Решение № 6035 от 03.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6035 гр. София, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: .......................... при участието на секретаря .................... като разгледа докладваното от .......................... Гражданско дело № 20221110100698 по описа за 2022 година иск на застраховател, който е платил на застрахования застрахователното обезщетение и е встъпил в правата му срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка ...................“ с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Ищецът ........................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в ........................ чрез пълномощницата адвокат В. П. Д. твърди против ответника ................... че на .................... настъпило пътнотранспортно произшествие, при което били нанесени щети на автомобил, застрахован от ищеца.

Ищецът твърди още, че изплатил на собственицата на повредения автомобил сумата от 1 403.10 лева застрахователно обезщетение, като направил и 15.00 лева ликвидационни разноски, след което встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното.

Ищецът поддържа, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие автомобилът, управляван от причинителя на вредата, бил застрахован със задължителна застраховка ...................“ на автомобилистите при ответника. Последният обаче не платил на ищеца претендираните общо 1 418.10 лева.

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца следните суми:

1 418.10 лева застрахователно обезщетение;

91.40 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от ....................... година включително;

1 законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на ................... до окончателното плащане; направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска, включително по размер. Оспорва сключването на застрахователния договор между собственицата на лек автомобил .......................... и ищеца.

Поддържа, че настъпилите повреди не са покрит застрахователен риск. Оспорва настъпването на пътнотранспортно произшествие по начина, описан в исковата молба и по вина на лицето, посочено от ищеца, както и причинно-следствената връзка между процесното произшествие и настъпилите вреди. Твърди, че водачката на застрахования от ищеца автомобил не осигурила достатъчно разстояние при разминаването. Не оспорва, че ищецът изплатил обезщетение в размер, посочен в исковата молба, нито, че автомобилът, управляван от причинителя на вредата по време на пътнотранспортното произшествие, е бил застрахован със ................... на автомобилистите“.

Ответникът обаче поддържа, че ищецът платил обезщетение в завишен размер.

2. СЛЕД ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОВОДИТЕ НА

СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА

ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на застраховката „Каско“:

На 13. VII. 2020 година ищцовото застрахователно дружество и ............ с ЕГН**********, живееща в ........................, сключват автомобилна застраховка ..................... година. За горното явства застрахователна полица №...................., представена по делото с исковата молба.

2. По сключването на задължителната застраховка ................... на автомобилистите“:

Според справка в електронната страница на ................... година за лек автомобил .................... бил сключен застрахователен договор ...................“ с ответника. Договорът е сключен за срок от .......................... година.

3. По настъпването на пътнотранспортното произшествие:

.................... свидетелят В. Д. Г. с ЕГН...................... по ул. ................... Улицата е двупосочна, но в лентата, по която се движи свидетеля, са паркирани автомобили. Срещу него свидетелката М.

С. П. с ЕГН**********, живееща в ........................, управлява лек автомобил .........................., собственост на ............ с ЕГН**********, живееща на същия адрес, с посока на движение към бул.

................. Свидетелката достига до мястото на пътя, където възможността за движение е ограничена поради паркираните автомобили и продължава движението си напред, тъй като лентата, в която се движи, е свободна. Свидетелят обаче решава също да премине и така принуждава свидетелката да се отклони от треакторията си на движение и да продължи върху тротоара. Автомобилите се разминават, като при разминаването свидетелят навлиза в лентата за насрещно движение без да пропусне движещия се по нея лек автомобил ........................... Така отнема предимството на свидетелката, предизвиква сблъсък между моторните превозни средства и виновно причинява пътно-транспортно произшествие.

Съдът установява обстоятелствата от представеното от свидетелката обяснение пред застрахователя, от събраните по делото гласни доказателства, както и от заключението на съдебнотехническата експертиза. Съдът предпочита показанията на свидетелката за настъпването на произшествието, тъй като показанията на свидетеля са вътрешно противоречиви и недостоверни.

Свидетелят заявява в показанията си, че в лентата, в която се движел, били паркирани автомобили.

2

Същевременно заявява, че сблъсъкът настъпил в същата лента. За да настъпи съприкосновението в пътната лента, в която се е движел свидетелят, е необходимо свидетелката да се е отклонила от треакторията си на движение на ляво и да навлезе в лентата за насрещно движение. От доказателствата по делото се установява обратното – свидетелката се е отклонила на дясно, към тротоара, както твърди и самият свидетел. Освен това, свидетелят не би могъл да се движи в собствената си пътна лента, защото сам заявява в показанията си, че в нея са били паркирани автомобили. Самият свидетел твърди също, че видял стеснението на пътя, но разчитал на „толерантността“ на свидетелката, т. е че тя няма да се възползва от правото си да премине първа.

