Решение № 4 от 13.01.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Кюстендил, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

М. Ст. Танева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211500600457 по описа за 2021 година Производството е по въззивно, по реда на гл.21 от НПК и има за предмет проверка правилността на присъда №260045/02.06.2021 г., постановена по НОХД № 111/2020 г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС), с която подсъдимият И. С. П., със снета самоличност, е признат за виновен за извършено на ** престъпление по чл.130, ал.1 от НК,освободен е от наказателна отговорност, на осн.чл.78а от НК, и му е наложено административно наказание ГЛОБА 1000 лв., като на осн.чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.129, ал.1 от НК

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на Б. Е. Й. от с.р., обл.К. сумата от 3 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания в резултат на престъплението, дължима ведно със законната лихва, от датата на увреждането до плащането, като искът за разликата до 15 000 лв. е отхвърлен, като неоснователно завишен.

С присъдата подсъдимият е осъден и да заплати сторените по делото разноски в общ размер на 954.40 лв., от които: 600 лв.-на частния обвинител Б. Й., 250 лв.-на ДнРС и 134.40 лв.-на ОД на МВР-Кюстендил.

Недоволни от присъдата са останали всички страни по делото.

Прокурорът е протестирал оправдателната й наказателна част , с която подсъдимият е признат за невиновен по обвинението за престъпление по чл.129, ал.1 от НК. Счита се от прокурора, че незаконосъобразно съдът е приел, че подсъдимият не е причинил навяхване на лява коленна става и скъсване на менискус на пострадалия Й.. Твърди се, че такова нараняване на пострадалия е описано в СМЕ и е причинено по описания от пострадалия 1 начин-чрез събаряне на земята, които му показания са потвърдени и от показанията на св.

К. и св.К., дадени на досъд.п-во. Предвид на изложеното се заключава, че в хода на съдебното следствие е доказано по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е съборил пострадалия, при което се е получило описаното в СМЕ усукване, довело до навяхване на лява коленна става и скъсване на менискус, с което подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.129, ал.1 в сл.на ал.2, пр.2, алт.2 от НК, за което е обвинен.

Моли се за отмяна на протестираната част на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, за което му се наложи наказание.

Подсъдимият П., чрез защитника си адв.Г., е обжалвал присъдата, като незаконосъобразна, тъй като събраните доказателства не позволяват категоричен и безспорен извод за осъществяване от подсъдимия на изпълнителното деяние на престъплението, за което е признат за виновен. Прави се искане по чл.336, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, както и за отхвърляне на предявения граждански иск. Алтернативно се прави искане за намаляване размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на Й..

В допълнителна въззивна жалба от втория защитник на подсъдимия-адв.А. П., са развити пространни съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на присъдата, за явна несправедливост на наказанието и изключителна завишеност на обезщетението. Сочи се, че фактическите обстоятелства са неправилно установени, тъй като неправилно и без дължимия анализ е дадена вяра само на показанията на заинтересования пострадал и приятеля му К., като неаргументирано и неправилно са изключени обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите С., Д. и К., според които между подсъдимия и пострадалия е имало конфликт, спор, напрежение, размяна на обидни квалификации и ругатни, но не и размяна на удари, падане на земята и боричкане. Развити са и съображения за недопустимо признаване на подсъдимия за виновен по чл.130, ал.1 от НК, поради липса на такова фактическо и юридическо обвинение. Акцентира се и на това, че признавайки подсъдимия за престъпление, за което не е бил обвинен, съдът е ограничил правото на защита на подсъдимия.

Наведени са доводи и за незаконосъобразност на присъдата в гражданската й част, най-същественият от които е за недопустимо осъждане на подсъдимия по непредявен граждански иск, доколкото с предявения граждански иск е претендирано обезщетение на вреди, различни от обезщетените от съда с присъдата.

Моли се за отмяна на присъдата, оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на предявения граждански иск.

Частният обвинител и граждански ищец Б. Й., чрез адв.Д., е обжалвал наказателнооправдателната и гражданско-отхвърлителната част на присъдата. Направил е оплакване и е навел доводи за неправилност на присъдата, поради нейната процесуална и материална 2 незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на наказанието. Твърди се, че присъдата е постановена в нарушение на процесуалния закон, поради допуснати от ДнРС нарушения на процесуалните правила по чл.13, чл.14, чл.107, ал.5 и чл.304 от НПК.

Нарушението на материалния закон се твърди, че е налице, тъй като деянието на подсъдимия неправилно е квалифицирано като престъпление по чл.130, ал.1 от НК вместо като престъпление по чл. 129, ал.1 от НК. Смята се, че според събраните доказателства, подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен.

Като довод за явна несправедливост на наказанието се сочат неправилното оправдаване на подсъдимия по чл.129, ал.1 от НК, неправилното приложение на чл.78а и тълкуване и приложение на чл.54 от НК., както и на чл.45 и 52 от ЗЗД.

Заявени са четири алтернативни искания:1/ за отмяна на осъдителната присъда и прилагане на закон за по-тежко наказание , като подсъдимият бъде признат за виновен по чл.129 от НК и се уважи предявения граждански иск изцяло 2 / за отмяна на присъдата, на осн.чл.335, ал.2 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от др.състав на районния съд; 3/за изменение на присъдата чрез увеличаване на наказанието и на уважения размер на гражданския иск до пълния му претендиран размер, както и да се присъдят изцяло сторените по делото разноски пред ДнРС. Допълнителни съображения за основателност на доводите за неправилност на присъдата са развити в жалба-допълнение.

