Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 190 от 28.05.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 201/2024
Вид
Решение № 190
Подписан
28.05.2024
В сила
08.07.2024
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 ал.1 · Семеен кодекс
  • чл.19 ал.1 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. П., 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500201 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №23 от 08.01.2024г. постановено по гр.д.№20235220102180 по описа на съда за 2023г., Е ДОПУСНАТО извършване на съдебна делба между Ж. Г. Ш., ЕГН ********** от гр. П., ул. „К. М. Л." №***, ет.*, М. В. М., ЕГН ********** от с. И., общ. П., ул. „Д." №*, Ж. В. Н., ЕГН ********** от с. М., общ. П., ул.

„П." №**, В. Ж. Н., ЕГН ********** от с. М., общ. П., ул. „П." №** и С. Ж.

С., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Г." №* на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *****.***.**** по КККР на с. И., общ. П., одобрени със Заповед № РД-18-245/13.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план: 588, кв. 40, парцел ХХП-588, при съседи: *****.***.****, *****.***.****, *****.***.****, *****.***.****, *****.***.****, с площ по кадастрална карта 829 кв.м., а по документ за собственост - 810 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), ведно с изградените в 1 същия: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.***.****.1 с площ по кадастрална карта 61 кв.м., а по документ за собственост 58 кв.м., и паянтова селскостопанска сграда (сайвант) с идентификатор *****.***.****.2 с площ по кадастрална карта 89 кв.м., а по документ за собственост 90 кв.м., при квоти: 10/16 идеални части за Ж. Г. Ш., 3/16 идеални части за М. В. М., 1/16 идеална част за Ж. В. Н., 1/16 идеална част за В. Ж. Н. и 1/16 идеална част за С. Ж. С..

Решението се обжалва с въззивна жалба, с вх.№3057 от 05.02.2024г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от съделителката М. В. М., с ЕГН********** от с.И., обл.П. чрез пълномощника си адв.П. Х. от АК-П., в частта с която делбеният съд е определил квотите на страните поради нарушаване на материалния закон. Твърди се, че районният съд е допуснал делбата при посочените в решението квоти като е пропуснал да забележи,че през 1974г. към момента на смъртта на Д. Г., бащата на наследодателя на страните В. И., който е притежавал имота в съпружеска имуществена общност с Н. Г.а, наследството на Д. върху ½ или 3/6 идеални части от имота е наследено от трите му деца Е., А. и В. И.и, / по1/6 за всеки, без участието на съпругата Н., която е запазила правото си на собственост върху другата половина /3/6/. Твърди се, че по времето, когато е починал Д. Г., е действала разпоредбата на чл.14 ал.7, изр. второ от СК, /в сила от 1968г., отм.1985г./, според която „когато преживелият съпруг наследява заедно с децата на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Счита, че районният съд не е приложил това правило като вместо това правило и в противоречие с цитирания закон, е приел, че съпругата на Д. Г.-Н., също е наследила част, равна на дела на всяко от трите деца и поради това е разделил притежаваното от Д. ½ ид.част на четири, /по ¼ от ½ или по 1/8 от целия имот за В., Е., А. и съпругата на Д. Н./ поради което е възникнала грешката в изчислението на квотите. Според жалбоподателят правилното пресмятане показвало, че притежаваната от Д. ½ идеална част в съпружеска имуществена общност /СИО/, между Д. и Н. Г.и, е наследена в три равни части от дъщерите му А. и Е., и сина В. И.,/общия наследодател на страните/, в делбения процес, а другата ½ ид.ч. е била собственост на майката им Н. Г.а. Допълва, че при съдебната делба-спогодба от 1979г. В. И.а е придобил по възмезден начин 5/6 идеални части от същия имот, които до одобряването на тази спогодба са били притежание на майка 2 му 3/6 д.ч. и неговите две сестри /по 1/6 ид.ч./, като останалата 1/6 идеална част от същия имот е била придобита от В. И. още през 1974г. по наследство от покойния му баща Д. Г., бивш собственик на имота съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №86, том III,дело №1159/1973г. на РС-П./, описан като приложение към представения с исковата молба констативен нотариален акт /КНА/ №153, том IV, дело №1556/1979г. Твърди се, че СИО между наследодателя В. И. и втората му съпруга З. И.а, майка на ищеца Ш., се простира не върху целия имот, а върху изкупените от В. И. при съдебната делба-спогодба от 1979г. 5/6 идеални части. Жалбоподателят сочи, че в случая верните изчисления на квотите посочени в отговора на исковата молба са -за ищеца Ж. Ш.-66/108 ид.ч; за ответницата М. М.-21/108 идеални части; за Ж. В. Н., за В. Ж. Н. и за С. Ж.

