Определение № 18412 от 18.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18412 гр. София, 18.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20261110108578 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба вх.№ 101873/31.03.2026 г. на Е. Н. Д., ЕГН **********, срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 90,00 евро – задължение за предоставени В и К услуги в периода м.07.2024 г. м.12.2024 г. за имот, находящ се в *******, представляващо част от задължение в общ размер на 365,67 евро, за която обща сума в полза на ответното дружество е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 184/2026 г. по описа на РС – Царево.

В исковата молба се навеждат твърдения, че в полза на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 184/2026 г. по описа на РС – Царево за сума в общ размер на 365,67 евро – главница за предоставени В и К услуги в имот, находящ се в *******, начислена за периода м.07.2024 г. – 02.12.2025 г. – препис от така издадената заповед по чл. 410 ГПК е приложен към ИМ. С исковата молба, подадена пред Софийски районен съд, се цели отричане със сила на пресъдено нещо на дължимостта на част от сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 184/2026 г. по описа на РС – Царево – за сумата от 90,00 евро, начислена за задължения за предоставени В и К услуги в периода м.07.2024 г. - м.12.2024 г., поради липса на реална доставка на В и К услуги на посочената стойност в посочения период и поради изтекла погасителна давност.

Във връзка със служебните си задължения да следи за допустимостта на производството, с разпореждане от 15.04.2026 г. съдът е изискал служебна справка от РС – Царево относно датата на връчване на препис от заповедта по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 184/2026 г. на длъжника Е. Н. Д., наличието на постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение срещу заповедта, както и препис от евентуално постъпилото възражение.

С писмо от 16.04.2026 г. РС – Царево е предоставило на СРС препис от съобщение за връчване на заповедта по чл. 410 ГПК – видно от което заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК на 20.03.2026 г., както и препис от депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение срещу заповедта по чл. 410 ГПК, с което се оспорва изцяло дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта.

При така събраните данни, СРС намира настоящото съдебно производство за недопустимо поради липса на правен интерес. Мотивите му за това са следните:

Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. След 1 подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако възражение не бъде депозирано в предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което предявеният от заявителя установителен иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила според изричната разпоредба на чл. 416 ГПК.

По въпроса допустим ли е отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от длъжника в заповедно производство, след подадено от същия възражение по чл. 414 ГПК, но преди предявяване на иска по чл. 422 ГПК от кредитора, е налице формирана актуална съдебна практика, която настоящият състав споделя. Съгласно приетото в Определение № 1706 от 20.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1371/2023 г., II т. о., ТК, Решение № 18 от 22.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2539/2024 г., II т. о., ТК, Определение № 278 от 19.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1811/2021 г., I т. о., ТК, и др., защитата на длъжника срещу издадена в заповедното производство заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и чл. 417 ГПК е предмет на специална правна уредба, съдържаща се в разпоредбите на чл. 413 и сл. ГПК.

Съгласно чл. 414, ал. 1 и ал. 2 ГПК (приложима редакция ДВ бр. 100/2019 г.), длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея, без да е необходимо обосноваване на възражението (освен в случаите по чл. 414а), в едномесечен срок от връчване на заповедта. При подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника заповедният съд указва на заявителя - кредитор, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението - чл. 415, ал. 1 и ал. 4 ГПК (приложима редакция ДВ бр. 100/2019 г.), за да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането. Ако кредиторът изпълни надлежно указанията на заповедния съд, по разпореждане на закона искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и неговото успешно провеждане има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение с последваща възможност за принудително реализиране на обективираното в съдържанието й парично вземане. Пропускът на кредитора да предяви положителния установителен иск по чл. 422 ГПК и да представи доказателства за това до изтичане на преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК е обвързано от процесуалния закон с неблагоприятни правни последици, посочени в чл.

415, ал. 5 ГПК - обезсилване на заповедта за изпълнение изцяло или частично, както и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист в случаите по чл. 418 ГПК. Уреденият в чл.

414 ГПК и чл. 415 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК специален процесуален ред, по който се развиват заповедното производство и разглежданото в трайната съдебна практика като негово продължение исково производство, образувано по повод на предявения от заявителя кредитор положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, изключва общия процесуален ред за защита на длъжника. При наличие на издадена и необезсилена заповед за изпълнение защитата на длъжника се осъществява чрез изрично предвидения в закона правен способ - подаване на възражение по чл. 414 ГПК, като длъжникът няма право на избор дали да подаде възражение срещу заповедта или да предяви против кредитора отрицателен установителен иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК, с който да оспори съществуването на обективираното в заповедта парично вземане.

Предвиденият в чл. 414 ГПК облекчен процесуален ред, при който защитата на длъжника се изчерпва с подаване на възражение (без изискване да бъде мотивирано) и като последица от възражението тежестта за установяване съществуването на вземането се прехвърля върху кредитора, а пропускът на кредитора да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК води до обезсилване на заповедта (и на изпълнителния лист по чл.

418 ГПК), лишава длъжника от правен интерес да оспорва съществуването на вземането чрез отрицателен установителен иск и да води самостоятелно исково производство, различно от производството по чл. 422, ал. 1 ГПК. Защитата на длъжника чрез отрицателен установителен иск, предявен във връзка с проведено заповедно производство, е допустима и възможна само след влизане в сила на заповедта за изпълнение при 2 предпоставките на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК. Ако въпреки липсата на правен интерес, длъжникът предяви в срока по чл. 414, ал. 4 ГПК отрицателен установителен иск, този иск ще е процесуално недопустим, но ще изпълни ролята на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, пораждащо правен интерес за кредитора да защити вземането си като предяви в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК специалния иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземането.

Следователно, съгласно формираната последователна актуална практика на ВКС предявяването на иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване недължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е недопустимо, поради липса на правен интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред за защита на длъжника, предвиден в чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК. Доколкото исковата молба, с която е сезиран СРС, касае именно хипотеза на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, при подадено в същия срок паралелно възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника-ищец в настоящия процес, настоящият съд намира, че предявеният пред него отрицателен установителен иск е недопустим и исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото – да бъде прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба вх. № 101873/31.03.2026 г. на Е. Н.

Д., ЕГН **********, срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните недължимостта на сумата в размер на 90,00 евро – задължение за предоставени В и К услуги в периода м.07.2024 г. - м.12.2024 г. за имот, находящ се в *******, представляващо част от задължение в общ размер на 365,67 евро, за която обща сума в полза на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 184/2026 г. по описа на РС – Царево, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищцовата страна.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3