Показанията на свидетелката са подкрепени и от заключението на съдебно-техническата експертиза, според което именно свидетелят е бил в състояние да предотврати произшествието като осигури безопасно странично разминаване или навлезе в съществуващото от неговата страна уширение на пътя.

4. По изплащането на застрахователното обезщетение:

На 30. III. 2021 година ищецът изплаща на автосервиза, извършил ремонта на застрахованото моторно превозно средство, сумата от 1 403.10 лева. За горното обстоятелство явства представен по делото с исковата молба извлечение от банкова сметка.

На 19. IV. 2021 година ищецът изпраща на ответника писмо с изходящ №................, с което заявява за възстановяване общо четиридесет и три регресни щети, включително процесната в размер на 1 418.10 лева. На ответника е изпратена и регресна претенция. Писмото и регресната претенция са представени по делото.

5. Данни, почерпани от експертното заключение:

По делото е допусната автотехническа експертиза, чието заключение е представено в съда на 20. Х. 2023 година от вещото лице инженер Й. Д. Й., живеещ в .................... Видно от заключението, всички увреждания по лек автомобил .........................., отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на пътно-транспортното произшествие, възлиза на 2 109.30 лева.

3. С ОГЛЕД НА ГОРНОТО ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ:

1. По иска за главницата:

Съгласно чл. 411 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер, суброгационно право.

В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалата и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалата, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. Следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта, тъй като застрахователят встъпва в онези права, които обезщетената от него пострадала има срещу делинквента, съответно срещу неговия застраховател, а пострадалата има права по отношение на увредителя, само ако са 3 осъществени елементите от фактическия състав на деликта: противоправно поведение на водача на застрахованото от ответника моторно превозно средство; увреждане на застрахованото от ищеца моторно превозно средство; причинна връзка между противоправното поведение и увреждането; вина на деликвента, като в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното.

В тежест на доказване на ищеца следователно са причинната връзка на застрахователното събитие с вредоносния резултат, наличието на валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността на деликвента за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вида и размера на претърпените вреди.

В настоящото производство по безспорен начин се установи, че причинителят на вредата е нарушил правилата за движение, по-точно тези от тях, установени с нормата на чл. 44, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. Според посочената разпоредба водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства, ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение. Според непротиворечивите в тази си част свидетелски показания, заета е била лентата на водача на застрахования от ответника автомобил.

Вследствие на нарушението на правилата за движение същият допуска пътнотранспортно произшествие на 09. I. 2021 година. В резултат на това противоправно поведение причинява имуществени вреди на собственицата на лек автомобил ........................... Вината се предполага до доказване на противното по силата на чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

Противното по настоящото дело не се установи, следователно законовата презумпция остана необорена.

Установи се и причинната връзка между деянието и вредите, в това число и посредством заключението на вещото лице.

Собственицата на посочения лек автомобил имала валидна застраховка ................... при ищеца, който платил обезщетение за причинените от делинквента вреди. Горното се установява от представените от ищеца писмени доказателства, като размера на вредите се установява и от експертното заключение. Съдът приема, че размерът на вредите възлиза на сумата от 2 109.30 лева.

Тази средна стойност е определена от вещото лице въз основа на средните пазарни цени.

Страните не спорят относно наличието на валидна застраховка ...................“ на автомобилистите между собственика на автомобила, управляван от причинителя на вредата, и ответника.

Спорен между страните е въпросът за сумата, която ищецът следвало да заплати и чието връщане съответно има право да иска от ответника. Ищецът поддържа, че му се дължи връщане на 1 403.10 лева, тъй като заплатил застрахователно обезщетение в такъв размер. Ответникът поддържа, че на възстановяване подлежат действително претърпените вреди, чийто размер определя като по-нисък.

Съобразно чл. 411 от Кодекса за застраховането, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка ...................“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка ...................“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени 4 за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по ...................“. Действително, законодателят е използвал израза „платено обезщетение“. Съдът намира обаче, че горното не задължава застрахователят на причинителя на вредата да заплати обезщетение в какъвто и да е размер, посочен от застрахователя на пострадалия. С договора за застраховка ...................“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди (чл. 223, ал. 1, изречение I, във връзка с чл. 257, ал. 1 от отменения Кодекс за застраховането). Правилото е конкретизирано с разпоредбата на чл. 273, ал. 2, предложение II от същия кодекс – при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.