Решение № 215 от 14.03.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Бургас, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20222100500092 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 67/20.10.2021г., постановено от Районен съд – Малко Търново по гр. д. № 107/2021г. С това решение съдът е приел за установено, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ж. к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, ЕИК: 131001375, представлявано от Р И М - Т, има вземане към П. К. Ш., ЕГН: ********** от гр. М Т, ул.

*** № ** в размер на 4 386,20 лева, от които 3 362,44 лева – главница, представляваща неизплатено задължение по договор за потребителски кредит с фиксирана лихва от 01.12.2014г.; 1023,76 лева – мораторна лихва за периода от 03.02.2018г. до 02.02.2021г. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. С това решение, съдът е осъдил Ш. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД съдебни разноски за исковото производство в размер на 292,34 лева и разноски за заповедното производство в размер на 92,18 лева.

Подадена е въззивна жалба от П. К. Ш. против решение № 67/20.10.2021г.

Жалбоподателят твърди, че районният съд не се е произнесъл по всички негови възражения и оспорва решаващия извод за липса на изтекла погасителна давност. Според Ш., районният съд не е съобразил решението си с ТР № 8/02.04.2019г., постановено от ВКС по тълк. дело № 8/2017г.

Жалбоподателят иска от съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

В съдебно заседание въззивната страна не се явява и не се представлява.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Дружеството не се представлява в съдебно заседание.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, 1

Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

І. ФАКТИ:

Производството пред Районен съд – Малко Търново е образувано по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД П. К. Ш. с правно основание чл.422 от ГПК – за установяване дължимостта на следните суми: 3 362,44 лева – главница, представляваща неизплатено задължение по договор за потребителски кредит с фиксирана лихва от 01.12.2014г.; 1023,76 лева – мораторна лихва за периода от 03.02.2018г. до 02.02.2021г. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260012/03.02.2021г. от Районен съд – Малко Търново по ч. гр. д. № 17/2021г.

Ищецът твърди, че на 01.12.2014г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит с фиксирана лихва с „Обединена Българска Банка“ АД с размер на кредита 3 600 лева, годишна лихва в размер на 9,95% и ГПР в размер на 13,47%. Според ищеца, Ш. е направил няколко вноски за погасяване на кредита, след което е преустановил плащанията. Вземането на банката е прехвърлено на ищеца на 31.01.2018г., за което длъжникът е уведомен надлежно. Непогасеният остатък от кредита към 01.12.2015г. е 3 362,44 лева., а мораторната лихва към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 02.02.2021г. е 1 246,43 лева.

В отговор по чл.131 от ГПК П. К. Ш. оспорва исковете и прави възражение за нередовно осчетоводяване на дълга, за нищожност на договора за кредит на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 и 9а, т.10, т.11 и т.20 от ЗПК и за погасяване на вземанията по давност.

В хода на първоинстанционното производство е представен договор за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва от 01.12.2014г., от който се установява, че „ОББ“ АД е отпуснала на ответника кредит при лихвен процент в размер на 9,95%, ГПР в размер на 13,47%, срок за издължаване-60 месеца и анюитетна вноска в размер на 76,58 лева. По делото е приложен договор за прехвърляне на парични вземания, ведно с приложение № 1 и № 3, от които е видно, че на 31,01.2018г. кредитодателят „ОББ“ АД е прехвърлил вземането си на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Представено е и уведомление № 3426/09.07.2020г. до длъжника за извършената цесия.

По делото са приети извлечения от счетоводството на банката за салдото по кредита към 31.12.2015г. и заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението, което е прието без оспорване от страните в процеса, Ш. е усвоил напълно предоставения кредит в размер на 3 600 лева и в периода от 08.04.2015г. до 22.02.2016г. е погасил 237,56 лева от главницата, 147,44 лева – лихви и 32,65 лева – банкови такси. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, непогасената част от главницата е 3 362,44 лева, а мораторната лиха за периода от 03.02.2018г. до 02.02.2021г. е 1 023,67 лева.