По време на въззивните съдебни прения са поддържани протеста и жалбите от подателите им, по съображенията изложени в същите, както и поради основателността им, според събраните доказателства от районния и окръжен съдилища.

Кюстендилски окръжен съд, след преценка на протеста и жалбите, доводите на страните и доказателствата, и след служебна проверка на присъдата в пределите на правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, намери присъдата за незаконосъобразна, като постановена при съществено нарушение на процесуалния закон, поради което подлежи на отмяна. Така прие КнОС предвид следните констатации: прие за установено следното:

Първоинстанционното производство по НОХД № 111/2020 г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС) е образувано по обвинителен акт, с който срещу подсъдимия И. С. П. е повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл.120, ал.1 от НК, изразило се в това, че на 28.08.2019 г. , около 02.30 ч1 в село р., община *** , на разклона за *** (чрез събаряне на земята) е причинил средна телесна повреда на Б. Е. Й., изразяваща се в НАВЯХВАНЕ НА ЛЯВА КОЛЕННА СТАВА с СКЪСВАНЕ НА МЕНИСКУС, вследствие на което е било затруднено движението на долния му ляв крайник за срок от 37 дни.

Според обстоятелствената част на обвинителния акт, подсъдимият е извършил това 3 престъпление, когато с пострадалия Й. се били „вкопчили един в друг, при което подсъдимият П. блъснал с ръце и повалил на земята пострадалия Й., а при повалянето на земята П. усукал левия крак на Й. вследствие на което му причинил навяхване на лява коленна става и скъсване на менискус.

С присъдата ДнРС признал подсъдимия П. ЗА ВИНОВЕН в това, че на ** около 02:30 часа в с. р., общ. *** на разклона за *** е причинил на Б. Е. Й. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в комоцио церебри, контузио торацис и охлузна рана на дясната предмишница, представляващо лека телесна повреда - престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, за което на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева, като на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 129, ал. 1 от НК.

ОСЪДИЛ И. С. П. да заплати на Б. Е. Й. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на горното престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата, като иска в частта до 15 000 лева отхвърля като неоснователно завишен. Осъдил го да плати и разноските по делото.

В разпоредително заседание съдът конституирал пострадалия Й. като частен обвинител и граждански ищец, и приел за разглеждане гражданския му иск срещу подсъдимия за сумата от 15 000 лв. –претендирана за обезщетяване на причинените от престъплението по чл.129, ал.1 от НК неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания

Присъдата постановил, след като провел съдебно следствие, по време на което докладвал делото и предоставил възможност по чл.276, ал.2 от НПК на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението, а на гражданския ищец-да изложи обстоятелствата, включени в предявения граждански иск.

Прокурорът е посочил, че са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл.129, ал.1 вр. с ал.2 от НК, за това, че на ** на посоченото в обв.акт място, възникнала свада между него и пострадалия, като е съборил последния на земята , с което му е причинил средна телесна повреда –посочената в обв.акт.

Адв.Д.-повереник на гр.ищец е заявил, че гражданския иск се основава на това, че в резултат на средната телесна повреда Й. е претърпял продължителни болки и страдания, оперативно лечение, с което са му причинени неим.вреди, които следва да бъдат обезщетени с предявения граждански иск ведно с лихвата.

Съдът в с.з. на 13.06.2020 г. е разпитал като свидетели пострадалия Й. (на който е прочел и показанията му от ДП), приятелят му, очевидец на случая- К., Д.С., Д. К. (на която е прочел и показанията от ДП), Д.С., Б. Д., сестрата на пострадалия В. Й.а –Н., която завела пострадалия на следващата сутрин на преглед в МБАЛ в гр.Дупница при св.д-р Н., който го прегледал и му издал медицинско свидетелство

4

В следващо с.з. е разпитал вещото лице д-р Г. и е приел заключението й от досъдебното п-во, без да конкретизира, което кое от двете и заключения от досъд.п-воосновното или допълнителното.

В с.з. от 21.04.21 г. провел разпит на подсъдимия, а в с.з. на 02.06.2021 г. и на д-р Н., на който прочел и показанията от ДП, назначил очна става между св.К. и подс.П., с определение обявил, че приема и присъединил събраните доказателства от ДП, прочита писмените и предявява материалите. Страните заявили, че са запознат с материалите, след което съдът заявил, че счита делото за изяснено от фактическа и правна страна и обявява съдебното следствие за приключено. Дал ход на съдебните прения, по време на които прокурорът прокурорът и адв.Д. са пледирали за осъдителна присъда по повдигнатото обвинение, обосновавайки искането си на показанията на част от свидетелите-очевидци Й., К. и отчасти на св.К.-тези от ДП, както и на СМЕ. Защитата -адв.Б. и адв.Г.-са развили съображения за оправдателна присъда, позовавайки се показанията на другата част от свидетелите-очевидци, според които пострадалия не е бит въпросната вечер и на въпросното място, както и на показанията на св.Й. (според които е бил ударен от св.Д. в ребрата от лявата страна и е паднал на земята, и двамата с И. започнали да го удрят), и на св.К., дадени на 20.06.2020 г. пред съда ( според които Д. ударил Б. и той паднал на земята от първия удар, който му нанесъл Д. в ребрата, като след удара Б. се строполил, подвили му се краката и се строполил…..), и на св.К., дадени пред съда. Молил е за оправдателна присъда и отхвърляне на граж.иск.