Определение № 1500 от 09.06.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1500 гр. Бургас, 09.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500863 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1,т.1 от ГПК, образувано по частната жалба на „Съни хил мениджънт“ЕООД ЕИК 205591324 със седалище и адрес на управление :гр.Бургас ,ул.“Рилска „ № 1,представлявано от управителя Ехуд Гат, чрез адв. Д.Илиева от ПАК, със съдебен адрес: гр.Пловдив против определение № 2373/23.04.25г. по гр.д. №7339/24 по описа на РС-Бургас, с което исковата молба по делото е върната , а производството поделото – прекратено на осн.чл. 129 ал. 2 вр. чл. 128 т.2 и чл. 72 ал. 2 ГПК .

В жалбата горното определение се сочи за незаконосъобразно и неправилно. Оспорва се като неверен изводът на първата инстанция, че по делото са предявени 40 бр. кумулативно съединени отделни искове и е дължима държавна такса за всеки поотделно ,като общо е изчислена държавна такса в размер на 2000 лв. Твърди, че се касае за един иск ,с едно правно основание ,между едни и същи лица ,произтичащ от един и същ юридически факт ,като наличието на множество направени разходи в процесния период е ирелевантно за определяне броя на исковете ,доколкото претенцията е обща и Проверката на БОС по чл.275 от ГПК сочи частната жалба за редовна, подадена в рамките на визирания в закона процесуален преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд.

Разгледана по същество съдът счита същата за основателна , като 1 съображенията на съда за това са следните:

Производството по делото е било образувано по повод предявения от частния жалбоподател „Съни хил мениджънт „ЕООД иск срещу ответника –Ц. Ц. М. от гр. *** с правно основание чл. 59 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 902,90 лв. – представляваща направени от ищеца разходи за период от 01.12.2022 г. до 30.06.2024 г. за поддръжка и управление на общите части на жилищен комплекс“Съни хил“,находящ се в гр. Бургас,ж.к.“Меден Рудник“,,като ищецът е твърдял ,че в този период е предоставял услуги за поддръжка на общите части на сградата и комплекса ,като е направил разходи ,с които е обеднял , а съответно –ответникът е спестил тези разходи.

По указания на съда така направените разходи са били детайлизирани по пера и съдът е приел ,че става дума за предявени 40 отделни кумулативно съединени искови претенции /за разноски по всяка услуга по перата /,като е определил заплащане на държавна такса в размер на 2000 лв. – за всички съединени искове /въпреки възраженията на ищеца с нарочна писмена молба/.Тъй като така определената държавна такса не е внесена в указания от съда срок , исковата молба е върната на ищеца с атакуваното определение и делото е прекратено .

Настоящият съдебен състав счита определението за неправилно .

Във връзка с поставения процесуалноправен въпрос следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК държавната такса се определя върху имуществения интерес от водене на делото независимо от броя на предявените искове и от начина на съединяването им. Ако по делото се претендира едно благо - таксата е една, колкото и да са основанията, от които това благо се извежда и колкото и да са лицата, които го претендират, или от които това благо се претендира при наличие на общност на основанието.Следва да се посочи и че, както изрично е изтъкнато във всяка една от трите алинеи на чл. 72 от ГПК, тези разпоредби са приложими само, когато множеството обективно и/или субективно съединени искове са предявени с една искова молба. Поначало това са хипотезите на първоначално обективно (чл. 210 от ГПК) и първоначално субективно (чл. 215 от ГПК) съединяване на искове, както и комбинацията между тях - едновременно обективно и субективно съединяване на искове, предявени с първоначалната искова молба по делото. При последващо съединяване на искове, което е 2 допустимо само в изрично посочените от процесуалния закон случаи (чл. 211 насрещен иск, чл. 212 - инцидентен установителен иск, чл. 213 - съединяване на дела за общо разглеждане в едно производство, чл. 225 - главно встъпване, чл. 219, ал. 3 - обратен иск срещу трето привлечено лице по делото), разпоредбите на чл. 72 от ГПК намират приложение по отношение само на исковете, предявени със съответната искова молба (например - по отношение на обективно кумулативно или евентуално съединените помежду им искове, предявени с насрещната искова молба на ответника срещу ищеца; или по отношение на исковете на главно встъпилото лице и пр.), без да се държи сметка за вида на тяхното съединяване с вече предявените искове с първоначалната искова молба по делото.В хипотезата на чл. 72 ал. 2 ГПК всеки от обективно съединените искове има различен предмет /различна претенция, основана на различни фактически твърдения и с различна правна квалификация/ и по всеки от тези искове съдът дължи самостоятелно произнасяне, като изводите на съда досежно основателността на всяка от претенциите могат да бъдат различни. Цената на всеки един от тези искове се определя поотделно и за всеки един от тях с събира държавна такса съгласно чл. 72 ГПК. Преценката за обжалваемостта на въззивното решение се извършва поотделно за всеки един от обективно съединените искове и след като всеки един от тях е с цена под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер, следва да се приеме, че касационното обжалване е недопустимо.

В случая обаче основната претенция е за заплащане на разходи ,които ищецът е направил през сочения от него период за поддръжка и управление на общите части на сградата и комплекса,в които ответницата има собствен имот ,с които разходи се твърди ,че ответницата се е обогатила за сметка на ищеца .Става дума за едни и същи страни ,за един и същ юридически факт и за един и същ материален интерес / а не за различни ,както е приел районният съд /,както и за едно и също правно основание.Фактът ,че разходите са за направени множество и различни видове услуги /които са били уточнени по пера от ищеца по искане на съда / е ирелевантен за общия имуществен интерес / общото блага / ,който се претендира с исковата молба,поради което в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 72 ал. 1 ГПК – според която за предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху 3 защитавания интерес независимо от броя на ответниците,още повече ,че тук става дума и за един ответник.

Ето защо ,като е указал на ищеца да заплати държавна такса върху предявените искове в размер на 2000 лв. /изчислена поотделно за всяко перо от твърдяните услуги ,извършени от ищеца ,а не върху общия имуществен интерес ,предявен за защита с исковата молба / и впоследствие – връщайки исковата молба и прекратявайки производството по делото поради неплащането й в срок ,съдът е постановил неправилно определение ,което следва да бъде отменено и делото – върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него .

По тези съображения Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2373/23.04.25г. по гр.д. №7339/24 по описа на РС-Бургас, с което исковата молба на „Съни хил мениджънт“ЕООД ЕИК 205591324 със седалище и адрес на управление :гр.Бургас ,ул.“Рилска „ № 1,представлявано от управителя Ехуд Гат, чрез адв. Д.Илиева от ПАК , по делото е върната , а производството поделото – прекратено на осн.чл. 129 ал. 2 вр. чл. 128 т.2 и чл. 72 ал. 2 ГПК и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4