по кадастъра, тъй като в това заведение „Възрожденски кът“ беше започнала процедура по изменение на кадастралната карта, а Р. имаше нот. акт, който ми показа. С Р. се познаваме повече от 20 години покрай футбола. Наложи се да обжалваме тази заповед пред кадастъра и тогава се видях с баща му в заведението където ме разведе мен и вещото лице. Това беше може би 2022 г. или 2023 г. Делото беше административно. Не познавам майка му и сестра му, не съм ги виждал.

Доколкото си спомням нямаше хора в ресторанта, когато ходихме, беше през деня, масите си бяха подредени. От Р. знам, че там са се провеждали семейни събирания, работи си като малко, семейно ресторантче с площ около 380 – 390 кв. м, но когато ходих нямаше хора. Аз минавам оттам почти през ден, когато карам децата за училище и виждал, че ресторантът си стои заключен. Когато се срещнах в ресторанта с бащата на Р., масите не бяха заредени, но бяха сложени покривки, имаше прибори, но нямаше хора, вероятно е било подготвено за работа.

Наложи се да прегледам документите му за собственост, когато образувахме делото срещу службата по кадастър, от където знам, че имотът е бил закупен чрез публична продан от И. И., след което същият го прехвърля с нот. акт в полза на Р.. И. И. е треньор на ФК „Черно море“ и са приятели с Р..

Не сме обсъждали обстоятелствата по придобиването на имота, никога не е ставало на въпрос. На мен като адвокат ми трябваха само документите за собственост, за да видим дали сме прави и въобще има ли смисъл да подаваме жалба срещу тази заповед. Беше ми предоставен титул за собственост и нищо повече не сме обсъждали, нямали сме такива отношения. Аз го попитах да отидем на място да огледаме имота, но той каза, че не е в добри отношения с баща си, даде ми телефона да се свържа с него и с баща му се уговорихме да се видим в заведението. Р. не беше на тази среща.

Според мен родителите или баща му е стопанисвал. Според мен Р. не разбира от ресторантьорство, той си е футболен треньор от много години. Не сме говорили по темата дали ще се занимава с ресторанта или не, личното ми мнение е, че няма да се занимава. Не знам дали е получавал наем от ресторанта, такива неща не сме обсъждали. Каза ми, че има ипотека, че бил купил заведението, за да може родителите му да имат някакъв приход. Това са думи на Р., не съм присъствал на срещи между него и родителите му. Никога не е ставало на въпрос дали са имали някакви уговорки със сестра си или с родителите си, не съм го и питал. Тогава ме интересуваше само информацията по отношение на обжалването и не сме говорили за личните им неща. Аз не съм виждал никога нито майка му, нито сестра му.

Сутрин, когато минавам покрай ресторанта в 07:30 ч. виждам, че ресторантът е затворен. Вечер, когато прибирам децата от училище към 17:00 ч. – 17:30 ч., не мога да кажа дали вечерта е отворен. Говоря за последните 2-3 4 години. Аз лично не съм посещавал заведението.

Не знам какви са отношенията между Р., майка му и сестра му.

Доколкото си спомням, преди 2-3 години ми беше казвал, че е заведено дело, но аз му казах, че няма да вляза в тези семейни отношения, даже му казах, че и да си вземе исковата молба няма да я чета изобщо.

Когато ходихме с вещото лице в ресторанта Р. не беше с нас. Той ми даде телефона на баща си, аз се свързах с него, а Р. не е идвал в заведението.

Бащата на Р. ни разведе из заведението. Не знам дали Р. е имал достъп до заведението. През почивните дни по-рядко съм минавал покрай заведението и не мога да кажа дали е работело.

Р. ми е казвал, че правят в заведението семейни тържества и помени, но лично не съм виждал. Последните 20 години Р. се занимава с треньорство и не ми е споделял да е ходил да мие чинии или да им помага по някакъв начин в заведението. Не ми е казвал, не съм го и виждал, защото не съм посещавал заведението. Аз не мога да кажа от къде са доходите на Р.. Знам само, че има ипотечен кредит, а за други доходи не ми е споделял, а и не е моя работа да питам.

Аз съм разглеждал документите за собственост, когато възникна спора със съседите по изменение на кадастралната карта. Преди това нито съм виждал нот. актове, нито е ставало въпрос за собствеността, така че нямам наблюдения.

АДВ. Е. Д.-А.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността му, както следва:

Я.С.С., ЕГН ********** на 51 години, български гражданин, женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.

СВИД. Я.С.: Познавам Р. повече от 35 години, както и родителите му.

Знам ресторант „Възрожденски кът“, който се намира в кв. „Победа“. Аз му помогнах на времето при покупката на ресторанта, но не мога да се сетя коя година беше. Помогнах му с финансови средства и след това той си изтегли пари от банката. Не помня колко пари му дадох, но за него време си бяха много пари около 4-5000 лева. Не знам друг да му е давал пари. Не знам И. И. дали му е давал пари. Преди Р. фирма „Корморан“ беше собственик на ресторанта, която беше собственост на баща му. От Р. знам, че искаше да го купи и да го остави на родителите си, за да имат с какво да се прехранват. Той е нямал желание да се занимава с ресторанта, имаше си други приоритети.