С.-по 7/108 идеални части. Моли да се отмени решението в обжалваната му част по отношение на квотите в делбата и се допусне извършването на делба между страните по квотите посочени в жалбата.

Няма постъпили отговори от насрещните по спора страни в делбеното производство. В съдебно заседание ищецът Ж. Г. Ш. чрез пълномощника си адв. Л. К. оспорва жалбата и моли да не се уважава.

Няма ангажирани доказателства пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на съделителката М. В. М. от с.И., обл.П., с в.№3057 от 05.02.2024г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е делбено и се развива във фазата по допускането на делбата.

В исковата си молба с вх.№14467 от 15.06.2023г., /по регистъра на РСП./, подадена против ответниците М. В. М., с ЕГН-********** от с.И., обл.П., Ж. В. Н., с ЕГН-********** от с.М., обл.П., В. Ж. Н., ЕГН-********** от с.М., обл.П., и С. Ж. С., ЕГН-********** от гр.П., ул.“Г." №*, ищецът Ж. Г.

Ш., ЕГН-********** от гр.П., ул.“К. М. Л." №***, ет.*, чрез пълномощника си адв.Л. К. от АК-П., твърди, че страните по делото са единствени законни наследници на В. Д. И., бивш жител на с.И., обл.П., починал на **.**.****г.

3

Приживе наследодателят имал две деца-М. В. М. и Ц. В. Н.а, преди да се ожени за З. И. И.а, която имала дете от предишен брак. След смъртта на В.

Д. И., останали наследници-съпругата му З. И. И.а и двете му дъщери М. В.

М. и Ц. В. Н.а. Твърди се още, че съпругата на наследодателя В. И., починала на **.**.****г., е оставила за наследник сина си от предишен брак ищеца Ж.

Ш.. Твърди се още, че втората дъщеря на В. Д. И. е починала на **.**.****г. и е оставила наследници съпруг Ж. В. Н., син В. Ж. Н. и дъщеря С. Ж. С..

Ищецът Ж. Ш. поддържа, че приживе наследодателят В. Д. И. в режим на съпружеска имуществена общност със съпругата си З. И. И.а са придобили дворно място от 810кв.м., а по действащата кадастрална карта /КК/ от 829 кв.м., представляващо поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *****.***.**** по КККР, по одобрената със заповед №РД-18-245 от 13.07.2020г. на ИД на АГКК кадастрална карта за с.И., общ.П., ведно с еднофамилна жилищна сграда-къща от 58кв.м., а по КК от 61кв.м. с кадастрален номер *****.***.****.1, ведно с паянтова селскостопанска сграда /сайвант/ от 90кв.м., а по КК от 89кв.м., с кадастрален номер *****.***.****.2. Твърди се, че съсобствеността между страните по делото е възникнала по наследяване, като ищецът като законен наследник на майка си, е придобил 4/6 ид. части от делбения имот, ответницата М. В. М. е придобила 1/6 ид.ч. и 1/6ид.ч. за другата дъщеря Ц. В. Н.а, наследена от останалите ответници Ж. В. Н.преживял съпруг, В. Ж. Н.-син и С. Ж. С. -дъщеря, или всеки от тримата по 1/18ид.ч. Твърди се, че съделителите не могат да постигнат съгласие за делба на съсобствеността си. Моли ищецът да се допусне делба по отношение на процесния ПИ с идентификатор *****.***.****, ведно с изградените в него къща с кадастрален номер *****.***.****.1 ведно с паянтовата селскостопанска сграда с кадастрален номер *****.***.****.2, при дялове-4/6 ид.ч. за съделителя Ж. Г. Ш., 1/6 ид.част за съделителката М. В. М.; 1/8ид.ч. за съделителя Ж. В. Н., 1/8 ид.ч. за съделителя В. Ж. Н. и 1/18 ид.ч. за съделителя С. Ж. С..

