Определение № 2032 от 27.04.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2032 гр. Варна, 27.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20263100500728 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. С. В., ЕГН **********, срещу Определение №1149/21.01.2026г. по гр. д. №10721/2025г. на ВРС, 48 състав, с което производството по това дело на ВРС е спряно до приключване на гр. д.

№8044/2023г. на ВРС, на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

Подадена е частна жалба и от „Вип билд“ ЕООД, ЕИК 148146329, срещу същото Определение №1149/21.01.2026г. по гр. д. №10721/2025г. на ВРС, с което производството по това дело на ВРС е спряно до приключване на гр. дело №8044/2023г. на ВРС, на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

В жалбата на В. В. се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Между настоящото дело и гр. д. №8044/2023г. на ВРС не е налице пълна идентичност, тъй като настоящият иск е отрицателен установителен, а искът по предходното по време дело – ревандикационен. По първото дело не е било направено и възражение за нищожност на договора за делба в полза на ответното дружество, а по настоящото дело такова възражение се прави. Искът по чл.108 от ЗС не е преюдициален спрямо този по чл.124 ГПК, а обратното. По същество се моли за отмяна на определението и връщане на делото на ВРС за продължаване на процесуалните действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна депозира отговор, с който излага становище за основателност на жалбата.

В жалбата на „Вип билд“ ЕООД се твърди, че определението на ВРС е 1 неправилно. Няма преюдициалност на делото по иска по чл.108 от ЗС спрямо отрицателния такъв чл.124 от ГПК. Предявеният по настоящото дело иск не е допустим, в която връзка се излагат подробни съображения. Моли се за отмяна на определението и връщане на делото на ВРС за продължаване на процесуалните действия. Отделно е отправено е и искане за прекратяване на исковото производство по делото.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна не депозира отговор.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбите за редовни и допустими, тъй като са подадени в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество жалбите са основателни по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по иск с правно основание чл.124 от ГПК на В. С. В. срещу „Вип билд“ ЕООД, за признаване за установено, че ответникът не е собственик на реална част от имот с идентификатор *** по актуални КК и КР на гр. Варна, защрихована с червени щрихи и заключена между точки А-Б-С-Д на скицата на л. 63 от делото на РС-Варна, с площ на реалната част от 419 кв. м., разположена в северната част на имота с идентификатор ***, при граници на реалната част: поземлени имоти с идентификатори ***; ***; *** и останалата част от ПИ с идентификатор *** по актуалните КК и КР на гр. Варна.

Искът е обоснован с твърдения за право на собственост на ищеца В. върху процесната реална част от ПИ №*** с площ на частта 419кв. м., въз основа на представения по делото договор за покупко-продажба от дата 03.11.2005г., евентуално „владение“, считано след 2009г., при липса на такива вещни права в ответника по делото.

От приетите на л.99-114 от делото на ВРС преписи от съдебни актове се установява, че са предявени и понастоящем висящи и искове на В. С. В. срещу „Вип Билд“ ЕООД, с правно основание чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС да бъде прието за установено, че ищецът е собственик на същата реално обособена част от 419 кв. м., повдигната в цвят /защрихована с червени линии/ на представената по делото скица /л.43 от гр. д. №8044/2023г. на ВРС/, която част е заключена между посочените точки А, Б, С и Д на скицата и която представлява част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, целият с площ 1251 кв. м., при граници на тази реална част: поземлен имот с идентификатор ***, ***, *** и останалата част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, по силата на договор за покупко-продажба от 03.11.2005г., евентуално по давност в периода 2009-2023г., като бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху реална част от процесния имот, както и ответникът да бъде осъден да премахне незаконно положената ограда от бетонни блокчета и закрепени в тях платна, представляващи метални решетки, заграждаща процесната реална част от имот с идентификатор ***, която пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имота.

2

По исковете по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС между същите страни, в същото им качество (ищец и ответник) и за същата реална част от ПИ №***, е образувано гр. дело №8044/2023г. на ВРС, като и двата иска са отхвърлени срешение от 08.08.2024г. на първоинстанционния съд.

С решение от 07.05.2025г. по в.гр.д. №2520/2024г. на ВОС е потвърдено изцяло решението на ВРС по гр. д. №8044/2023г. на ВРС. Срещу акта на ВОС е подадена касационна жалба, която към момента не е разгледана от ВКС.

С обжалваното определение ВРС е приел, че делото по иска по чл.108 от ЗС между същите страни относно същата реална част от имот е от значение за допустимостта на предявения отрицателен иск по чл.124 ГПК за същата част.

В мотивите по т.1 от ТР №1/09.07.2019г. на ОСТГК на ВКС и в тези по ТР №2/19.11.2014г. и ТР №8/07.05.2014г. по тълк. дело №8/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Обусловеността на делата се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. Връзката между двете делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която е конкретно съществуваща, безспорно установена и пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело, поради което не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Висящият спор от занчение за основателността или за допустимостта на по-късно заведеното дело задължава съда да преустанови процесуалните действия по него до финализиране на обуславящото дело.

Настоящият случай не е такъв, защото независимо дали искът по чл.108 от ЗС (по гр. д. №8044/2023г. на ВРС) между същите страни за същата реална част от имота бъде уважен или не, настоящият отрицателен установителен иск би бил недопустим. При уважаване на ревандикационния иск би било защитено в максимална степен правото на собственост на ищеца с установяване на неговата собственост спрямо ответника и с връщане на фактическата власт на правоимащия. Генерално при успешна ревандикация ищецът не може да води отрицателен иск за същия имот срещу същия ответник, при отсъствие на нови обстоятелства. Обратно – при отхвърляне на иска по чл.108 от ЗС би било отречено със СПН притежанието от ищеца на защитимото вещно материално право, обуславящо интереса му от настоящия иск. Съгласно ТР №8 от 27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС правен интерес от отрицателен установителен вещен иск е налице само при твърдяно защитимо материално право на ищеца, което неоснователно се оспорва от ответника, като интересът трябва да бъде доказан от ищеца. Независимо от известните колебания в практиката на ВКС при прилагане на ТР №8/2013г., еднозначно и безпротиворечиво е разбирането, че ако защитимите права на ищеца вече са били отречени със СПН и той не се позовава на ново придобивно основание, то за него е отречен, т.е. „недоказан“ правният интерес от отрицателния иск. В случая придобивното основание на В. В., на което той се позовава, е едно и 3 също и по двете дела –покупко-продажба от 03.11.2005г., евентуално давност („владение“) в периода след 2009г. до исковата молба, поради което и в хипотезата на отхвърляне на иска му по чл.108 от ЗС срещу „Вип билд“ ЕООД ищецът не би имал интерес от отрицателния установителен иск срещу ответника. Следователно крайният резултат от спора по чл.108 от ЗС не е от пряко значение за допустимостта на настоящия иск по чл.124, ал.1 от ГПК, както неправилно е приел ВРС, и респективно не може да е релевантен и за основателността на сегашния иск. Поради това не е налице преюдициалност между делата по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, която да налага допуснатото от първоинстанционния съд спиране.

Изложеното налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството.

Колкото до аргументите за не/допустимост към момента на предявения по делото отрицателен установителен иск – същите не могат да се разгледат в рамките на настоящото частно производство, тъй като са извън предметния му обхват – наличие или липса на основанието по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1149/21.01.2026г. по гр. дело №10721/2025г. на ВРС, 48 състав, с което производството по това дело на ВРС е спряно до приключване на гр. д. №8044/2023г. на ВРС, на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4