Решение № 4359 от 14.06.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София,14.06.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд,ІV-"А" въззивен състав, в открито заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №15211 по описа за

2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

С решение от 09.05.2017 г. по гр.д. №79417/15 г., СРС, ГО, 73 с-в ПРИЕМА

ЗА УСТАНОВЕНО ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът Е.В.М. с ЕГН ********** и адрес *** дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД, ***, следните суми:

- на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ - 114,02 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия в апартамент в гр.София, ж.к. *********за месец август 2013 г., ведно със законната лихва, считано от 15.7.2015г. до плащането на сумата; на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД - 19,94 лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ за периода 1.10.2013 - 26.6.2015 г.

ОСЪЖДА ответника Е.В.М., с посочените лични данни, да плати на ищеца „Т.С.” ЕАД, е посочените индивидуализиращи данни, на осн. чл.78, алЛ ГПК следните суми: 695,00 лв. за разноските по настоящото дело и 325,00 лв. - по заповедното ч.гр.д. №41433/15 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважените части от исковете.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника с мотиви, изложени в нея.Твърди,че е незаконосъобразно и необосновано.За процесния период не е ползвател на имота ;направил възражение за изтекла давност ,но съдът не го взел предвид ;вещото лице по СТЕ е посочило,че топлоснабденият имот е на трети етаж,а ответникът твърди,че е на първи етаж ;съдът не взел предвид ,че е оспорил заявлението за закриване на партида ;ССЕ не е обективна като е посочила ,че за процесния период са издавани изравнителни сметки,при положение ,че в сградата няма въведена система за дялово разпределение.

Моли да бъде отменено изцяло решението на СРС като се отхвърлят исковете. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемият не представя отговор на въззивната жалба .

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за претендираните суми. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. Ответникът оспорва исковете .

Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. То е допустимо като постановено по предявени от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.

Съобразно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта –в обжалваната част.По останалите въпроси,той е ограничен от посоченото в жалбата.

По възражението,че ответникът не е ползвател на имота ,тъй като се изнесъл от него на 06.07 .2012 г.съдът намира,че същото е неоснователно.Видно от Служебна бележка на Централно военно окръжие ,издадена от началник сектор“Жилища и общежития“ответникът със заявление от 02.09.2013 г. е изявил желание зе прекратяване на договора от 2007 г.,въз основа на който е бил настанен в процесното жилище.Заявлението приемат за едномесечно предизвестие ,т.е. към 2.10.2013 г. ответникът е с прекратени наемни права за процесното жилище.

За месец август 2013 г.,процесния период,му е начислявана само сума за ползвана топла вода.

В експертизата на вещото лице топлотехник е допусната техническа грешка като имотът е записан на трети етаж,а видно от останалите документи по делото ,абонатния номер ,става дума за апартамент на първи жилищен етаж.

В сградата няма договор с фирма за дялово разпределение.Общият топломер се отчита от ищеца.Извършените корекции са от ищеца,неправилно експретът счетоводител е записал,че ФДР изготвя изравнителни сметки,каквато фирма всъщност няма.

Възражението за давност не е основателно.Съобразно чл.111 б“в“ ГПК за периочините вземания давността е тригодишна .Заявлението е подадено на 15.07.2015 г. и всички задължения преди 15.07.2012 г.са погасени по давност,а исковата претенция е извън този период.

Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то ,като законосъобразно , следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

Р

Е

Ш

И:

ПОТВЪРЖДАВА решението от 09.05.2017 г. по гр.д.

№79417/15 г., СРС, ГО, 73 с-в

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.