Решение № 249 от 06.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. София, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора Ст. Д. Д. като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно частно наказателно дело № 20221100600324 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.327 и сл. НПК.

Образувано е по повод постъпил протест от прокурор при СРП срещу определение от 15.12.2021г. на СРС, НО, 22 състав по НЧД 16519/2021 г., с което по отношение А.М.А. е определено едно общо наказание измежду наложените по НОХД 15093/2019г. на СРС, НОХД 7491/2019г. и НОХД 16104/2021г., а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца. В протеста се твърди, че не са били налице основанията на чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 НК за всички съдебни актове, за които СРС е постановил групиране на наказанията. Твърди се, че деянията, за които А.А. е осъден по НОХД 15093/2019г. на СРС и НОХД 16104/2021г., не са в отношение на реална съвкупност, а в отношение на рецидив, тъй като деянието, за което А. е осъден по НОХД 16104/2021г., е извършено на 15.11.2021г. т.е. в изпитателния срок, определен със съдебен акт по НОХД 15093/2019г. на СРС, влязъл в сила на 25.09.2019г. В протеста се предлага съдът да измени определението на СРС, като постанови наказанието в размер на една година лишаване от свобода, наложено по НОХД 16104/2021г. на СРС да бъде изтърпяно при общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС и отделно от общо определеното наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода измежду наложените по НОХД 15093/2019г. на СРС и НОХД 7491/2019г. на СРС. Предлага се на основание чл. 25, ал.4 НК съдът да определи ефективно изтърпяване на общото наказание в размер на шест месеца, наложено измежду наказанията по НОХД 15093/2019г. на СРС, НОХД 7491/2019г.

Изпълнени са указанията на съда от 24.01.2022г. за администриране на протеста, като препис от него е връчен на осъдения А.А. в качеството му на заинтересована страна.

1

Съдът, на основание чл. 327 НПК със свое определение от 16.02.2022г. е счел, че не са налице основания да бъдат допуснати до разпит свидетели и вещи лица. Съдът е провел съдебно следствие за събирането на писмени доказателства, а именно: справка за съдимост на А.А., придружена със съответния брой бюлетини, заверен препис от крайния съдебен акт по НОХД 15093/2019г. на СРС, 2 състав, НОХД 7491/2019г. на СРС, НО, 22 състав и НОХД 16104/2021г. на СРС, 22 състав, както и справка от ГДИН за периодите, в които по отношение на А.А. са били изпълнявани наказания "лишаване от свобода" и "пробация".

В производството пред съда прокурорът поддържа протеста срещу определението на СРС по изложените в него съображения. Навеждат се доводи, че наказанието, наложено по НОХД 16104/2021г. на СРС, 22 състав следва да бъде изтърпяно отделно от общо определеното наказание измежду наложените по предходните две присъди.

Защитникът на осъдения – адв. Д. предлага определението на СРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В лична защита и в последната си дума лишеният от свобода А.А. моли да бъде определено едно общо наказание.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, доводите в протеста и доказателствата по делото, намира за установено следното.

Протестът е частично основателен.

С протоколно определение № 6219/15.12.2021г. СРС, НО, 22 състав по НЧД 6519/2021г. е наложил едно общо наказание шест месеца, като е посочил, че това е най – тежкото наказание измежду наложените по НОХД 15093/2019г. на СРС, НОХД 7491/2019г. и НОХД 16104/2021г. по описа на СРС. Определил е първоначален общ режим. Приспадал е на основание чл. 59, ал.1 ал.2 вр. с чл.25, ал.2 НК от така определеното общо наказание времето, през което А.А. е бил задържан по наказателните производства, включени в съвкупността. Съдът се е произнесъл с посоченото определение по НЧД 16519/21г. по описа на състава, което е било образувано във връзка с предложение на СРП по чл. 306, ал.1, т.3 НК с искане да бъде приложен чл. 68, ал.1 НК, свързано с привеждане в изпълнение на отложеното наказание „лишаване от свобода“, наложено на А.А. по НОХД 15093/2019г. на СРС, 2 състав с протоколно определение, влязло в сила на 25.09.2019г., а именно – шест месеца лишаване от свобода. В предложението на прокурора се твърди, че в изпитателния срок, определен по това осъждане А.А. е извършил друго престъпление, за което е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, а именно по НОХД 16104/2021г. по описа на СРС.

