Решение № 6200 от 05.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6200 гр. София, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20201110156298 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С исковата молба ищецът Е. М. Д., чрез адв. Р. И., е предявила против „...“ АД обективно съединени искове, както следва: за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4837,77 евро (съгласно направеното увеличение на иска – вж. л. 135 и л. 142 от делото), представляваща разликата между заплатена от нея възнаградителна лихва за предоставения й ипотечен кредит за периода 1.09.2016 г. – 10.11.2020 г. (включително) и действително дължимата възнаградителна лихва; за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1092,27 евро (съгласно направеното увеличение на иска – вж. л. 135 и л. 142 от делото), представляваща мораторна лихва върху сумата от 4837,77 евро (поради техническа грешка в молбата за изменение размера на исковете е вписана сумата от 4790,80 евро) за периода от 1.09.2016 г. до 10.11.2020 г. (включително); за осъждане на ответника да заплати на ищцата законната лихва върху главницата от 4 837,77 евро от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че на 10.10.2007 г. сключила с ответника договор за банков кредит № ..., по силата на който е предоставен банков кредит в размер на сумата от 43 000 евро за срок от 20 години, като същият следвало да бъде погасен до 17.10.2027 г. Кредитът бил предоставен при променлив лихвен процент, който е обусловен от стойността на пазарния индекс Euribor. Твърди, че впоследствие с решение на УС на ответника без нейно съгласие банката била променила методологията на изчисляване на годишния лихвен процент по вече отпуснати кредити чрез въвеждането на допълнителни начисления, наричани „премия“ и поради тази причина банката отказала по искане на ищцата да намали годишния лихвен процент по договора, поради падането на 1 стойността на пазарния индекс Euribor. В резултат на измененията формулата за изчисляване на ГЛП била: 1М Euribor + твърда надбавка + премия. Твърди се, че ищцата заплащала начислените от банката лихви по кредита, а впоследствие завела граждански дела срещу банката за осъждането на последната да заплати стойността на надвнесените суми за възнаградителна лихва. Били образувани гр. д. № 50786/2013 г. на СРС, 26 състав, по което било постановено решение, с което били уважени предявените от ищцата срещу банката искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на последната да заплати на ищцата сумата от 7 208,53 евро, представляваща разликата между заплатената от ищцата възнаградителна лихва в периода 17.12.2008 г. – 3.12.2013 г. и действително дължимата такава по договора за кредит и сумата от 672,88 евро – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 17.10.2010 г. до 3.12.2013 г., потвърдено с решение по гр.д. № 20206/2014 г. на СГС. Впоследствие по гр.д. № 59596/2016 г. на СРС, 26 състав, за което се твърди, че е влязло в сила, е осъдена банката да заплати на ищцата платените без основание суми за периода 4.12.2013 г. – 17.08.2016 г. Въпреки постановените съдебни решения, ищцата твърди, че продължава да заплаща месечна вноска, която не е съобразена с методологията за определяне на ГЛП, установена от съдебните решения – месечния Euribor + твърда надбавка.

Твърди се, че за периода 1.09.2016 г. – 10.11.2020 г. ищцата заплатила на ответника без основание сумата от 4 790,80 евро, като въпреки отправените покани до ответника, същата не била възстановена. Излагат се твърдения, че съгласно влязлото в сила решение по гр.д. № 50786/2013 г. чл. 11.1.3 от раздел II от договора за кредит е нищожна, като в тази връзка се излагат подробни съображения. Прави се искане ответникът да бъде осъден да заплати посочените по-горе суми, включително разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за нередовност на исковата молба, както и за нейната неоснователност. Твърди се, че ищцата не била посочила по какъв начин е формиран размерът на исковата претенция и не бил посочен конкретният размер на всяко отделно плащане, което според ищцата било надвнесено. Не било ясно дали основанието на иска е по чл. 55 или по чл. 79 ЗЗД. Твърди, че за процесния период олихвяването било извършено с договорения ГЛП в размер от 6,44%. Същият бил разбит на две части – базов лихвен процент и твърда надбавка. Към датата на подписване на договора едномесечният Euribor бил 4,405%, като посочването на тази стойност било безсмислено, ако тя нямало да бъде взета предвид при определяне и изчисляване на погасителния план. Другият компонент бил твърдата надбавка от 2,035%. Не се оспорва, че между страните е сключен процесният договор за кредит, както и че между страните са водени дела, по които са постановени посочените в исковата молба решения, както и решение по в.гр.д. № 3594/2019 г. на СГС. Прави се възражение за погасителна давност, като се твърди, че вземанията на ищцата се погасяват в тригодишен срок. Прави се искане да бъде постановено решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2

По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи; извършено плащане на исковите суми в полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване наличие на основание за получаване на платените от ищцата искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, включително клаузата по чл. 11.1.3 от договора за кредит.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че между ищцата и ... от една страна и ответникът от друга е сключен договор за банков кредит № ... от 10.10.2017 г., по силата на който на кредитополучателите е бил отпуснат банков кредит в размер от 43 000 евро; че между страните са водени гр. д. № 50786/2013 г. на СРС, 26 състав, както и гр.д. № № 59596/2016 г. на СРС, 26 състав.