Въз основа на събраните писмени доказателства, Районен съд – Малко Търново формира извод за основателност на иска. За да постанови този резултат, съдът приема, че вземането за главницата е установено и не е погасено по давност, която в конкретния случай започва да тече от 01.12.2019г. – датата, на която същото е станало изискуемо.

ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, 2 жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.

Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 67/20.10.2021г. е правилно в частта, в която е установено вземането за главница за периода от 03.02.2016г. до 02.02.2021г. и за мораторна лихва за периода от 03.02.2018г. до 02.02.2021г. . Този извод се налага по следните съображения:

Възражението на въззивната страна за нищожност на договора за потребителски кредит, е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – т.9. Според правилото на чл.11, ал.1, т.9, 9а, т.10, т.11 и т.20 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а; годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването и наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и ал.6, както и за размера на лихвения процент на ден. В конкретния случай от приложения по делото договор за потребителски кредит се установява, че същият съдържа реквизитите, посочени в цитираните императивни правни норми. Посочен е лихвеният процент, размерът на годишния процент на разходите, броят и размерът на анюитетните вноски, произведението от който дава общата сума на кредита. Посочен е и размерът на наказателната лихва, която се прилага при забава на плащането по главницата. При това положение, не са налице основанията за нищожност на договора, въведени в отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК и във въззивната жалба.

3

Възражението за погасяване на част от вземанията поради изтичане на общата погасителна давност за главницата, е основателно. Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 45/17.06.2020г., постановено по гр.д. № 237/2019г., началният момент на течението на давността се свързва с изискуемостта на съответната погасителна вноска и настъпва в различни моменти. Началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на съответната вноска. В конкретния случай, от заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че кредитът е усвоен на 02.12.2014г., а първата месечна вноска се дължи на 02.01.2015г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 02.02.2021г. При това положение, вземането на кредитора за погасителните вноски в периода от 02.01.2015г. до 02.02.2016г. се явява погасено, поради изтичане на общата 5-годишна давност. Общата стойност на това вземане възлиза на 995,54 лева и представлява произведение от 13 броя погасителни вноски и стойността на всяка една от тях – 76,58 лева. От тази стойност трябва да се приспаднат вноските, които длъжникът е платил в размер на 237,56 лева. Разликата от 757,98 лева се явява недължима. При тези данни, въззивната страна дължи главница в размер на 2 694,46 лева, представляваща разлика между общата стойност на главницата (3 362,44 лева) и стойността на вноските, погасени по давност (757,98 лева).

Вземането на кредитора за лихви се погасяване с изтичане на кратката 3-годишна давност. В конкретния случай заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 02.02.2021г., поради което вземането за мораторна лихва в периода от 02.01.2015г. до 02.2018г. е погасено по давност. Дължат се само лихвите, които са начислени върху погасителните вноски в периода от 03.02.2018г. до 02.02.2021г. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че лихвата за периода от 03.02.2018г. до 02.02.2021г. е в размер на 1 023,71 лева – толкова, колкото е установено с първоинстанционното решение.

По изложените съображения, жалбата на П.Ш. се явява основателна за вземане в размер на 757,98 лева, представляващо разлика между сбора на 13 броя погасителни вноски в периода от 02.01.2015г. до 02.02.2016г.(995,54 лева) и платените от него вноски (237,56 лева). В останалата част, жалбата е неоснователна.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 67/20.10.2021г., постановено от Районен съд – Малко Търново по гр. д. № 107/2021г. в частта, в която прието за установено, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ж. к. „Малинова Долина“, ул.

„Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, ЕИК: 131001375, представлявано от Р И М - Т, има вземане към П. К. Ш., ЕГН: ********** от гр. М Т, ул. *** № ** в размер на 757,98 лева, представляващо разлика между сбора на 13 броя погасителни вноски в периода от 02.01.2015г. до 02.02.2016г. (995,54 лева) и заплатените вноски (237,56 лева).

Разпечатката съдържа 43 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2af0e269-9ec8-4270-9926-4ef471bcb259