С атакуваното определение първоинстанционният съд по същество е отказал да приложи разпоредбата на чл. 68, ал.1 НК и е постановил групиране на наказания лишаване от свобода, като е приел, че са налице основанията на чл. 25, ал. вр. с чл. 23, ал.1 НК.

Между страните не се спори, че част от съдебните актове, които СРС е включил в група, се отнасят за деяния, които са извършени преди да е налице влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Това са присъда НОХД 7491/2019г. на СРС и протоколно определение, с което е одобрено споразумение на СРС по НОХД 15093/2019г. Деянията, за които А.А. е осъден по тези наказателни производства, са извършени съответно на 13/14.01.2019г. (л.25, СП, СГС) и 26.01.2019г.(л.14, СП, СГС).

Съдебните актове са влезли в сила, съответно на 25.02.2020г. и 25.09.2019г. (л.24, СП, СГС). Настоящият съдебен състав се съгласява със становището на първия съд, неоспорено от страните, че деянията, за които А.А. е осъден по НОХД 15093/2019г. на 2

СРС, НОХД 7491/2019г., са извършени преди да е налице влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях.

Спорът се свежда до значението на последния, влязъл в сила съдебен акт, отразен в справката за съдимост на А.А., а именно – протоколно определение № 281/19.11.2021г. по НОХД 16104/2021г. по описа на СРС, НО, 22 състав, влязло в сила на 19.11.2021г., с което А.А. е осъден за деяние на престъпление по чл.198, ал.1 НК, извършено от него на 15.11.2021г. (л.21, СП, СГС). От заверения препис на влезлия в сила съдебен акт (л.20-л.22, СГС) е видно, че същият визира деяние от 15.11.2021г., което следва по време датата на влизане в сила на съдебните актове по НОХД 15093/2019г. на СРС, НОХД 7491/2019г., съответно 25.09.2019г. и 25.02.2020г. В този смисъл са изпълнени критериите за рецидивната престъпност, изведени в Постановление № 2/27-29.04.1970г. на Пленума на ВС. Това е така, тъй като е налице осъждане по НОХД 16104/2021г. по описа на СРС, НО, 22 състав на една година лишаване от свобода, което е за престъпление, извършено, след като лицето за всяко предходно престъпление е осъждано с влязъл в сила съдебен акт. За едно от тези предходно извършени престъпления – това по НОХД 15093/2019г. на СРС, А.А. е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, като е бил определен изпитателен срок от три години. Началото на този изпитателен срок е от датата на влизане в сила на съдебния акт - 25.09.2019г., а краят му – на съответната дата след три години (25.09.2022г.) Следователно, деянието, за което А.А. е осъден по НОХД 16104/2021г. по описа на СРС, НО, 22 състав, е извършено в изпитателния срок, определен с акта на съда по НОХД 15093/2019г., СРС, НО, 2 състав, а именно – на 15.11.2021г. С оглед изложеното съдът намира, че протестът е основателен в частта, в която се предлага въззивният съд да приложи разпоредбата на чл. 68, ал.1 НК, като приведе в изпълнение отложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, на което А.А. е бил осъден по НОХД 15093/2019г. на СРС, НО, 2 състав. Това е така, тъй като дефинитивно разпоредбата на чл. 68, ал.1 НК изключва приложението на чл. 25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 НК за тези съдебни актове, които се намират помежду си в отношение на рецидив. Такова отношение е налице, когато деянието, за което е постановен единият съдебен акт, е извършено след влизане в сила на съдебния акт, постановен във връзка с другото деяние, за което се разглеждат въпросите по чл. 25, ал.1 вр. с чл. 23, ал.1 НК. Отделно от това, не се определят общи наказания, когато съдът следва да постанови да се изтърпи и наказанието по условна присъда, защото се касае до изтърпяване на отделни наказания (т. напр. Решение № 256 от 13.06.2000 г. по Н. Д. № 153/2000 г., I Н. О. на ВКС ). Ето защо настоящият съдебен състав счита, че неправилно СРС е включил в съвкупността и осъждането на А.А. по НОХД 16104/2021г. по описа на СРС, НО, 22 състав на една година лишаване от свобода.