По делото е представен договор за банков кредит № ... от 10.10.2017 г., подписан от ответника като кредитор и от Е. М. Д. и ... като кредитополучатели. Размерът на отпуснатия кредит е 43 000 евро. В т. 4 от договора фигурира годишен лихвен процент за съответния период на олихвяване, като в колони се сочи период на олихвяване, базисен лихвен процент по т.т. 10.3 и 10.4 от условията по кредити на физически лица, надбавка, като последните два компонента формират годишния лихвен процент.

Срещу т. 4.1.а от договора фигурира текст „по редовен дълг по т. 11.1.3 (за кредитите, изплащани чрез анюитетни (равни всеки месец) погасителни вноски ЛИХВЕН ПЛАН“, като в тази част от договора е вписана забележка „няма“ в колона 1.

Срещу т. 4.1.б от договора фигурира текст „по редовен дълг по т. 11.1.4 (за кредитите, изплащани чрез равни погасителни вноски за главницата) ЛИХВЕН ПЛАН“, като в тази част от договора е вписано, че периодът на олихвяване е от 17.11.2007 г. до 17.10.2027 г., базисния лихвен порцент по т.т.

10.3 и 10.4 от Условията по кредити на физически лица, определен съгласно т.

11.1.1 при подписване на договора, е 1 М Euribor – 4.405%, надбавката е в размер от 2,035%, а годишният лихвен процент по договора е 6,44%.

Съгласно т. 11.1 от условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № ... от 10.10.2007 г., за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на кредитора лихви, изчислявани при годишна база – 365/360 дни – за кредити, издължавани чрез намаляващи погасителни вноски и 360/360 дни – за кредити, издължавани чрез анюитетни (равни всеки месец) погасителни вноски, съответно дългът по заемната сметка се олихвява с годишен лихвен процент, формиран от базисен лихвен процент плюс надбавка, определени в размер по т. 4 за съответния период на олихвяване.

Съгласно т.11.1.1 от посочените условия, приложимия към съответния период на олихвяване от действието на този договор базисен лихвен процент по смисъла на т.11.1 за различните валути и различните кредитни продукти се определя от Управителния съвет на банката или оторизирани от него органи или лица, въз основа на конкретно посочения индекс, установен в т.т. 10.3 и 3

10.4 от условията на „...“ АД по кредитите на физическите лица.

Според т. 11.1.2 от условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № ... от 10.10.2007 г., съгласно установеното по-горе в т.11.1.1 с промяната на действащия към съответния период на олихвяване базисен лихвен процент, определен от управителния съвет на „...“ АД и/или оторизиран орган или лице, лихвените условия по раздел I, т. 4.1 до т. 4.5 от договора за кредит се считат за автоматично променени в съответствие с приетите изменения, които са задължителни за страните по договора за кредит, като кредиторът уведомява кредитополучателя за настъпилите промени.

Съгласно т. 11.1.3 от условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № ... от 10.10.2007 г., при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски (еднакви всеки месец, включващи главница и лихви към падежа на задължението за плащане на съответната анюитетна вноска) годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т. 4.1а и не се променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с един пункт. Кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент за дадения лихвен период по лихвения план по т. 4.1.а, определен съгласно предходната (т. 11.1.2) точка, съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при нарастване на базисния лихвен процент с повече от един пункт от размера, определен от кредитора в деня на сключването на договора или от размера му, формиран след промяна по реда на тази точка.

Съгласно т. 11.1.4 от посочените по-горе условия, при кредити, издължавани чрез намаляващи погасителни вноски (равни погасителни вноски за главницата), годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се определя в размера на базисния лихвен процент, действащ и прилаган от банката за периода на олихвяването, увеличен с надбавката за редовен дълг, установена в раздел I, т. 4.1, буква „б“, валидна за съответния договорен период по лихвения план. При промяна на базовия лихвен процент и считано от датата на влизането й в сила съгласно установеното в т. 10.3 от условията на „...“ АД по кредитите на физическите лица, годишният лихвен процент по кредита ще се счита за автоматично променен в съответствие с приетите изменения при запазване на размера на договорената надбавка за лихвения период по лихвения план.

Съгласно т. 10.3 от Условията по кредити на физически лица – Ипотечни кредити (л. 26 и сл. от делото) за съответния период на олихвяване се прилага утвърдения от управителния съвет на банката, съответно от оторизирани от него да го определят органи и/или служители на банката лихвен процент за кредити в съответната валута, като съгласно т. 10.3.2 за кредити в евро се прилага едномесечен EURIBOR.

Погасителен план към договор № ... е приложен по гр.д. № 59596/2016 г. на СРС (същото е приложено към настоящото дело по реда на ПАС). Видно от погасителния план, предвидено е кредитът да бъде погасяван на равни (анюитетни) месечни вноски за целия срок на договора. Същият погасителен план е представен и по гр.д. № 50786/2013 г. (л. 67 и сл.), приложено по настоящото дело по реда на ПАС.