В срока по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците по иска за делба.

В отговора си, с в вх.№19123 от 09.08.2023г. /л.25/ ответницата М. В.

М. чрез пълномощника си адв.Пл. Х. излага доводи, че ищецът е инициирал исково производство без да отправи предложение на ответницата за преговори за доброволна делба. Признава се факта, че описаният в исковата 4 молба ПИ *****.***.**** по КККР на с.И., обл. П., /бивш парцел XXII-588 в кв.40 по плана на с.И./, с площ 829кв.м.,ведно с построените в него жилищна еднофамилна сграда с идентификатор *****.***.****.1, с площ от 61кв.м., и селскостопанска сграда с идентификатор *****.***.****.2, с площ от 89кв.м., действително са сънаследствени между страните, но не и при посочените от ищеца квоти. Акцентира се, че СИО между наследодателя В. И. и втората му съпруга З. И.а, /майка на ищеца Ш./ се простира не върху целия имот, а върху изкупените от В. И. при съдебната делба-спогодба от 1979г. 5/6 идеални части от същия имот, които до одобряването на тази спогодба са били притежавани от майката и сестрите на В. И.. Допълва, че останалата 1/6ид.част от делбените имоти е придобита от В. Д. И. по наследство от баща си Д. И. Г., бивш собственик на имота съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №86, том III,дело №1159/1973г. на Районен съд П., като се акцентира на доказателствата представени с ИМ, включително и удостоверение за наследници на Д. Г.. Предвид изложеното ответницата М. М. счита, че делбата следва да се допусне при следните дялове- за ищеца Ж. Ш.-66/108ид.ч.; за ответницата М. М. 21/108 ид.ч.; за Ж. В. Н.-7/108 ид.ч.; за В. Ж. Н.-7/108ид.ч.; за С. Ж. С.-7/108ид.ч. Излага се и довод, че ако пряката наследодателка на ищеца е починала преди съпруга си, а не след него /четири дни-удостоверение за н-ци №98 от 14.06.2023г./, тогава дяловете биха се разпределили по друг начин. Тази ответница поддържа, че следва да се допусне делба при квотите така както са посочени в отговора й на исковата молба. Оспорено е удостоверението за наследници на В. И., представено с исковата молба, с вх.№98 от 14.06.2023г. на Община П. относно датата на смъртта на З. И.а, починала на **.**.****г.,като е поискано да се представи акта за смърт на лицето. От останалите трима ответници- Ж. В. Н., В. Ж. Н. и С. Ж. С. /л.30/, е постъпил общ писмен отговор на исковата молба /вх.№19173 от 10.08.2023г.-л.30/, в който същите заявяват, че не оспорват твърдението на ищеца, че тримата притежават от по 1/18 ид.ч. от ПИ и постройките в него, като молят да се допусне съдебна делба съобразно притежаваните от съделителите права.

По повод оспорването на удостоверението за наследници относно вписаната дата на смъртта на З. И.а, е представен заверено фотокопие на оригинала на акта за смърт №**** от **.**.****г. съставен от Кметство с.Х., община П., обл.П., от длъжностното лице по гражданско състояние А. З. А., 5 на З. И. И.а, като в него е записано, че датата на смъртта е **.**.****г. в 01.05ч. в дома, като починалото лице - вдовица е на 82г. възраст. Записано е още, че като документ удостоверяващ смъртта й е записано съобщение за смърт №55 от **.**.****г., издадено от НМП-ОПЛ-ДКЦ “Х.“-д-р М. Б.-З., докато към ИМ е приложено удостоверение за наследници на В. Д. И., ЕГН**********, издаден от община П., в който е вписана дата на смъртта на В.

И.-**.**.****г., за което е съставен акт за смърт №**** от **.**.****г. от Кметство с.И., обл.П. и е отразено, че преживялата го съпруга З. И. И.а е починала на **.**.****г., като е оставила единствен наследник-син Ж. Г. Ш..

Налице е пълно съответствие между двата официални удостоверителни документа, според които З. И. И.а е преживяла съпруга на починалия преди нея съпруг В. Д. И., като само 4дни по-късно след неговата смърт, съпругата му и тя починала /**.**.****г./.