Отделно от това, включването му в групата по чл. 25, ал.1 НК, изключва и общото найтежко наказание да е шест месеца лишаване от свобода, както е приел първият съд.

Дори и хипотетично да се приеме, че групирането е било извършено правилно от първоинстанционния съд, то в този случай най-тежкото наказание би било това, което е определено по НОХД 16104/2021г. по описа на СРС, НО, 22 състав, а именно – една година лишаване от свобода. Но тъй като поначало деянието, за което е осъден А.А. по НОХД 16104/2021г. по описа на СРС, НО, 22 състав, е в отношение на редицив с останалите, отразени в справката за съдимост, изключването му от групата поставя други нерешени въпроси, а именно – дали поначало СРС е следвало да се произнася по чл. 306, ал.1, т.1 НПК за съдебните актове, влезли в сила преди 15.11.2021г., както и въпроса относно релевантното правно основание за определяне начина на изтърпяване на наказанието. СРС е приел за установено, че такова произнасяне е допустимо. Такава позиция се застъпва и в протеста, но с искане съдът на основание чл. 25, ал.4 НК да определи ефективно изтърпяване на наказанието шест месеца лишаване от свобода.

3

Въззивният съд се съгласява със становището, че произнасянето на СРС относно групирането на наказанията лишаване от свобода и пробация, наложени съответно по НОХД 15093/2019г., СРС, НО, 2 състав и НОХД 7491/2019г. на СРС, НО, 22 състав е било допустимо, макар и такова групиране вече да е било извършено с влязъл на 14.11.2020г. съдебен акт – определение 29.10.2020г. по НЧД 71119/2020г. по описа на СРС, НО, 22 състав. Действително с този съдебен акт е определено едно общо, най – тежко наказание – шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от три години. (л.41-л.44, СП, СГС). От друга страна съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009 г. по тълк. д. № 3/2009 г., ОСНК на ВКС е допустимо след ново осъждане за престъпление, което не попада в отношение на съвкупност с нито едно от деянията по предходни влезли в сила присъди, съдът, постановил последната присъда, да извърши ново групиране на наказанията с присъдата или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, като приложи по отношение на предходните осъждания правилата на чл. 23 - 25 НК, включително и принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, установен с Постановление № 4/1965 г. на Пленума на ВС и Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС.

Това е така, тъй като наличието на ново осъждане, което не е в отношение на съвкупност с нито едно от деянията по предходните влезли в сила присъди и изисква приложението на чл. 68, ал.1 НК във всички случаи поставя отново въпроса за начина на изтърпяване на наказанието, включено в съвкупността. В настоящия случай подлежи на пререшаване въпросът дали са налице основанията да бъде извършено ново групиране, както и дали общото наказание шест месеца лишаване от свобода е допустимо да бъде отложено на основание чл. 66, ал.1 НК така, както съдът е постановил по НЧД 71119/2020г. по описа на СРС, НО, 22 състав с влязлото в сила на 14.11.2020г. определение. При настъпването на ново обстоятелство, свързано с престъпление, извършено в изпитателния срок на условното осъждане, постановено за едно от престъпленията, включени в съвкупността, по силата на чл.68, ал.1 НК осъденият следва да изтърпи както наложеното наказание за престъплението от общ характер, извършено в изпитателния срок, така и отложеното наказание, т. е. и двете наказания лишаване от свобода на посоченото основание подлежат поотделно на изтърпяване. Затова и по отношение на общото наказание по съвкупността чл.66, ал.1 Н К е неприложим (в този смисъл напр. Решение № 510 от 25.11.2013 г. по Н. Д. № 1644/2013 г., Н. К., І Н. О. на ВКС ). Това обстоятелство обаче е настъпило в правния статус на осъдения А. след влизане в сила на определение 29.10.2020г. по НЧД 71119/2020г. по описа на СРС, НО, 22 състав, с което съдът се е произнесъл по въпросите на чл.25, ал.1 НК и е приложил чл. 66, ал.1 НК. Ето защо във връзка с внесеното от СРП предложение по чл. 306, ал.1, т.3 НПК е допустимо да бъде извършена нова преценка дали са налице основанията за прегрупиране на наказанията, както и нова преценка за начина на тяхното изтърпяване.